1 ث ُمَّ قالَ اللهُ لِنُوحَ: «ادخُلْ وَكُلُّ عائِلَتِكَ السَّفِينَةَ، لِأنِّي وَجَدْتُ أنَّكَ وَحدَكَ صالِحٌ أمامِي مِنْ بَينِ كُلِّ الأحياءِ فِي هَذا الجِيلِ.

Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.

2 ف َخُذْ مَعَكَ سَبْعَةَ ذُكُورٍ وَسَبعَ إناثٍ مِنْ كُلِّ حَيوانٍ طاهِرٍ. وَخُذْ أيضاً ذَكَراً واحِداُ وَأُنْثَى واحِدَةً مِنْ كُلِّ حَيوانٍ غَيرِ طاهِرٍ.

Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;

3 و َخُذْ سَبْعَةَ ذُكُورٍ وَسَبعَ إناثٍ مِنْ كُلِّ نَوْعٍ مِنْ طُيُورِ السَّماءِ، لِكَي تُحافِظَ عَلَى بَقاءِ أنواعِها عَبْرَ الأرْضِ.

също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.

4 ف َبَعْدَ سَبْعَةِ أيّامٍ، سَأُرْسِلُ مَطَراً مُدَّةَ أرْبَعِينَ يَوْماً وَأربَعِينَ لَيلَةً. وَسَأمحُو كُلَّ كائِنٍ حَيٍّ خَلَقْتُهُ عَنْ وَجهِ الأرْضِ.»

Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.

5 ف َفَعَلَ نُوحُ كُلَّ ما أمَرَهُ بِهِ اللهُ.

И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.

6 و َكانَ لِنُوحَ سِتُّ مِئَةِ سَنَةٍ حِينَ غَمَرَتْ مِياهُ الطُّوفانِ الأرْضَ.

А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.

7 ث ُمَّ دَخَلَ نُوحُ السَّفِينَةَ مَعَ بَنِيهِ وَزَوْجَتِهِ وَكَنّاتِهِ لِلنَّجاةِ مِنْ مِياهِ الطُّوفانِ.

И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.

8 و َدَخَلَتْ حَيواناتٌ طاهِرَةٌ وَغَيرُ طاهِرَةٍ وَطُيُورٌ وَزَواحِفُ وَغيرُها مِنْ حَيَواناتِ الأرْضِ،

От чистите животни и от нечистите животни, от птиците, и от всичко, което пълзи по земята,

9 إ لَى نُوحَ فِي السَّفينَةِ زَوجَينِ زَوجَينِ: ذَكَراً وَأُنْثَىً، حَسَبَ ما أمَرَ اللهُ نُوحَ.

влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.

10 و َبَعْدَ سَبْعَةِ أيّامٍ، بَدأ الطُّوفانُ عَلَى الأرْضِ.

И след седмия ден водите на потопа заляха земята.

11 ف َفِي السَّنَةِ السِّتِّ مِئَةٍ مِنْ عُمْرِ نُوحَ، فِي اليَوْمِ السّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهْرِ الثّانِي، انفَجَرَتْ كُلُّ يَنابِيعِ المُحِيطِ العَظِيمِ الَّتِي تَحْتَ الأرْضِ، وَانْفَتَحَتْ نَوافِذُ السَّماءِ!

В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.

12 ف َهَطَلَ مَطَرٌ غَزِيرٌ جِدّاً عَلَى الأرْضِ مُدَّةَ أربَعِينَ يَوْماً وَأربَعِينَ لَيلَةً.

И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

13 و َفِي ذَلِكَ اليَوْمِ نَفْسِهِ، دَخَلَ نُوحُ السَّفِينَةَ مَعَ أبْنائِهِ سامَ وَحامَ وَيافَثَ، وَزَوْجَتِهِ، وَزَوجَاتِ أبْنائِهِ الثَّلاثِ.

В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -

14 د َخَلَ هَؤُلاءِ مَعَ كُلِّ نَوْعٍ مِنَ الحَيواناتِ البَرِّيَّةِ، وَكُلِّ نَوْعٍ مِنَ المَواشِيَ، وَكُلِّ نَوْعٍ مِنَ الحَيَواناتِ الزّاحِفَةِ عَلَى التُّرابِ، وَكُلِّ نَوْعٍ مِنَ الطُّيُورِ.

те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.

15 ج اءَتْ إلَى نُوحَ فِي السَّفِينَةِ أزواجاً مِنْ كُلِّ نَوْعٍ مِنَ الحَيواناتِ الحَيَّةِ.

Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.

16 و َكانَتْ هَذِهِ الحَيواناتُ الدّاخِلَةُ، ذَكَراً وَأُنثَى، مِنْ كُلِّ نَوْعٍ كَما أمَرَهُ اللهُ. ثُمَّ أغلَقَ اللهُ البابَ خَلْفَ نُوحَ.

И като влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог бе заповядал; и Господ го затвори вътре.

17 و َبَقِيَ الطُّوفانُ عَلَى الأرْضِ أربَعِينَ يَوْماً. وَارتَفَعَتِ المِياهُ كَثيراً جِدّاً فَوْقَ الأرْضِ، فَحَمَلَتِ السَّفينَةَ فَارتَفَعَتْ فَوقَ الأرْضِ.

Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите дойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.

18 و َاسْتَمَرَّ الماءُ يَرْتَفِعُ وَيَتَكاثَرُ جِدّاً فَوْقَ الأرْضِ. وَطَافَتِ السَّفِينَةُ عَلَى وَجْهِ المِياهِ.

Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.

19 و َارتَفَعَتِ المِياهُ أكثَرَ فَأكثَرَ فَوْقَ الأرْضِ حَتَّى غَطَّتْ كُلَّ الجِبالِ العالِيَةِ تَحْتَ السَّماءِ.

Водите се усилваха и твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.

20 ت َعالَتِ المِياهُ حَتَّى غَطَّتْ قِمَمَ الجِبالِ بِأكْثَرَ مِنْ خَمْسَ عَشْرَةَ ذِراعاً.

Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.

21 ف َماتَ كُلُّ مَخلُوقٍ يَتَحَرَّكُ عَلَى الأرْضِ. ماتَتِ الطُّيُورُ وَالمَواشِي وَالحَيواناتُ البَرِّيَّةُ وَكُلُّ أسْرابِ الكائناتِ الَّتِي كانَتْ تَحْتَشِدُ عَلَى الأرْضِ وَجَمِيعُ البَشَرِ.

И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.

22 م اتَ كُلُّ مَخلُوقٍ حَيٍّ يَتَنَفَّسُ عَلَى اليابِسَةِ.

От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.

23 و َهَكَذا مَحا اللهُ كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ عَنْ وَجهِ الأرْضِ، بَشَراً وَحَيواناتٍ وَزَواحِفَ وَطُيُوراً. مُحِيَتْ كُلُّها عَنْ وَجْهِ الأرْضِ. وَلَمْ يَنْجُ إلّا نُوحُ وَمَنْ مَعَهُ فِي السَّفِينَةِ.

Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.

24 و َغَمَرَتِ المِياهُ الأرْضَ مُدَّةَ مِئَةٍ وَخَمْسِينَ يَوْماً.

А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.