1 ¶ Hear, O Israel: Thou art ready to pass over the Jordan this day to enter in to inherit that of Gentiles greater and mightier than thyself, cities great and fenced up to heaven,

Слушай, Израилю; днес ти преминаваш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,

2 A people, great and tall, sons of the Anakims, whom thou knowest and of whom thou hast heard say, Who can stand before the sons of Anak!

люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?

3 U nderstand, therefore, this day that the LORD thy God is he who passes before thee; as a consuming fire he shall destroy them and humble them before thee, and thou shalt drive them out and destroy them quickly, as the LORD has said unto thee.

Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 T hink not in thine heart, after the LORD thy God has cast them out from before thee, saying, Because of my righteousness the LORD has brought me in to inherit this land; rather for the wickedness of these Gentiles the LORD drives them out from before thee.

А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.

5 N ot for thy righteousness or for the uprightness of thine heart, dost thou enter in to inherit their land; but for the wickedness of these Gentiles, the LORD thy God drives them out from before thee and that he may confirm the word which the LORD swore unto thy fathers, Abraham, Isaac, and Jacob.

Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.

6 U nderstand, therefore, that the LORD thy God does not give thee this good land to inherit because of thy righteousness, for thou art a stiffnecked people.

Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.

7 ¶ Remember, and forget not, how thou hast provoked the LORD thy God to wrath in the wilderness; from the day that thou didst depart out of the land of Egypt until ye came unto this place, ye have been rebellious against the LORD.

Помни и да не забравиш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.

8 A lso in Horeb ye provoked the LORD to wrath, so that the LORD was angry with you to have destroyed you.

А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 W hen I climbed up into the mount to receive the tables of stone, even the tables of the covenant which the LORD made with you, then I abode in the mount forty days and forty nights, without eating bread or drinking water;

Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям или да пия вода.

10 a nd the LORD delivered unto me two tables of stone written with the finger of God, and on them was written according to all the words which the LORD spoke with you in the mount out of the midst of the fire in the day of the assembly.

И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

11 A nd it came to pass at the end of forty days and forty nights that the LORD gave me the two tables of stone, even the tables of the covenant.

(В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

12 A nd the LORD said unto me, Arise, go down quickly from here, for thy people which thou hast brought forth out of Egypt have corrupted themselves; they are quickly turned aside out of the way which I commanded them; they have made themselves a molten image.

А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им зоповядах; направиха си изваян идол.

13 F urthermore, the LORD spoke unto me, saying, I have seen this people, and, behold, it is a stiffnecked people.

Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;

14 L et me alone that I may destroy them and blot out their name from under heaven; and I will make of thee a nation mightier and greater than they.

остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15 S o I turned and came down from the mount with the two tables of the covenant in my two hands and the mount burned with fire,

И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 a nd I looked, and, behold, ye had sinned against the LORD your God and had made yourselves a molten calf; ye had turned aside quickly out of the way which the LORD had commanded you.

Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.

17 T hen I took the two tables and cast them out of my two hands and broke them before your eyes.

Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.

18 A nd I fell down before the LORD, as at the first, forty days and forty nights; I neither ate bread nor drank water because of all your sins in which ye sinned in doing wickedly in the sight of the LORD, to provoke him to anger.

После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.

19 F or I was afraid of the anger and hot displeasure with which the LORD was wroth against you to destroy you. But the LORD hearkened unto me at that time also.

Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но тоя път Господ ме послуша.

20 A nd the LORD was very angry with Aaron to have destroyed him, and I prayed for Aaron also the same time.

Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.

21 A nd I took your sin, the calf which ye had made, and burnt it with fire and stamped it and ground it very small even until it was as small as dust, and I cast the dust thereof into the brook that descended out of the mount.

И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 A lso at Taberah and at Massah and at Kibrothhattaavah, ye provoked the LORD to wrath.

Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 L ikewise when the LORD sent you from Kadeshbarnea, saying, Go up and inherit the land which I have given you; then ye rebelled against the commandment of the LORD your God, and ye did not believe him nor hearken to his voice.

После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете наред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 Y e have been rebels against the LORD from the day that I knew you.

От първия ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.

25 T hus I fell down before the LORD forty days and forty nights, as I fell down at the first, because the LORD had said he would destroy you.

И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 I prayed, therefore, unto the LORD and said, O Lord GOD, destroy not thy people and thine inheritance, which thou hast ransomed through thy greatness, which thou hast brought forth out of Egypt with a mighty hand.

Молех се Господу, както казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.

27 R emember thy slaves, Abraham, Isaac, and Jacob; look not unto the stubbornness of this people nor to their wickedness nor to their sin,

Спомни слугите си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,

28 l est those of the land from which thou didst bring us out say, Because the LORD was not able to bring them into the land which he promised them or because he hated them, he has brought them out to slay them in the wilderness.

да не би да рекат жителите на земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 Y et they are thy people and thine inheritance, which thou didst bring out by thy mighty power and by thy outstretched arm.

А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.