1 ¶ Where has thy beloved gone, O thou fairest among women? where didst thy beloved separate himself? that we may seek him with thee.

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

2 M y beloved is gone down into his garden, to the beds of spices, to feed in the gardens, and to gather the lilies.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

3 I am my beloved’s, and my beloved is mine; he feeds among the lilies.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

4 ¶ Thou art beautiful, O my love, as Tirzah, as desirable as Jerusalem, imposing as the standard-bearer of the army.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

5 T urn away thine eyes from me, for they have overcome me; thy hair is as a flock of goats that appear from Gilead.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 T hy teeth are as a flock of sheep which go up from the washing, of which every one bears twins, and there is not one barren among them.

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

7 A s slices of pomegranate are thy temples within thy locks.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 T here are sixty queens, and eighty concubines, and virgins without number.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 M y dove is but one, my perfect one; she is the only one of her mother, she is the choice one of her that brought her into the light. The virgins saw her and called her blessed; yea, the queens and the concubines and they praised her.

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 W ho is she that shows herself forth as the morning, fair as the moon, clear as the sun, and imposing as the standard-bearer of the army?

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 ¶ I went down into the garden of nuts to see the fruits of the valley, and to see whether the vines flourished, and the pomegranates budded.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 O r ever I was aware, my soul made me return like the chariots of Amminadib.

Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 R eturn, return, O Shulamite; return, return, that we may look upon thee. What will ye see in the Shulamite? She shall be as a multitude of tabernacles.

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!