1 T hen Jesus entered and passed through Jericho.

След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.

2 N ow behold, there was a man named Zacchaeus who was a chief tax collector, and he was rich.

И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

3 A nd he sought to see who Jesus was, but could not because of the crowd, for he was of short stature.

искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

4 S o he ran ahead and climbed up into a sycamore tree to see Him, for He was going to pass that way.

И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

5 A nd when Jesus came to the place, He looked up and saw him, and said to him, “Zacchaeus, make haste and come down, for today I must stay at your house.”

Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

6 S o he made haste and came down, and received Him joyfully.

И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

7 B ut when they saw it, they all complained, saying, “He has gone to be a guest with a man who is a sinner.”

И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

8 T hen Zacchaeus stood and said to the Lord, “Look, Lord, I give half of my goods to the poor; and if I have taken anything from anyone by false accusation, I restore fourfold.”

А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

9 A nd Jesus said to him, “Today salvation has come to this house, because he also is a son of Abraham;

И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 f or the Son of Man has come to seek and to save that which was lost.” The Parable of the Minas

Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

11 N ow as they heard these things, He spoke another parable, because He was near Jerusalem and because they thought the kingdom of God would appear immediately.

И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12 T herefore He said: “A certain nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom and to return.

Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

13 S o he called ten of his servants, delivered to them ten minas, and said to them, ‘Do business till I come.’

И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.

14 B ut his citizens hated him, and sent a delegation after him, saying, ‘We will not have this man to reign over us.’

Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.

15 “ And so it was that when he returned, having received the kingdom, he then commanded these servants, to whom he had given the money, to be called to him, that he might know how much every man had gained by trading.

А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 T hen came the first, saying, ‘Master, your mina has earned ten minas.’

Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 A nd he said to him, ‘Well done, good servant; because you were faithful in a very little, have authority over ten cities.’

И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 A nd the second came, saying, ‘Master, your mina has earned five minas.’

Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 L ikewise he said to him, ‘You also be over five cities.’

А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

20 “ Then another came, saying, ‘Master, here is your mina, which I have kept put away in a handkerchief.

Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

21 F or I feared you, because you are an austere man. You collect what you did not deposit, and reap what you did not sow.’

защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22 A nd he said to him, ‘Out of your own mouth I will judge you, you wicked servant. You knew that I was an austere man, collecting what I did not deposit and reaping what I did not sow.

Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

23 W hy then did you not put my money in the bank, that at my coming I might have collected it with interest?’

тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 “ And he said to those who stood by, ‘Take the mina from him, and give it to him who has ten minas.’

И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,

25 ( But they said to him, ‘Master, he has ten minas.’)

(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 ‘ For I say to you, that to everyone who has will be given; and from him who does not have, even what he has will be taken away from him.

Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 B ut bring here those enemies of mine, who did not want me to reign over them, and slay them before me.’” The Triumphal Entry

А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28 W hen He had said this, He went on ahead, going up to Jerusalem.

И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

29 A nd it came to pass, when He drew near to Bethphage and Bethany, at the mountain called Olivet, that He sent two of His disciples,

И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:

30 s aying, “Go into the village opposite you, where as you enter you will find a colt tied, on which no one has ever sat. Loose it and bring it here.

Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 A nd if anyone asks you, ‘Why are you loosing it? ’ thus you shall say to him, ‘Because the Lord has need of it.’”

И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.

32 S o those who were sent went their way and found it just as He had said to them.

И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33 B ut as they were loosing the colt, the owners of it said to them, “Why are you loosing the colt?”

И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

34 A nd they said, “The Lord has need of him.”

А те казаха: На Господа трябва.

35 T hen they brought him to Jesus. And they threw their own clothes on the colt, and they set Jesus on him.

И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

36 A nd as He went, many spread their clothes on the road.

И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

37 T hen, as He was now drawing near the descent of the Mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works they had seen,

И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38 s aying: “ ‘Blessed is the King who comes in the name of the L ord!’ Peace in heaven and glory in the highest!”

Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39 A nd some of the Pharisees called to Him from the crowd, “Teacher, rebuke Your disciples.”

А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 B ut He answered and said to them, “I tell you that if these should keep silent, the stones would immediately cry out.” Jesus Weeps over Jerusalem

И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41 N ow as He drew near, He saw the city and wept over it,

И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42 s aying, “If you had known, even you, especially in this your day, the things that make for your peace! But now they are hidden from your eyes.

Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.

43 F or days will come upon you when your enemies will build an embankment around you, surround you and close you in on every side,

Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,

44 a nd level you, and your children within you, to the ground; and they will not leave in you one stone upon another, because you did not know the time of your visitation.” Jesus Cleanses the Temple

и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

45 T hen He went into the temple and began to drive out those who bought and sold in it,

И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

46 s aying to them, “It is written, ‘My house is a house of prayer,’ but you have made it a ‘den of thieves.’”

Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47 A nd He was teaching daily in the temple. But the chief priests, the scribes, and the leaders of the people sought to destroy Him,

И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

48 a nd were unable to do anything; for all the people were very attentive to hear Him.

но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.