1 و َسَمِعَ الرُّسُلُ وَالإخوَةُ فِي جَمِيعِ أنحاءِ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ أنَّ غَيرَ اليَهُودِ قَدْ تَلَقُّوا أيضاً كَلِمَةَ الرَّبِّ.

И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.

2 ف َلَمّا صَعِدَ بُطرُسُ إلَى القُدسِ، انتَقَدَهُ أولَئِكَ الَّذِينَ يَدعُونَ إلَى الخِتانِ.

И когато Петър възлезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

3 و َقالُوا لَهُ: «لَقَدْ دَخَلتَ بُيُوتَ أشخاصٍ غَيرِ مَختُونِينَ وَأكَلتَ مَعَهُمْ!»

При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

4 ف َبَدَأ بُطرُسُ يَشرَحُ لَهُمْ ما حَدَثَ تَماماً.

А Петър захвана та им изложи наред станалото, като каза:

5 ق الَ: «كُنتُ فِي بَلْدَةِ يافا أُصَلِّي، فَوَقَعَ عَلَيَّ سُباتٌ وَرَأيتُ رُؤيا. رَأيتُ شَيئاً يَشبِهُ قِطعَةَ قُماشٍ كَبِيرَةً مُعَلَّقَةً مِنْ أطرافِها الأربَعَةِ وَمُدَلّاةً مِنَ السَّماءِ، وَنَزَلَتْ عَلَيَّ.

Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

6 ف َدَقَّقْتُ النَّظَرَ فِيها، فَرَأيتُ بَهائمَ وَحَيواناتٍ مُتَوَحِّشَةً وَزَواحِفَ وَطُيُوراً.

В него като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и гадини, и небесни птици.

7 ث ُمَّ سَمِعْتُ صَوتاً يَقُولُ لِي: ‹انهَضْ يا بُطرُسُ. اذبَحْ وَكُلْ.›

Чух още и глас който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

8 « لَكِنِّي قُلْتُ: ‹لَنْ أفعَلَ هَذا يا رَبُّ! لَمْ يَدخُلْ فَمِي طَعامٌ مُحَرَّمٌ أوْ نَجِسٌ مِنْ قَبلُ!›

Но аз рекох, Никак Господи, защото не е влизало в устата ми нищо мръсно или нечисто.

9 « فَأجابَني الصَّوتُ ثانِيَةً مِنَ السَّماءِ: ‹ما طّهَّرَهُ اللهُ، لا تُحَرِّمُهُ أنتَ!›

Обаче, втори глас от небето продума, Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.

10 « وَقَدْ حَدَثَ ذَلِكَ ثَلاثَ مَرّاتٍ. ثُمَّ ارتَفَعَ كُلُّ شَيءٍ إلَى السَّماءِ.

Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

11 و َفِي تِلكَ اللَّحظَةِ، وَصَلَ ثَلاثَةُ رِجالٍ إلَى البَيتِ الَّذِي كُنّا نَنزِلُ فِيهِ. وَكانُوا قَدْ أُرسَلُوا إلَيَّ مِنْ مَدِينَةِ قَيصَرِيَّةَ.

И, ето, същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

12 ف َأمَرَنِي الرُّوحُ بِأنْ أذهَبَ مَعَهُمْ دُونَ تَرَدُّدٍ. كَما ذَهَبَ مَعِي هَؤُلاءِ الإخوَةُ السِّتَّةُ، وَدَخَلنا بَيتَ الرَّجُلِ.

И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

13 ف َأخبَرَنا كَيفَ أنَّهُ رَأى مَلاكاً واقِفاً فِي بَيتِهِ يَقُولُ لَهُ: ‹أرسِلْ رِجالاً إلَى بَلدَةِ يافا وَاَسْتَدْعِ سِمعانَ الَّذِي يُدعَى بُطرُسَ.

И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва, Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

14 و َهُوَ سَيُخبِرُكَ كَلاماً بِهِ يَكُونُ خَلاصُكَ وَخَلاصُ كُلِّ عائِلَتِكَ.›

той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш и целия ти дом.

15 « فَلَمّا بَدَأْتُ أتَكَلَّمُ، حَلَّ الرُّوحُ القُدُسُ عَلَيهِمْ، تَماماً كَما حَلَّ عَلَينا نَحنُ فِي البِدايَةِ.

И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях както и на нас изначало.

