1 T hen all the tax collectors and the sinners drew near to Him to hear Him.

А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

2 A nd the Pharisees and scribes complained, saying, “This Man receives sinners and eats with them.”

А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

3 S o He spoke this parable to them, saying:

И Той им изговори тая притча, като каза:

4 “ What man of you, having a hundred sheep, if he loses one of them, does not leave the ninety-nine in the wilderness, and go after the one which is lost until he finds it?

Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

5 A nd when he has found it, he lays it on his shoulders, rejoicing.

И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

6 A nd when he comes home, he calls together his friends and neighbors, saying to them, ‘Rejoice with me, for I have found my sheep which was lost!’

И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

7 I say to you that likewise there will be more joy in heaven over one sinner who repents than over ninety-nine just persons who need no repentance. The Parable of the Lost Coin

Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8 “ Or what woman, having ten silver coins, if she loses one coin, does not light a lamp, sweep the house, and search carefully until she finds it?

Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

9 A nd when she has found it, she calls her friends and neighbors together, saying, ‘Rejoice with me, for I have found the piece which I lost!’

И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10 L ikewise, I say to you, there is joy in the presence of the angels of God over one sinner who repents.” The Parable of the Lost Son

Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.

11 T hen He said: “A certain man had two sons.

Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 A nd the younger of them said to his father, ‘Father, give me the portion of goods that falls to me. ’ So he divided to them his livelihood.

И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 A nd not many days after, the younger son gathered all together, journeyed to a far country, and there wasted his possessions with prodigal living.

И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 B ut when he had spent all, there arose a severe famine in that land, and he began to be in want.

И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15 T hen he went and joined himself to a citizen of that country, and he sent him into his fields to feed swine.

И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

16 A nd he would gladly have filled his stomach with the pods that the swine ate, and no one gave him anything.

И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

17 “ But when he came to himself, he said, ‘How many of my father’s hired servants have bread enough and to spare, and I perish with hunger!

А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 I will arise and go to my father, and will say to him, “Father, I have sinned against heaven and before you,

Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

19 a nd I am no longer worthy to be called your son. Make me like one of your hired servants.”’

не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 “ And he arose and came to his father. But when he was still a great way off, his father saw him and had compassion, and ran and fell on his neck and kissed him.

И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 A nd the son said to him, ‘Father, I have sinned against heaven and in your sight, and am no longer worthy to be called your son.’

Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.

22 “ But the father said to his servants, ‘Bring out the best robe and put it on him, and put a ring on his hand and sandals on his feet.

Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

23 A nd bring the fatted calf here and kill it, and let us eat and be merry;

докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

24 f or this my son was dead and is alive again; he was lost and is found.’ And they began to be merry.

защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

25 “ Now his older son was in the field. And as he came and drew near to the house, he heard music and dancing.

А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 S o he called one of the servants and asked what these things meant.

И повика един от слугите и попита, що е това.

27 A nd he said to him, ‘Your brother has come, and because he has received him safe and sound, your father has killed the fatted calf.’

А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 “ But he was angry and would not go in. Therefore his father came out and pleaded with him.

И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

29 S o he answered and said to his father, ‘Lo, these many years I have been serving you; I never transgressed your commandment at any time; and yet you never gave me a young goat, that I might make merry with my friends.

А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

30 B ut as soon as this son of yours came, who has devoured your livelihood with harlots, you killed the fatted calf for him.’

а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 “ And he said to him, ‘Son, you are always with me, and all that I have is yours.

А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

32 I t was right that we should make merry and be glad, for your brother was dead and is alive again, and was lost and is found.’”

Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.