1 “ For the kingdom of heaven is like a landowner who went out early in the morning to hire laborers for his vineyard.
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 N ow when he had agreed with the laborers for a denarius a day, he sent them into his vineyard.
И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 A nd he went out about the third hour and saw others standing idle in the marketplace,
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 a nd said to them, ‘You also go into the vineyard, and whatever is right I will give you.’ So they went.
и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 A gain he went out about the sixth and the ninth hour, and did likewise.
Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 A nd about the eleventh hour he went out and found others standing idle, and said to them, ‘Why have you been standing here idle all day?’
А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
7 T hey said to him, ‘Because no one hired us.’ He said to them, ‘You also go into the vineyard, and whatever is right you will receive.’
Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето,.
8 “ So when evening had come, the owner of the vineyard said to his steward, ‘Call the laborers and give them their wages, beginning with the last to the first.’
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 A nd when those came who were hired about the eleventh hour, they each received a denarius.
И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 B ut when the first came, they supposed that they would receive more; and they likewise received each a denarius.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 A nd when they had received it, they complained against the landowner,
И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 s aying, ‘These last men have worked only one hour, and you made them equal to us who have borne the burden and the heat of the day.’
Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 B ut he answered one of them and said, ‘Friend, I am doing you no wrong. Did you not agree with me for a denarius?
А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 T ake what is yours and go your way. I wish to give to this last man the same as to you.
Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 I s it not lawful for me to do what I wish with my own things? Or is your eye evil because I am good?’
Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
16 S o the last will be first, and the first last. For many are called, but few chosen.” Jesus a Third Time Predicts His Death and Resurrection
Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17 N ow Jesus, going up to Jerusalem, took the twelve disciples aside on the road and said to them,
И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
18 “ Behold, we are going up to Jerusalem, and the Son of Man will be betrayed to the chief priests and to the scribes; and they will condemn Him to death,
Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19 a nd deliver Him to the Gentiles to mock and to scourge and to crucify. And the third day He will rise again.” Greatness Is Serving
и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 T hen the mother of Zebedee’s sons came to Him with her sons, kneeling down and asking something from Him.
Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 A nd He said to her, “What do you wish?” She said to Him, “Grant that these two sons of mine may sit, one on Your right hand and the other on the left, in Your kingdom.”
А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
22 B ut Jesus answered and said, “You do not know what you ask. Are you able to drink the cup that I am about to drink, and be baptized with the baptism that I am baptized with?” They said to Him, “We are able.”
А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? Казват Му: Можем.
23 S o He said to them, “You will indeed drink My cup, and be baptized with the baptism that I am baptized with; but to sit on My right hand and on My left is not Mine to give, but it is for those for whom it is prepared by My Father.”
Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете,; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 A nd when the ten heard it, they were greatly displeased with the two brothers.
И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 B ut Jesus called them to Himself and said, “You know that the rulers of the Gentiles lord it over them, and those who are great exercise authority over them.
Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
26 Y et it shall not be so among you; but whoever desires to become great among you, let him be your servant.
Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 A nd whoever desires to be first among you, let him be your slave—
и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 j ust as the Son of Man did not come to be served, but to serve, and to give His life a ransom for many.” Two Blind Men Receive Their Sight
също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 N ow as they went out of Jericho, a great multitude followed Him.
И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30 A nd behold, two blind men sitting by the road, when they heard that Jesus was passing by, cried out, saying, “Have mercy on us, O Lord, Son of David!”
И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31 T hen the multitude warned them that they should be quiet; but they cried out all the more, saying, “Have mercy on us, O Lord, Son of David!”
А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
32 S o Jesus stood still and called them, and said, “What do you want Me to do for you?”
И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33 T hey said to Him, “Lord, that our eyes may be opened.”
Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 S o Jesus had compassion and touched their eyes. And immediately their eyes received sight, and they followed Him.
А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.