1 ¶ Then David came to Nob to Ahimelech, the priest, and Ahimelech was afraid at the meeting of David and said unto him, Why art thou alone, and no one with thee?

Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

2 A nd David said unto Ahimelech, the priest, The king has commanded me a business and has said unto me, Let no one know anything of this business about which I send thee and what I have commanded thee, and I have appointed my servants to a certain place.

И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

3 N ow, therefore, what is under thy hand? Give me five loaves of bread in my hand or what there is present.

А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

4 A nd the priest answered David and said, There is no common bread under my hand; there is only sacred bread, which I will give thee if the young men have kept themselves at least from women.

И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб, но има свещени хлябове, - ако момците са се въздържали поне то жени.

5 A nd David answered the priest and said unto him, Of a truth women have been kept from us since yesterday and the day before yesterday since I came out, and the vessels of the young men were holy although the way is profane; how much more that today it shall be sanctified with the vessels.

И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече понеже друг хляб се освещава днес в съда.

6 S o the priest gave him the sacred bread, for there was no bread there but the showbread that had been taken from before the LORD to put hot bread in the day when it was taken away.

И тъй свещеникът му даде осветените хлябове; защото нямаше там друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

7 N ow a certain man of the slaves of Saul was there that day, fulfilling a vow before the LORD, and his name was Doeg, an Edomite, the principal of the pastors of Saul.

(А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари)

8 A nd David said unto Ahimelech, And is there not here under thy hand a spear or a sword? For I have neither brought my sword nor my weapons with me because the king’s business required haste.

Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

9 A nd the priest replied, The sword of Goliath the Philistine, whom thou didst overcome in the valley of Elah, behold, it is here wrapped in a veil behind the ephod; if thou wilt take that, take it, for there is none other except that here. And David said, There is none like that; give it to me.

И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид; Няма друг като него, дай ми го.

10 ¶ And David arose and fled that day from the presence of Saul and went to Achish, the king of Gath.

Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

11 A nd the slaves of Achish said unto him, Is this not David, the king of the land? Did they not sing one to another of him in dances, saying, Saul has slain his thousands and David his ten thousands?

А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

12 A nd David laid up these words in his heart and was sore afraid of Achish, the king of Gath.

И Давид като пазеше тия думи в сърцето си си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

13 A nd he changed his behaviour before them and feigned himself a fool in their hands and scrabbled on the doors of the gate and let his spittle fall down upon his beard.

Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

14 T hen Achish said unto his slaves, Behold, ye see the man is mad; why then have ye brought him to me?

Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

15 H ave I need of mad men that ye have brought this fellow to play the mad man in my presence? Shall this fellow come into my house?

Малко ли са моите луди, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?