1 ا نْتَظَرْتُ اللهَ بِصَبْرٍ. فَالتَفَتَ إلَيَّ وَسَمِعَ صُراخِي.

(По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

2 م ِنَ المَوْتِ نَشَلَنِي. أخرَجَنِي مِنَ الوَحلِ. عَلَى أرْضٍ ثابِتَةٍ وَضَعَ قَدَمَيَّ، وَثَبَّتَ خَطَواتِي.

И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

3 و َضَعَ تَرنِيمَةً جَدِيدَةً عَلَى شَفَتَيَّ، تَرنِيمَةَ شُكْرٍ لإلَهِنا. كَثِيرُونَ سَيَرَوْنَ أعْمالَهُ، فَيَهابُونَ اللهِ وَيَتَّكِلُونَ عَلَيهِ.

тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

4 ه َنِيئاً لِمَنْ وَضَعَ ثِقَتَهُ فِي اللهِ ، وَلا يَلجَأُ إلَى الشَّياطِينِ وَالآلِهَةِ المُزَيَّفَةِ.

Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонен към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

5 ي ا إلَهِي ، أنتَ صَنَعْتَ عَجائِبَ كَثِيرَةً. رائِعَةٌ هِيَ خُطَطُكَ لَنا، وَلَيسَ مَنْ يَقدِرُ أنْ يَذكُرَها كُلَّها. سَأُخبِرُ بِها مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ، مَعَ أنَّها لا تُحصَى.

Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бях поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване

6 أ نتَ لا تُسَرُّ بِالذَّبائِحِ وَالقَرابِينِ، بَلْ فَتَحْتُ أُذُنَيَّ لِصَوتِكَ. لَمْ تَطلُبْ ذَبائِحَ صاعِدَةً وَذَبائِحَ خَطِيَّةٍ.

В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши за мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

7 ل ِهَذا قُلْتُ: «ها قَدْ جِئْتُ. مَكتُوبٌ هَذا عَنِّي فِي الكِتابِ.

Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата и предписано на мене);

8 ر َغبَتِي أنْ أفعَلَ مَشِيئَتَكَ يا إلَهِي، وَشَرِيعَتُكَ هِيَ فِي قَلْبِي.»

Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

9 ب َشَّرْتُ بِأعمالِكَ الحَسَنَةِ بَينَ الجَماعَةِ الكَبِيرَةِ. وَأنتَ، يا اللهُ ، تَعلَمُ أنَّنِي لا أُقفِلُ شَفَتَيَّ.

Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

10 ل َمْ أكتِمْ فِي قَلبِي أعمالَكَ الصّالِحَةَ. بَلْ جاهَرْتُ بِإخلاصِكَ وَخَلاصِكَ. عَنِ الجَماعَةِ الكَبِيرَةِ لَمْ أُخفِ شَيئاً مِنْ صِدْقِ مَحَبَّتِكَ وَأمانَتِكَ.

Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

11 ف َلا تَمنَعْ، يا اللهُ ، عَنِّي رَحمَتِكَ. وَبِصِدْقِ مَحَبَّتِكَ وَأمانَتِكَ احمِنِي دَوْماً.

Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

12 ل ِأنَّ أشْراراً بِلا عَدَدٍ قَدْ حاصَرُونِي. وَخَطايايَ أمسَكَتْ بِي وَلا أرَى مَهرَباً. خَطايايَ أكثَرُ مِنْ شَعْرِ رَأْسِي. وَشَجاعَتِي فارَقَتْنِي.

Защо са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпада.

13 أ رْجُوكَ أنقِذْنِي يا اللهُ! يا اللهُ ، أسرِعْ إلَى مَعُونَتِي!

Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

14 ل َيتَ السّاعِينَ إلَى مَوْتِي يَخزَوْنَ وَيُهزَمُونَ! لَيتَ مَنْ يُرِيدُونَ أذِيَّتِي يَسقُطُونَ وَيَندَحِرُونَ!

Нека се посрамят и се смутят заедно всички Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

15 ل َيتَ المُتَهَكِّمِينَ عَلَيَّ يَخرَسُونَ فِي ذُلِّهِمْ وَخِزْيِهِمْ.

Нека се смеят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

16 و َلْيَبتَهِجْ وَيَفْرَحْ كُلُّ مَنْ يَطلُبُكَ. لِيَقُلْ مُحِبُّو خَلاصِكَ دائِماً: «عَظِيمٌ هُوَ اللهُ!»

Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

17 ل َكِنِ انظُرْ إلَيَّ يا رَبِّي، لأنِّي أنا مِسكِينٌ وَبائِسٌ. إلَهِي، عَوْنِي وَخَلاصِي أنتَ. فَلا تَتَأخَّرْ.

Аз съм сиромах и немощен, Но Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.