1 و َدَخَلَ يَسُوعُ أرِيحا وَراحَ يَمشِي فِيها.

След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.

2 ف َجاءَ رَجُلٌ اسْمُهُ زَكّا، وهُوَ رَجُلٌ غَنيٌ مِنْ كِبارِ جامِعِي الضَّرائِبِ،

И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

3 و َأرادَ أنْ يَرَى مَنْ يَكُونُ يَسُوعُ. لَكِنَّهُ عَجِزَ عَنْ رُؤيَتِهِ بِسَبَبِ الحَشدِ، لأنَّهُ قَصِيْرَ القامَةِ.

искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

4 ف َرَكَضَ وَسَبَقَ الجَمِيعَ، وَتَسَلَّقَ شَجَرَةَ جُمِّيْزٍ راجِياً أنْ يَرَى يَسُوعَ الَّذِي كانَ سَيَمُرُّ مِنْ ذَلِكَ المَكانِ.

И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

5 و َعِندَما وَصَلَ يَسُوعُ إلَى المَكانِ، رَفَعَ بَصَرَهُ وَقالَ لَهُ: «يا زَكّا، عَجِّلْ بِالنُّزُولِ، لِأنَّهُ لا بُدَّ أنْ أمْكُثَ اليَومَ فِي بَيتِكَ.»

Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

6 ف َنَزَلَ بِسُرعَةٍ وَاستَضافَهُ فِي بَيتِهِ فَرِحاً.

И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

7 ف َلَمّا رَأى النّاسُ ذَلِكَ، بَدَأُوا يَتَذَمَّرُونَ وَيَقولونَ: «لَقَدْ ذَهَبَ لِيَحِلَّ ضَيفاً عَلَى إنسانٍ خاطِئٍ.»

И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

8 أ مّا زَكّا فَقَدْ وَقَفَ وَقالَ لِلرَّبِّ: «يا رَبُّ! ها أنا سَأُعطِي نِصفَ ما أملكُهُ لِلفُقَراء. وَإنْ كُنْتُ قَدِ ظَلَمْتُ أحَداً، فَإنِّي سَأُعَوِّضُهُ بِأربَعَةِ أضعافٍ.»

А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

9 ف َقالَ يَسُوعُ: «اليَومَ جاءَ الخَلاصُ إلَى هَذا البَيتِ. فَهَذا الرَّجُلُ هُوَ أيضاً ابنٌ لإبراهِيمَ.

И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 ل ِأنَّ ابنَ الإنسانَ جاءَ لِكَي يَجِدَ الضّائِعِيْنَ فَيُخَلِّصَهُمْ.» استَخدِمْ ما يُعطِيكَ الله

Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

11 و َبَينَما كانَ النّاسُ يَستَمِعُونَ إلَى هَذِهِ الأُمُورِ، رَوَى لَهُمْ يَسوعُ مَثَلاً لِأنَّهُ كانَ قَرِيباً مِنَ مَدينَةِ القُدْسِ، وَظَنَّ النّاسُ أنَّهُ سَيُعلِنُ قِيامَ مَلَكوتَ اللهِ عَلَى الفورِ!

И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12 ف َقالَ لَهُمْ: «ذَهَبَ رَجُلٌ مِنْ أصلٍ كَرِيمٍ إلَى بَلَدٍ بَعِيدٍ لِكَي يُتَوَّجَ مَلِكاً ثُمَّ يَعُودُ.

Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

13 ف َدَعا خُدّامَهُ العَشْرَةَ وَأعطَى كُلَّ واحِدٍ مِنهُمْ قِطعَةً ذَهَبِيَّةً وَقالَ لَهُمْ: ‹تاجِرُوا بِها إلَى أنْ أعُودَ.›

И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.

14 ل َكِنَّ أهلَ بِلادِهِ كانُوا يُبغِضُونَهُ، فَأرسَلُوا وَفداً بَعدَهُ لِيَقُولَ: ‹لا نُرِيدُ أنْ يَكُونَ هَذا الرَّجُلُ مَلِكاً عَلَينا!›

Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.

15 « إلّا أنَّهُ تُوِّجَ مَلِكاً وَعادَ إلَى وَطَنِهِ. ثُمَّ استَدعَى خُدّامَهُ الَّذِينَ أعطاهُمُ المالَ لِيَعرِفَ مِقدارَ الرِّبحِ الَّذِي حَقَّقُوهُ.

