1 ¶ Then we turned and took our journey into the wilderness by the way of the Red sea, as the LORD had said unto me; and we went around Mount Seir many days

Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

2 u ntil the LORD spoke unto me, saying,

После Господ ми говори казвайки:

3 Y e have gone around this mountain long enough; return unto the Aquilon.

Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.

4 A nd command thou the people, saying, Ye are to pass through the border of your brethren, the sons of Esau, who dwell in Seir; and they shall be afraid of you; take care unto yourselves, therefore;

И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

5 d o not seek a fight with them; for I will not give you of their land, no, not so much as a foot breadth because I have given Mount Seir unto Esau for an inheritance.

да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

6 Y e shall buy food from them for money that ye may eat, and ye shall also buy water from them for money that ye may drink.

С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;

7 F or the LORD thy God has blessed thee in all the works of thy hand; he knows thy walking through this great wilderness; these forty years the LORD thy God has been with thee; thou hast lacked nothing.

защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 ¶ And when we passed by our brethren, the sons of Esau, who dwelt in Seir, through the way of the plain from Elath and from Eziongaber, we turned and passed by the way of the wilderness of Moab.

Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 A nd the LORD said unto me, Distress not the Moabites, neither contend with them in battle; for I will not give thee of their land for a possession because I have given Ar unto the sons of Lot for an inheritance.

Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 ( The Emims dwelt therein in times past, a people great, and many and tall as the Anakims,

(А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

11 w hich also were accounted giants as the Anakims; but the Moabites call them Emims.

И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.

12 T he Horims also dwelt in Seir before time, but the sons of Esau inherited from them, and they destroyed them from before them and dwelt in their stead as Israel did in the land of his possession, which the LORD gave unto them.)

Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

13 N ow rise up, said I, and pass the brook Zered. And we went over the brook Zered.

Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 A nd the days in which we came from Kadeshbarnea until we were come over the brook Zered, was thirty-eight years until all the generation of the men of war were wasted out from among the camp, as the LORD swore unto them.

Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

15 F or indeed the hand of the LORD was against them, to destroy them from among the camp until they were consumed.

Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

16 S o it came to pass, when all the men of war were consumed and dead from among the people

А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,

17 t hat the LORD spoke unto me, saying,

Господ ми говори казвайки:

18 T hou art to pass the border of Moab today unto Ar,

Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

19 a nd when thou comest near over against the sons of Ammon, do not distress them nor meddle with them, for I will not give thee of the land of the sons of Ammon any possession because I have given it unto the sons of Lot for an inheritance.

и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 ( That also was accounted a land of giants; giants dwelt therein in another time, and the Ammonites called them Zamzummims,

(Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;

21 a people great and many and tall as the Anakims; whom the LORD destroyed before the Ammonites; and they inherited from them and dwelt in their stead,

люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;

22 a s he did to the sons of Esau who dwelt in Seir when he destroyed the Horims from before them; and they inherited from them and dwelt in their stead even unto this day.

за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;

23 A nd the Avims who dwelt in Hazerim, even unto Gaza, the Caphtorims, who came forth out of Caphtor, destroyed them and dwelt in their stead.)

и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

24 ¶ Rise ye up, take your journey, and pass the river Arnon; behold, I have given into thine hand Sihon, the Amorite king of Heshbon, and his land; begin, take possession and contend with him in battle.

Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

25 T his day I will begin to put the dread of thee and the fear of thee upon the peoples that are under the whole heaven, who shall hear the report of thee, and shall tremble and be in anguish because of thee.

Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

26 A nd I sent ambassadors out of the wilderness of Kedemoth unto Sihon, king of Heshbon, with words of peace, saying,

И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 L et me pass through thy land; I will go along by the high way; I will neither turn unto the right hand nor to the left.

Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.

28 T hou shalt sell me food for money, that I may eat, and give me water for money, that I may drink; I will only pass through on my feet

С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,

29 ( as the sons of Esau, who dwell in Seir, and the Moabites, who dwell in Ar, did unto me) until I shall pass the Jordan into the land which the LORD our God gives us.

(както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

30 B ut Sihon, king of Heshbon, would not let us pass by him, for the LORD thy God had hardened his spirit and made his heart obstinate that he might deliver him into thy hand as until this day.

Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

31 A nd the LORD said unto me, Behold, I have begun to give Sihon and his land before thee; begin, take possession that thou may inherit his land.

А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.

32 T hen Sihon came out against us, he and all his people, to fight at Jahaz.

Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

33 B ut the LORD our God delivered him before us; and we smote him and his sons and all his people.

И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

34 A nd we took all his cities at that time and utterly destroyed all the cities, the men and the women and the little ones; we left none to remain.

В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

35 W e took only the beasts for a prey unto ourselves and the spoil of the cities which we took.

Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

36 F rom Aroer, which is by the brink of the river of Arnon, and from the city that is by the river even unto Gilead, there was not one city escaped us; the LORD our God delivered all of them before us.

От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

37 O nly unto the land of the sons of Ammon thou camest not, nor unto any place of the river Jabbok, nor unto the cities in the mountains, nor unto any place that the LORD our God forbade us.

Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.