1 O h, that You would rend the heavens! That You would come down! That the mountains might shake at Your presence—

О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

2 A s fire burns brushwood, As fire causes water to boil— To make Your name known to Your adversaries, That the nations may tremble at Your presence!

Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

3 W hen You did awesome things for which we did not look, You came down, The mountains shook at Your presence.

Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

4 F or since the beginning of the world Men have not heard nor perceived by the ear, Nor has the eye seen any God besides You, Who acts for the one who waits for Him.

Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало. Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.

5 Y ou meet him who rejoices and does righteousness, Who remembers You in Your ways. You are indeed angry, for we have sinned— In these ways we continue; And we need to be saved.

Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.

6 B ut we are all like an unclean thing, And all our righteousnesses are like filthy rags; We all fade as a leaf, And our iniquities, like the wind, Have taken us away.

Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

7 A nd there is no one who calls on Your name, Who stirs himself up to take hold of You; For You have hidden Your face from us, And have consumed us because of our iniquities.

И няма човек, който да призавава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

8 B ut now, O Lord, You are our Father; We are the clay, and You our potter; And all we are the work of Your hand.

Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

9 D o not be furious, O Lord, Nor remember iniquity forever; Indeed, please look—we all are Your people!

Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

10 Y our holy cities are a wilderness, Zion is a wilderness, Jerusalem a desolation.

Твоите свети градове запустяха; Сион запустя. Ерусалим е опустошен.

11 O ur holy and beautiful temple, Where our fathers praised You, Is burned up with fire; And all our pleasant things are laid waste.

Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

12 W ill You restrain Yourself because of these things, O Lord ? Will You hold Your peace, and afflict us very severely?

Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?