1 ¶ In those days when there was no king in Israel, there was a certain Levite sojourning on the side of Mount Ephraim, who took to him a concubine out of Bethlehem of Judah.

В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който се беше взел наложница от Витлеем Юдов.

2 A nd his concubine committed adultery against him and went away from him unto her father’s house to Bethlehem of Judah and was there four whole months.

Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца.

3 A nd her husband arose and went after her to speak friendly unto her and to bring her again, having his servant with him and a couple of asses, and she brought him into her father’s house. And when the father of the damsel saw him, he rejoiced to meet him;

И мъжът й стана та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, като водеше със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.

4 a nd his father-in-law, the damsel’s father, retained him, and he dwelt with him three days; eating and drinking, and abiding there.

И тъстът му, бащата на младата го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиха и пренощуваха там.

5 A nd on the fourth day when they arose early in the morning, the Levite rose up to depart; and the damsel’s father said unto his son-in-law, Strengthen thy heart with a morsel of bread, and afterwards ye shall go.

На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.

6 A nd the two of them sat down together and ate and drank. And the damsel’s father said unto the man, Be content, I pray thee, and tarry all night, and thy heart shall be merry.

И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.

7 A nd when the man rose up to depart, his father-in-law urged him to remain and lodge there again.

Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 A nd he arose early in the morning on the fifth day to depart, and the damsel’s father said, Strengthen now thy heart. And after having eaten together, they tarried until afternoon.

А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И остана догдето превали денят, като ядоха двамата.

9 A nd when the man rose up to depart, he and his concubine and his servant, his father-in-law, the damsel’s father, said unto him, Behold, now the day draws toward evening, I pray you tarry all night; behold, the day comes to an end; lodge here that thy heart may be merry, and tomorrow ye shall get up early and be on your way that thou may come unto thy tent.

Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъстът му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувайте тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 B ut the man would not remain there that night, but he rose up and departed and came over against Jebus, which is Jerusalem, with his two asses saddled and with his concubine.

Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 A nd when they were by Jebus, the day was far spent; and the servant said unto his master, Come now and let us turn in into this city of the Jebusites and lodge in it.

Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него.

12 A nd his master said unto him, We will not turn aside here into a city of strangers that is not of the sons of Israel; we will go on to Gibeah.

Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая.

13 A nd he said unto his servant, Come and let us draw near to one of these places to pass the night, in Gibeah or in Ramah.

Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 A nd they passed on and walked; and the sun went down upon them when they were by Gibeah, which belonged to Benjamin.

И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина.

15 A nd they turned in there, to enter and to lodge in Gibeah; and entering in, they sat down in the plaza of the city, for no one took them into their house to pass the night.

И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.

16 ¶ And, behold, an old man, who in the evening came from working in the field, who was also of Mount Ephraim, sojourned in Gibeah, but the men of the place were sons of Jemini.

И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето, и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци.

17 A nd the old man lifted up his eyes and saw the traveller in the plaza of the city and said unto him, Where dost thou go and where hast thou come from?

И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? и от где идеш?

18 A nd he said unto him, We are passing from Bethlehem of Judah toward the side of Mount Ephraim, where I am from, and I went to Bethlehem of Judah, but I am now going to the house of the LORD, and no one has received me in their house

А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и сега отивам за Господния дом; а никой не ме прибра в къщата си.

19 e ven though we have straw and fodder for our asses, and there is bread and wine also for me and for thy handmaid and for the young man who is with thy slave; we have no lack of any thing.

А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.

20 A nd the old man said, Peace be with thee; let all thy needs be upon me; only do not pass the night in the plaza.

И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.

21 S o he brought him into his house and gave fodder unto the asses, and they washed their feet, and ate and drank.

И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха.

22 ¶ Now as they were making their hearts merry, behold, that men of the city, certain sons of Belial, beset the house round about and beat at the doors and spoke to the master of the house, the old man, saying, Bring forth the man that came into thy house that we may know him.

Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говориха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.

23 A nd the man, the master of the house, went out unto them and said unto them, No, my brethren, I pray you, do not do this evil, seeing that this man has entered into my house; do not commit this folly.

А човекът, то ест, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, недейте струва това безумие.

24 B ehold, here is my virgin daughter and his concubine; I will bring them out now, humble them, and do with them what seems good unto you, but unto this man do not commit this vile folly.

Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело.

25 B ut the men would not hearken unto him, so the man took his concubine and brought her forth unto them; and they knew her and abused her all night until the morning; and when the day began to break, they let her go.

Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я.

26 T hen the woman came, in the dawning of the day, and fell down at the door of the man’s house where her lord was until it was light.

И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, и там лежа до съмване.

27 A nd her lord rose up in the morning and opened the doors of the house and went out to go his way, and behold, the woman, his concubine, was fallen down at the door of the house with her hands upon the threshold.

И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излезе, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при врата на къщата, и ръцете й на прага.

28 A nd he said unto her, Rise up, and let us be going. But she did not answer. Then the man rose up and took her upon his ass and went unto his place.

И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.

29 A nd when he was come into his house, he took a knife and laid hold on his concubine and divided her, together with her bones into twelve pieces, and sent them into all the borders of Israel.

И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля.

30 A nd everyone that saw it said, No such deed has been done or seen from the day that the sons of Israel came up out of the land of Egypt until this day. Consider this, give advice, and speak.

И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.