1 ب ارِكِي اللهَ يا نَفسِي! يا اللهُ إلَهِي، عَظِيمٌ أنتَ، لابِسٌ مَجداً وَكَرامَةً.

(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

2 ي َلُفُّ نَفسَهُ بِالنُّورِ كَما بِثَوبٍ. وَكَسِتارَةٍ يَبسِطُ السَّماءَ.

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 ف َوقَ السُّحُبِ بَنَى حُجُراتِهِ العُلْوِيَّةَ. يَجعَلُ الغُيُومَ مَركَبَتَهُ. وَعَلَى أجنِحَةِ الرِّيحِ يَعبُرُ السَّماءَ.

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 ه ُوَ يَجعَلُ رُسُلَهُ رِياحاً، وَيَجعَلُ خُدّامَهُ ناراً وَلَهِيباً.

Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

5 ث َبَّتَ الأرْضَ عَلَى أساساتِها، فَلا تَهْتَزُّ أبَداً.

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 غ َطَّى الأرْضَ بِالمُحِيطِ كَدِثارٍ، مُغَطِّياً بِالماءِ الجِبالَ.

Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 و َعِندَ تَوبِيخِكَ، عِندَ صَوتِكَ المُرعِدِ، اندَفَعَ الماءُ مِنَ الجِبالِ.

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

8 ا لجِبالُ ارتَفَعَتْ، وَالوِديانُ سَقَطَتْ، كُلُّ واحِدٍ إلَى المَكانِ الَّذِي عَيَّنتَهُ لَهُ.

Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 و َضَعتَ حُدُوداً لا تَقدِرُ المِياهُ أنْ تَتَجاوَزَها لِتُغَطِّيَ الأرْضَ.

Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 ج َعَلْتَ اليَنابِيعَ تَصُبُّ فِي الجَداوِلِ المُتَدَفِّقَةِ بَينَ الجِبالِ.

Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 ت َسقِي الجَداوِلُ كُلَّ الحَيواناتِ البَرِّيَّةَ. وَتَأتِي حَتَّى الحَمِيرُ البَرِّيَّةُ لِتُطفِئَ ظَمَأَها.

Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

12 ت َصنَعُ الطُّيُورُ أعشاشَها قُربَ الماءِ، مُغَنِّيَةً عَلَى أغصانِ الأشجارِ القَرِيبَةِ.

При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

13 ي َسقِي الجِبالَ بِماءٍ مِنْ غُرَفِهِ العُلْوِيَّةِ، فَتَشبَعُ الأرْضُ مِنْ ثَمَرِ يَدَيهِ.

Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

14 ي ُطلِعُ لِلبَهائِمِ أعشاباً، وَالحُبُوبَ لِكَي يَعمَلَ الإنسانُ وَيُخرِجُ مِنَ الأرْضِ خُبْزاً،

Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 و َنَبِيذاً يُفَرِّحُ قُلُوبَ النّاسِ! وَزَيتاً يُلَمِّعُ وُجُوهَنا، وَخُبْزاً يَسنِدُ أجسادَنا.

И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 ا لأشجارُ العِملاقَةُ الَّتِي زَرَعَها اللهُ تَتَغَذَّى حَسَناً. هَذِهِ أشجارُ أرْزِ لُبنانَ،

Великолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 ح َيثُ الطُّيُورُ، مِنَ الدُّورِيِّ إلَى اللَّقلَقِ، تَبنِي بُيُوتَها فِي أغْصانِ السَّرُوِ.

Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 ا لجِبالُ العالِيَةُ هِيَ مَسكَنٌ لِماعِزِ الجَبَلِ. وَالصُّخُورُ مَلاجِئُ لِحَيوانِ الغُرِيرِ.

Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 خ َلَقْتَ القَمَرَ لِتَحدِيدِ المَواسِمِ، وَالشَّمسُ تَعرِفُ وَقتَ مَغِيبِها.

Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

20 خ َلَقْتَ الظُّلمَةَ لِيَكُونَ هُناكَ لَيلٌ، لِكَي تَخرُجَ حَيواناتُ الغابَةِ وَتَطُوفَ.

Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 ا لأُسُودُ تَزأرُ مِنْ أجلِ فَرِيسَةٍ مُلتَمِسَةً مِنَ اللهِ طَعامَها.

Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 ث ُمَّ تُشرِقُ الشَّمسُ، فَتَعُودُ حَيواناتُ اللَّيلِ لِتَربُضَ فِي مَساكِنِها.

Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 ث ُمَّ يَخرُجُ النّاسُ لِيَعمَلُوا، لِيَقُومُوا بِأعمالِهِمْ حَتَّى المَساءِ.

Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 ي ا اللهُ أعمالُكَ لا تُحصَى! صَنَعْتَها كُلَّها بِحِكمَةٍ! الأرْضُ مَملُوءَةٌ بِصَنائِعِكَ.

Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

25 ه ا البَحرُ مَثَلاً! هُوَ واسِعٌ وَمُمتَدٌّ، وَمَملُوءٌ بِحَيواناتٍ كَبيرَةٍ وَصَغِيرَةٍ بِلا عَدَدٍ!

Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

26 ع َلَى سَطحِهِ تُبحِرُ السُّفُنُ، وَفِي أعماقِهِ يَلعَبُ لِوِياثانُ الَّذي صَنَعْتَهُ.

Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

27 ك ُلُّها إلَيكَ تَأتِي لِتَنالَ نَصِيبَها مِنَ الطَّعامِ فِي حِينِهِ.

Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 ت َفتَحُ يَدَيكَ وَتَنثُرُ طَعامَها لِتَلتَقِطَهُ، فَتَشبَعَ خَيراتٍ.

Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

29 ل َكِنْ حِينَ تُدِيرُ لَها ظَهرَكَ، فَإنَّها تَرتَعِبُ وَتَحبِسُ أنْفاسَها. تَضعُفُ وَتَمُوتُ، وَإلَى التُّرابِ تَعُودُ.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 ل َكِنْ عِندَما تُرسِلُ رُوحَكَ، فَإنَّها تَحْيا، وَالأرْضُ تَتَجَدَّدُ.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 ل ِيَتَمَجَّدِ اللهُ إلَى الأبَدِ، وَلْيَفرَحْ وَيَبتَهِجْ بِخَلِيقَتِهِ.

Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 ل أنَّهُ يُحَملِقُ فِي الأرْضِ فَتَرتَعِدَ. يَلمِسُ الجِبالَ فَيَخرُجَ دُخانٌ مِنْها.

Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 س َأُغَنِّي للهِ مادُمتُ حَيّاً، أُسَبِّحُ إلَهِي بِمَزامِيرَ ما دُمتُ حَيّاً.

Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 س َأنْظُمُ لَهُ قَصائِدَ، وَسَأفرَحُ فِي اللهِ.

Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 س َيُبادُ الخُطاةُ مِنَ الأرْضِ، وَلا يَكُونُ فِيما بَعْدُ أشرارٌ. سَبِّحِي اللهَ يا نَفسِي! سَبِّحِي ياه!

Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.