1 و َرَأى الشَّعبُ أنَّ مُوسَى قَدْ تَأخَّرَ فِي النُّزُولِ مِنَ الجَبَلِ، فاجتَمَعُوا حَولَ هارُونَ وَقالُوا لَهُ: «قُمْ وَاصنَعْ لَنا آلِهَةً لِتَقُودَنا فِي الطَّرِيقِ. فَنَحْنُ لا نَدرِي ما الَّذِي حَلَّ بهَذا الرَّجُلِ مُوسَى الَّذِي أخرَجَنا مِنْ أرْضِ مِصرَ.»

А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, чавекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

2 ف َقالَ هارُونُ لَهُمْ: «انزِعُوا أقراطَ الذَّهَبِ الَّتِي فِي آذانِ زَوجاتِكُمْ وَأولادِكُمْ وَأحضِرُوها لَي.»

Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

3 ف َنَزَعَ الشَّعبُ أقراطَ الذَّهَبِ الَّتِي كانَتْ فِي آذانِهِمْ وَأحضَرُوها إلَى هارُونَ.

И тъй, всичките люде, извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

4 ف َأخَذَ هارُونُ الذَّهَبَ مِنهُمْ، وَصَهَرَهُ وَشَكَّلَهُ بِالإزمِيلِ، وَصَنَعَ مِنهُ عِجلاً مَسبُوكاً. فَقالُوا: «هَذِهِ هِيَ آلِهَتُكَ الَّتِي أخرَجَتْكَ مِنْ أرْضِ مِصرَ يا إسْرائِيلُ.»

А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

5 و َحِينَ رَأى هارُونُ هَذا، بَنَى مَذبَحاً أمامَهُ. وَأعلَنَ هارُونُ: «سَنَعمَلُ عِيداً للهِ غَداً.»

И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

6 ف َنَهَضَ الشَّعبُ باكِراً فِي صَباحِ اليَومِ التّالِي وَقَدَّمُوا ذَبائِحَ صاعِدَةً وَذَبائِحَ سَلامٍ. وَبَعدَ ذَلِكَ جَلَسَ الشَّعبُ لِيأكُلُوا وَيَشْرَبُوا، وَنَهَضُوا لِيُرَفِّهُوا عَنْ أنفُسِهِمْ.

И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

7 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «انزِلْ فِي الحالِ! فَها شَعبُكَ الَّذِي أخرَجتَهُ مِنْ أرْضِ مِصرَ قَدْ فَسَدَ.

Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

8 ح ادُوا سَريعاً عَنِ الطَّرِيقِ الَّذِي أمَرتُهُمْ بِهِ، إذْ صَنَعُوا عِجلاً مَسبُوكاً لِأنفُسِهِمْ وَسَجَدُوا لَهُ وَقَدَّمُوا لَهُ ذَبائِحَ، وَقالُوا: ‹هَذِهِ هِيَ آلِهَتُكَ الَّتِي أخرَجَتْكَ مِنْ مِصرَ يا إسْرائِيلُ.›»

Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

9 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «قَدْ رَأيتُ هَذا الشَّعبَ! إنَّهُمْ شَعبٌ عَنِيدٌ.

Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

10 و َالآنَ، دَعْنِي فَيَشتَعِلَ غَضَبِي عَلَيهِمْ وَيَلتَهِمَهُمْ. حِينَئِذٍ، سَأجْعَلُ مِنكَ أُمَّةً عَظِيمَةً.»

сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

11 ل َكِنَّ مُوسَى تَوَسَّلَ إلَى إلَهِهِ وَقالَ: «لِماذا يا اللهُ يَشتَعِلُ غَضَبُكَ عَلَى شَعبِكَ الَّذِي أخرَجتَهُ مِنْ مِصرَ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ وَيَدٍ قَوِيَّةٍ؟

Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламна гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

12 ل ِماذا تُعطِي المِصرِيِّينَ فُرصَةً لِيَقُولُوا: ‹أخرَجَهُمُ إلَهُهُمْ وَهُوَ يُضْمِرُ لَهُمُ الشَّرَّ، لِيَقتُلَهُمْ في الجِبالِ، وَلِيُبِيدَهُمْ مِنْ عَلَى وَجهِ الأرْضِ›؟ ارجِعْ عَنْ غَضَبِكَ الشَّدِيدِ. وَلا تَعمَلْ ما فَكَّرْتَ بِهِ مِنَ الشَّرِّ عَلَى شَعبِكَ.

Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си.

13 ت َذَكَّرْ إبراهِيمَ وَإسْحاقَ وَإسْرائِيلَ، خُدّامَكَ الَّذِينَ أقسَمتَ لَهُمْ بِنَفسِكَ وَوَعَدتَهُمْ: ‹سَأُكَثِّرُ نَسلَكَ لِيَصِيرَ كَعَدَدِ نُجُومِ السَّماءِ، وَسَأُعطِي هَذِهِ الأرْضَ، الَّتِي وَعَدْتُ بِها، لِنَسلِكُمْ لِيَمتَلِكُوها إلَى الأبَدِ.›»

Спомни си за слугата си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

14 ف َرَجِعَ اللهُ عَمّا كانَ يُفَكِّرُ بِهِ مِنْ شَرٍّ قالَ إنَّهُ سَيَعمَلُهُ بِشَعبِهِ.

Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

15 ث ُمَّ نَزَلَ مُوسَى مِنَ الجَبَلِ وَلَوحا الشَّهادَةِ فِي يَدِهِ. كانَتِ الوَصايا مَنْقُوشَةً عَلَى اللَّوحَينِ مِنَ الأمامِ وَمِنَ الخَلفِ.

И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

16 ا للهُ هُوَ مَنْ صَنَعَ اللَّوحَينِ، وَاللهُ هُوَ مَنْ نَقَشَ الكِتابَةَ عَلَيهِما.

Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

17 و َحِينَ سَمِعَ يَشُوعُ ضَجيجَ الشَّعبِ، قالَ لِمُوسَى: «هُناكَ صَوتُ حَربٍ فِي المُخَيَّمِ.»

А като чу Исус Навиев гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

18 ف َأجابَهُ مُوسَى: «لَيسَ هَذَا بِهُتافِ انتِصارٍ وَلا صُراخِ هَزِيمَةٍ. إنَّهُ صَوتُ غِناءٍ.»

А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

19 و َحِينَ اقتَرَبَ مُوسَى مِنَ المُخَيَّمِ، رَأى العِجلَ الذَّهَبِيَّ وَالرَّقصَ. فَغَضِبَ جِدّاً، وَطَرَحَ اللَّوحَينِ مِنْ يَدَيهِ فَتَحَطَّما عِندَ أسفَلِ الجَبَلِ.

И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевия гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

20 ث ُمَّ أخَذَ العِجلَ الَّذِي صَنَعُوهُ، وَأحرَقَهُ بِالنّارِ وَسَحَقَهُ سَحقاً، وَرَشَّهُ عَلَى الماءِ، وَجَعَلَ بَنِي إسْرائِيلَ يَشرَبُونَ مِنَ الماءِ.

Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го с огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

21 و َقالَ مُوسَى لِهارُونَ: «ماذا عَمِلَ هَذا الشَّعبُ ضِدَّكَ حَتَّى تَجلِبَ عَلَيهِمْ هَذِهِ الخَطِيَّةَ العَظِيمَةَ؟»

После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

22 ف َقالَ هارُونُ: «لا تَغضَبْ يا سَيِّدِي! أنتَ تَعرِفُ أنَّ الشَّعبَ مَيّالٌ لِلشَّرِّ،

И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.

23 و َقَدْ قالُوا لِيَ: ‹قُمْ وَاصنَعْ لَنا آلِهَةً لِتَقُودَنا فِي الطَّرِيقِ. فَنَحْنُ لا نَدرِي ما الَّذِي حَلَّ بهَذا الرَّجُلِ مُوسَى الَّذِي أخرَجَنا مِنْ أرْضِ مِصرَ.›

Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

24 ف َقُلْتُ لَهُمْ مَنْ يَملُكُ ذَهَباً فَلْيَنْزِعْهُ وَلْيُعطِهِ لِي. ثُمَّ ألقَيتُ الذَّهَبَ فِي النّارِ، فَخَرَجَ هَذا العِجلُ!»

