1 N ow when they had passed through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where there was a synagogue of the Jews.

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, дето имаше юдейска синагога.

2 T hen Paul, as his custom was, went in to them, and for three Sabbaths reasoned with them from the Scriptures,

О Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

3 e xplaining and demonstrating that the Christ had to suffer and rise again from the dead, and saying, “This Jesus whom I preach to you is the Christ.”

та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че тоя Исус, когото, каза той, аз ви проповядвам, е Христос.

4 A nd some of them were persuaded; and a great multitude of the devout Greeks, and not a few of the leading women, joined Paul and Silas. Assault on Jason’s House

и някои от тях се убедиха и дружеха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от по-първите жени.

5 B ut the Jews who were not persuaded, becoming envious, took some of the evil men from the marketplace, and gathering a mob, set all the city in an uproar and attacked the house of Jason, and sought to bring them out to the people.

Но юдеите, подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазаря, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила за да ги изведат пред народа.

6 B ut when they did not find them, they dragged Jason and some brethren to the rulers of the city, crying out, “These who have turned the world upside down have come here too.

Но като ги не намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

7 J ason has harbored them, and these are all acting contrary to the decrees of Caesar, saying there is another king—Jesus.”

и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.

8 A nd they troubled the crowd and the rulers of the city when they heard these things.

И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9 S o when they had taken security from Jason and the rest, they let them go. Ministering at Berea

Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.

10 T hen the brethren immediately sent Paul and Silas away by night to Berea. When they arrived, they went into the synagogue of the Jews.

А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощ в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 T hese were more fair-minded than those in Thessalonica, in that they received the word with all readiness, and searched the Scriptures daily to find out whether these things were so.

И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.

12 T herefore many of them believed, and also not a few of the Greeks, prominent women as well as men.

И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

13 B ut when the Jews from Thessalonica learned that the word of God was preached by Paul at Berea, they came there also and stirred up the crowds.

Но Солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

14 T hen immediately the brethren sent Paul away, to go to the sea; but both Silas and Timothy remained there.

Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 S o those who conducted Paul brought him to Athens; and receiving a command for Silas and Timothy to come to him with all speed, they departed. The Philosophers at Athens

А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16 N ow while Paul waited for them at Athens, his spirit was provoked within him when he saw that the city was given over to idols.

А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17 T herefore he reasoned in the synagogue with the Jews and with the Gentile worshipers, and in the marketplace daily with those who happened to be there.

И тъй разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с ония, с които се случеше да среща.

18 T hen certain Epicurean and Stoic philosophers encountered him. And some said, “What does this babbler want to say?” Others said, “He seems to be a proclaimer of foreign gods,” because he preached to them Jesus and the resurrection.

Тоже и някои от Епикурейските и Стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: види се, че е проповедник на чужди богове: защото проповядваше Исуса и възкресението.

19 A nd they took him and brought him to the Areopagus, saying, “May we know what this new doctrine is of which you speak?

Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 F or you are bringing some strange things to our ears. Therefore we want to know what these things mean.”

Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21 F or all the Athenians and the foreigners who were there spent their time in nothing else but either to tell or to hear some new thing. Addressing the Areopagus

(А всичките Атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)

22 T hen Paul stood in the midst of the Areopagus and said, “Men of Athens, I perceive that in all things you are very religious;

И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по в с и ч к о гледам, че сте много набожни.

23 f or as I was passing through and considering the objects of your worship, I even found an altar with this inscription: TO THE UNKNOWN GOD. Therefore, the One whom you worship without knowing, Him I proclaim to you:

Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих н един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24 “ God, who made the world and everything in it, since He is Lord of heaven and earth, does not dwell in temples made with hands.

Бог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

25 N or is He worshiped with men’s hands, as though He needed anything, since He gives to all life, breath, and all things.

нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26 A nd He has made from one blood every nation of men to dwell on all the face of the earth, and has determined their preappointed times and the boundaries of their dwellings,

и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27 s o that they should seek the Lord, in the hope that they might grope for Him and find Him, though He is not far from each one of us;

за да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и да той не е далеч от всеки един от нас;

28 f or in Him we live and move and have our being, as also some of your own poets have said, ‘For we are also His offspring.’

защото в него живеем, движим се, и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли, "Защото дори негов род сме".

29 T herefore, since we are the offspring of God, we ought not to think that the Divine Nature is like gold or silver or stone, something shaped by art and man’s devising.

И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък; изработен с човешко изкуство и измишление.

30 T ruly, these times of ignorance God overlooked, but now commands all men everywhere to repent,

Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 b ecause He has appointed a day on which He will judge the world in righteousness by the Man whom He has ordained. He has given assurance of this to all by raising Him from the dead.”

тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.

32 A nd when they heard of the resurrection of the dead, some mocked, while others said, “We will hear you again on this matter. ”

А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: 3а тоя предмет пак ще те слушаме.

33 S o Paul departed from among them.

И така Павел си излезе измежду тях.

34 H owever, some men joined him and believed, among them Dionysius the Areopagite, a woman named Damaris, and others with them.

А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар, и други с тях.