1 “ Hear, O Israel: You are to cross over the Jordan today, and go in to dispossess nations greater and mightier than yourself, cities great and fortified up to heaven,

Слушай, Израилю; днес ти преминаваш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,

2 a people great and tall, the descendants of the Anakim, whom you know, and of whom you heard it said, ‘Who can stand before the descendants of Anak?’

люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?

3 T herefore understand today that the Lord your God is He who goes over before you as a consuming fire. He will destroy them and bring them down before you; so you shall drive them out and destroy them quickly, as the Lord has said to you.

Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 “ Do not think in your heart, after the Lord your God has cast them out before you, saying, ‘Because of my righteousness the Lord has brought me in to possess this land’; but it is because of the wickedness of these nations that the Lord is driving them out from before you.

А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.

5 I t is not because of your righteousness or the uprightness of your heart that you go in to possess their land, but because of the wickedness of these nations that the Lord your God drives them out from before you, and that He may fulfill the word which the Lord swore to your fathers, to Abraham, Isaac, and Jacob.

Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.

6 T herefore understand that the Lord your God is not giving you this good land to possess because of your righteousness, for you are a stiff-necked people.

Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.

7 “ Remember! Do not forget how you provoked the Lord your God to wrath in the wilderness. From the day that you departed from the land of Egypt until you came to this place, you have been rebellious against the Lord.

Помни и да не забравиш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.

8 A lso in Horeb you provoked the Lord to wrath, so that the Lord was angry enough with you to have destroyed you.

А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 W hen I went up into the mountain to receive the tablets of stone, the tablets of the covenant which the Lord made with you, then I stayed on the mountain forty days and forty nights. I neither ate bread nor drank water.

Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям или да пия вода.

10 T hen the Lord delivered to me two tablets of stone written with the finger of God, and on them were all the words which the Lord had spoken to you on the mountain from the midst of the fire in the day of the assembly.

И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

11 A nd it came to pass, at the end of forty days and forty nights, that the Lord gave me the two tablets of stone, the tablets of the covenant.

(В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

12 “ Then the Lord said to me, ‘Arise, go down quickly from here, for your people whom you brought out of Egypt have acted corruptly; they have quickly turned aside from the way which I commanded them; they have made themselves a molded image.’

А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им зоповядах; направиха си изваян идол.

13 “ Furthermore the Lord spoke to me, saying, ‘I have seen this people, and indeed they are a stiff-necked people.

Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;

14 L et Me alone, that I may destroy them and blot out their name from under heaven; and I will make of you a nation mightier and greater than they.’

остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15 “ So I turned and came down from the mountain, and the mountain burned with fire; and the two tablets of the covenant were in my two hands.

И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 A nd I looked, and behold, you had sinned against the Lord your God—had made for yourselves a molded calf! You had turned aside quickly from the way which the Lord had commanded you.

Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.

17 T hen I took the two tablets and threw them out of my two hands and broke them before your eyes.

Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.

18 A nd I fell down before the Lord, as at the first, forty days and forty nights; I neither ate bread nor drank water, because of all your sin which you committed in doing wickedly in the sight of the Lord, to provoke Him to anger.

После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.

19 F or I was afraid of the anger and hot displeasure with which the Lord was angry with you, to destroy you. But the Lord listened to me at that time also.

Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но тоя път Господ ме послуша.

20 A nd the Lord was very angry with Aaron and would have destroyed him; so I prayed for Aaron also at the same time.

Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.

21 T hen I took your sin, the calf which you had made, and burned it with fire and crushed it and ground it very small, until it was as fine as dust; and I threw its dust into the brook that descended from the mountain.

И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 “ Also at Taberah and Massah and Kibroth Hattaavah you provoked the Lord to wrath.

Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 L ikewise, when the Lord sent you from Kadesh Barnea, saying, ‘Go up and possess the land which I have given you,’ then you rebelled against the commandment of the Lord your God, and you did not believe Him nor obey His voice.

После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете наред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 Y ou have been rebellious against the Lord from the day that I knew you.

От първия ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.

25 “ Thus I prostrated myself before the Lord; forty days and forty nights I kept prostrating myself, because the Lord had said He would destroy you.

И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 T herefore I prayed to the Lord, and said: ‘O Lord God, do not destroy Your people and Your inheritance whom You have redeemed through Your greatness, whom You have brought out of Egypt with a mighty hand.

Молех се Господу, както казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.

27 R emember Your servants, Abraham, Isaac, and Jacob; do not look on the stubbornness of this people, or on their wickedness or their sin,

Спомни слугите си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,

28 l est the land from which You brought us should say, “Because the Lord was not able to bring them to the land which He promised them, and because He hated them, He has brought them out to kill them in the wilderness.”

да не би да рекат жителите на земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 Y et they are Your people and Your inheritance, whom You brought out by Your mighty power and by Your outstretched arm.’

А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.