И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

25 ف َرَأى مُوسَى أنَّ الشَّعبَ قَدْ خَرَجَ عَنِ السَّيطَرَةِ، لِأنَّ هارُونَ سَمَحَ بِذَلِكَ، حَتَّى إنْ أعْداءَهُمُ اسْتَهْزأوا بَسُلُوكِهِمُ المُخْزِي.

А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги бе съблякъл за срам между неприятелите им),

26 ف َوَقَفَ فِي مَدخَلِ المُخَيَّمِ وَقالَ: «مَنْ يَتبَعُ اللهَ فَلْيَأْتِ إلَيَّ.» فَأتَى الَّلاوِيُّونَ إلَيهِ.

застана Моисей при входа на стена и рече: Който е от към Господа нека дойде при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

27 و َقالَ لَهُمْ: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ إلَهُ إسْرائِيلَ: فَلْيَضَعْ كُلُّ رَجُلٍ سَيفَهُ عَلَى فَخذِهِ، وَيَمشِي فِي المُخَيَّمِ مِنْ بابٍ إلَى آخَرَ. وَلْيَقتُلْ كُلُّ واحِدٍ أخاهُ وَصَدِيقَهُ وَجارَهُ.»

И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и ибийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

28 ف َعَمِلَ الَّلاوِيُّونَ بِحَسَبِ قَولِ مُوسَى. وَماتَ فِي ذَلِكَ اليَومِ نَحْوُ ثَلاثَةِ آلافٍ مِنْ الشَّعبِ.

И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

29 و َقالَ مُوسَى: «قَدْ كَرَّسْتُمْ أنفُسَكُمُ اليَومَ لِخِدْمَةِ اللهِ ، حَتَّى بِأبنائِكُمْ وَإخوَتِكُمْ. فَسَيُبارِكَكُمُ اللهُ اليَومَ.»

Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, като се дигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благоволение.

30 و َفِي اليَومِ التّالِي، قالَ مُوسَى لِلشَّعبِ: «لَقَدْ أخطَأْتُمْ خَطِيَّةً عَظِيمَةً. وَالآنَ، سَأصعَدُ إلَى اللهِ ، لَعَلَّهُ يَستَجِيبُ لِي فَيُكَفِّرَ عَنْكُمْ.»

А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

31 ف َعادَ مُوسَى إلَى اللهِ وَقالَ: «يا اللهُ ، قَدْ أخطَأ هَذا الشَّعبُ خَطِيَّةً عَظِيمَةً بِصُنعِهِمْ آلِهَةً مِنْ ذَهَبٍ لِأنفُسِهِمْ.

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

32 و َالآنَ، اغفِرْ خَطِيَّتَهُمْ، أوِ امحُنِي مِنْ كِتابِكَ الَّذِي كَتَبتَهُ.»

Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

33 ف َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «مَنْ يُخطِئُ إلَيَّ، أمحُو اسْمَهُ مِنْ كِتابِي.

Но Господ рече на Моисея; Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

34 و َالآنَ، اذْهَبْ وَقُدِ الشَّعبَ إلَى حَيثُ قُلْتُ لَكَ. سَيَسِيرُ مَلاكِي أمامَكَ، لَكِنِّي سَأُعاقِبُهُمْ عَلَى خَطِيَّتِهِمْ فِي الوَقتِ المُناسِبِ.»

А ти иди сега, води людете на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато го посетя, ще въздам върху тях наказанието на греха им.

35 ث ُمَّ ضَرَبَ اللهُ الشَّعبَ بِوَباءٍ لِأنَّهُمْ هُمْ بِالحَقيقَةِ الَّذينَ صَنَعُوا العِجلَ الَّذِي صَنَعَهُ هارُونُ.

Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.