16 ث ُمَّ تَذَكَّرتُ ما سَبَقَ أنْ قالَهُ الرَّبُّ: ‹كانَ يُوحَنّا يُعَمِّدُ فِي الماءِ، أمّا أنتُمْ فَسَتُعَمِّدُونَ فِي الرُّوحِ القُدُسِ.›

Тогава си спомних думата на Господа, как каза, Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

17 ف َإنْ كانَ اللهُ قَدْ أعطاهُمُ العَطِيَّةَ نَفسَها الَّتِي أعطاها لَنا عِندَما آمَنّا بِالرَّبِّ يَسُوعَ المَسِيحِ، فَمَنْ أنا لِأُقاوِمَ اللهَ؟»

И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?

18 ف َلَمّا سَمِعَ المُؤمِنُونَ هَذا، تَوَقَّفُوا عَنِ الجَدَلِ، وَمَجَّدُوا اللهَ وَقالوا: «إذاً، فَقَدْ أعطَى اللهُ حَتَّى غَيرَ اليَهُودِ فُرصَةَ التَّوبَةِ الَّتِي تَقُودُ إلَى الحَياةِ!» البِشارَةُ فِي أنطاكِيَّة

Като чуха това, те престанаха да възражават, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

19 أ مّا الَّذِينَ شَتَّتَهُمُ الاضْطِهادُ الَّذِي حَدَثَ فِي زَمَنِ إستِفانُوسَ، فَوَصَلُوا إلَى فِينِيقِيَّةَ وَقُبرُصَ وَأنطاكِيَّةَ. وَكانُوا لا يُبَشِّرُونَ أحَداً غَيرَ اليَهُودِ.

Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.

20 و َكانَ بَينَهُمْ بَعضُ الرِّجالِ مِنْ قُبرُصَ وَقِيرِينَ. فَلَمّا جاءُوا إلَى أنطاكِيَّةَ، بَدَأُوا يَتَحَدَّثُونَ أيضاً مَعَ اليُونانِيِّيْنَ، ؤَيُبَشِّرونَهُمْ بِالرَّبِّ يَسُوعَ.

Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

21 و َكانَتْ يَدُ الرَّبِّ مَعَهُمْ. فَآمَنَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ وآمَنُوا بِالرَّبِّ.

Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

22 و َوَصَلَتْ هَذِهِ الأخبارُ إلَى الكَنِيسَةِ فِي القُدسِ، فَأرسَلُوا بَرنابا إلَى أنطاكِيَّةَ.

И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

23 ف َلَمّا وَصَلَ وَرَأى نِعمَةَ اللهِ تَعمَلُ هُناكَ، فَرِحَ كَثِيراً، وَشَجَّعَهُمْ جَمِيعاً عَلَى أنْ يَظَلُّوا مُخلِصِينَ لِلرَّبِّ مِنْ كُلِّ قُلُوبِهِمْ.

който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

24 ف َقَدْ كانَ بَرنابا رَجُلاً صالِحاً، مَملُوءاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ وَالإيمانِ. فَجاءَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ إلَى الرَّبِّ.

Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

25 ث ُمَّ تَوَجَّهَ بَرنابا إلَى طَرسُوسَ بَحثاً عَنْ شاوُلَ.

Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

26 ف َلَمّا وَجَدَهُ، أحضَرَهُ إلَى أنطاكِيَّةَ. وَاجتَمَعا مَعَ الكَنِيسَةِ سَنَةً كامِلَةً، وَعَلَّما عَدَداً كَبِيراً مِنَ النّاسِ. وَدُعِيَ التَّلامِيذُ مَسِيحِيِّينَ لِأوَّلِ مَرَّةٍ فِي أنطاكِيَّةَ.

и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха с църквата цяла година, научиха значително множество. И първом в Антиохия учениците се нарекоха Християни.

27 و َفِي ذَلِكَ الوَقتِ، جاءَ بَعضُ الأنبِياءِ مِنَ مَدينَةِ القُدسِ إلَى أنطاكِيَّةَ.

И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

28 و َوَقَفَ واحِدٌ مِنهُمْ، اسْمُهُ أغابُوسُ، وَتَنَبَّأ بِالرُّوحِ بِأنَّ مَجاعَةً شَدِيدَةً سَتَعُمُّ العالَمَ كُلَّهُ. حَدَثَ هَذا أثناءَ حُكمِ كلُوديُوسَ.

един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

29 ف َقَرَّرَ التَّلامِيذُ أنْ يُرسِلَ كُلُّ واحِدٍ قَدرَ ما يَستَطِيعُ، لِمُساعَدَةِ الإخوَةِ السّاكِنِينَ فِي اليَهُودِيَّةِ.

Затова, учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

30 و َهَذا ما فَعَلُوهُ، حَيثُ أرسَلُوا تَبَرُّعاتِهِمْ لِلشُّيُوخِ عَنْ طَرِيقِ بَرنابا وَشاوُلَ.

което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.