А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 ف َجاءَ الأوَّلُ وَقالَ: ‹يا سَيِّدُ، لَقَدْ رَبِحَتْ قِطعَتُكَ الذَّهَبِيَّةُ عَشْرَ قِطَعٍ أُخْرَى.›

Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 ف َقالَ لَهُ سَيِّدُهُ: ‹أحسَنتَ أيُّها العَبدُ الصّالِحُ. كُنتَ أمِيناً فِي أمرٍ صَغِيرٍ، لِهَذا سَأُعَيِّنُكَ والِياً عَلَى عَشْرِ مُدُنٍ.›

И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 « ثُمَّ جاءَ الخادِمُ الثّانِي وَقالَ: ‹يا سَيِّدُ، لَقَدْ رَبِحَتْ قِطعَتُكَ الذَّهَبِيَّةُ خَمسَ قِطَعٍ أُخْرَى.›

Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 ف َقالَ لِهَذا الخادِمِ: ‹سَأُعَيِّنُكَ والِياً عَلَى خَمسِ مُدُنٍ.›

А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

20 « ثُمَّ جاءَ خادِمٌ آخَرُ وَقالَ: ‹يا سَيِّدُ، خُذْ قِطعَتُكَ الذَّهَبِيَّةُ. لَقَدْ حَفِظتُها فِي مِندِيلٍ.

Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

21 ف َأنا كُنتُ أخشاكَ، لِأنَّكَ إنسانٌ قاسٍ، تَأخُذُ ما لَيسَ لَكَ، وَتَحصُدُ ما لَمْ تَبذُرْ.›

защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22 « فَقالَ السَّيِّدُ لَهُ: ‹بِكَلامِكَ سَأحكُمُ عَلَيكَ أيُّها الخادِمُ الشِّرِّيرُ. أنتَ تَقُولُ إنَّكَ عَرَفْتَ أنِّي إنسانٌ قاسٍ، آخُذُ ما لَيسَ لِي، وَأحصُدُ ما لَمْ أبذُرْ.

Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

23 ف َلِماذا لَمْ تَضَعْ مالِي فِي المَصرِفِ، فَاسْتَرِدَّهُ مَعَ الفائِدَةِ مَتَى عُدْتُ؟›

тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 و َقالَ لِلواقِفِينَ عَلَى مَقرُبَةٍ مِنهُ: ‹خُذُوا قِطعَتَهُ الذَّهَبِيَّةَ مِنهُ، وَأعطُوها لِصاحِبِ القِطَعِ الذَّهَبِيَّةِ العَشرَةِ.›

И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,

25 « فَقالُوا لَهُ: ‹يا سَيِّدُ، لَدَيهِ عَشرُ قِطَعٍ ذَهَبِيَّةٍ.›

(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 « فَأجابَ السَّيِّدُ: ‹أقُولُ لَكُمْ، سَيُعطَى المَزِيدُ لِمَنْ يَملِكُ، أمّا الَّذِي لا يَملِكُ شَيئاً، فَسَيُنتَزَعُ مِنهُ حَتَّى ما يَملِكُهُ.

Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 أ مّا أعدائِي الَّذِينَ لَمْ يَرضُوا بِأنْ أكُونَ مَلِكاً عَلَيهِمْ، فَأحضِرُوهُمْ إلَى هُنا، وَاذبَحُوهُمْ أمامي.›» يَسُوعُ يَدخُلُ مَدينَةَ القُدس

А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28 و َبَعدَ أنْ قالَ يَسُوعُ هَذا الكَلامَ تابَعَ طَرِيقَهُ مُتَوَجِّهاً إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

29 و َاقتَرَبَ مِنْ بَيتِ فاجِي وَبَيتِ عَنيا عِندَ التَّلَّةِ الَّتِي تُدعَى جَبَلَ الزَّيتُونِ. فَأرسَلَ اثْنَينِ مِنْ تَلامِيذِهِ

И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:

30 و َقالَ لَهُما: «اذهَبا إلَى القَريَةِ الَّتِي أمامَكُما. وَعِندَما تَدخُلانِها، سَتَجِدانِ حِماراً صَغِيراً مَربُوطاً لَمْ يَركَبْهُ أحَدٌ مِنْ قَبلُ، فَحُلّاهُ وَأحضِراهُ إلَى هُنا.

Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 و َإذا سَألَكُمْ أحَدٌ: ‹لِماذا تَحُلّانِهِ؟› قُولا: ‹الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِ.›

И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.

32 ف َذَهَبَ التِّلمِيذانِ وَوَجَدا كُلَّ شَيءٍ كَما قالَ لَهُما يَسُوعُ.

И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33 و َفيما هُما يَحُلّانِ الحِمارَ، سَألَهُما أصحابُهُ: «لِماذا تَحُلّانِهِ؟»

И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

34 ف َقالا: «الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِ.»

А те казаха: На Господа трябва.

35 ف َجاءا بِهِ إلَى يَسُوعَ، وَوَضَعا رِداءَيْهِما عَلَيْهِ، وَأركَبا يَسُوعَ.

И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

36 و َبَينَما كانَ يَسُوعُ مُجتازاً، أخَذَ النّاسُ يَفرِشُونَ أردِيَتَهُمْ عَلَى الطَّرِيقِ.

И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

37 و َاقتَرَبَ مِنْ مُنحَدَرِ جَبَلِ الزَّيتُونِ. حينَئِذٍ ابْتَدَأتْ حُشُودُ أتباعِهِ كُلُّهِمْ يُسَبِّحُونَ اللهَ بِفَرَحٍ بِأصواتٍ عالِيَةٍ مِنْ أجلِ كُلِّ المُعجِزاتِ الَّتِي رَأوها.

И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38 ف َسَبَّحُوا وَقالوا: ‹مُبارَكٌ المَلِكُ الَّذِي يَأْتِي بِاسْمِ الرَّبِّ! فِي السَّماءِ سَلامٌ، وَالمَجدُ للهِ فِي الأعالِي!›

Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39 ف َقالَ بَعضُ الفِرِّيسِيِّينَ الَّذِينَ فِي جُمُوعِ النّاسِ لِيَسُوعَ: «يا مُعَلِّمُ، وَبِّخْ تَلامِيذَكَ!»

А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 ف َأجابَ: «أقُولُ لَكُمُ الحَقَّ، إنْ سَكَتُوا هُمْ، فَسَتَصرُخُ الحِجارَةُ!» يَسُوعُ يَبكِي عَلَى مَدينَةِ القُدْس

И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41 و َعِندَما اقتَرَبَ يَسُوعُ، رَأى المَدِينَةَ فَبَكَى عَلَيها.

И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42 و َقالَ: «لَيتَكِ اليَومَ تَعرِفِينَ مَصدَرَ سَلامِكِ، لَكِنَّ ذَلِكَ مَخفِيٌّ عَنْ عَينَيكِ الآنَ.

Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.

43 س َتَأْتِي عَلَيكِ أيّامٌ، يَبنِي فِيها أعداؤُكِ الحَواجِزَ حَولَكِ. سَيُحاصِرُونَكِ وَيَضغَطُونَ عَلَيكِ مِنْ كُلِّ الجِهاتِ.

Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,

44 س َيُدَمِّرُونَكِ أنتِ وَأهلَكِ، وَلَنْ يَترُكُوا حَجَراً عَلَى حَجَرٍ داخِلَ أسوارِكِ، لِأنَّكِ لَمْ تُدرِكِي وَقتَ مَجِيءِ اللهِ إلَيكِ لِكَي يُخَلِّصَكِ.›» يَسُوعُ يَطرُدُ التُّجّارَ مِنْ ساحَةِ الهَيكَل

и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

45 و َدَخَلَ يَسُوعُ ساحَةَ الهَيكَلِ، وَبَدَأ يَطرُدُ الَّذِينَ كانُوا يَبِيعُونَ هُناكَ.

И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

46 و َقالَ: «مَكتُوبٌ: ‹بَيتِي بَيتُ صَلاةٍ،› لَكِنَّكُمْ حَوَّلتُمُوهُ إلَى ‹وَكْرِ لُصُوصِ!›»

Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47 و َكانَ يَسُوعُ يُعَلِّمُ كُلَّ يَومٍ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ، فيما كانَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ وَقادَةُ الشَّعبِ يَبحَثُونَ عَنْ طَرِيقَةٍ يَقتُلُونَهُ بِها.

И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

48 غ َيْرَ أنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا إلَى ذَلِكَ سَبِيلاً، فَقَدْ كانَ كُلُّ النّاسِ مُتَعَلِّقِينَ بِكَلامِهِ.

но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.