1 ث ُمَّ تابَعَ ألِيهُو فَقالَ:

И Елиу пак проговаряйки рече:

2 « استَمِعُوا أيُّها الحُكَماءُ إلَى كَلامِي، وَأصغُوا إلَيَّ يا أصحابَ المَعرِفَةِ.

Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

3 ل أنَّ الأُذُنَ تَتَفَحَّصُ الكَلامَ، كَما يَذُوقُ اللِّسانُ الطَعامَ.

Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

4 ف َلْنُقَرِّرْ لِأنفُسَنا ما هُوَ العَدلُ، وَلِنَكْتَشِفْ مَعاً ما هُوَ صالِحٌ.

Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

5 ل أنَّ أيُّوبَ يَقُولُ: ‹أنا بَرِيءٌ، وَقَد ظَلَمَنِي القَدِيرُ.

Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

6 أ ُدعَى كاذِباً رُغْمَ حَقِّي. وَلا شِفاءَ لِجُرحِي مَعَ أنِّي لَمْ أقتَرِفْ ذَنباً.›

Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

7 « فَأيُّ إنسانٍ كَأيُّوبَ؟ يَشرَبُ السُّخْرِيَةَ كَالماءِ!

Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,

8 و َيَسلُكُ طَرِيقاً لِيَنضَمَّ إلَى فاعِلِي الشَّرِّ، وَيُرافِقُ المُجرِمِينَ.

И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

9 ل أنَّهُ يَقُولُ: ‹لا فائِدَةَ مِنْ أنْ يُحاوِلَ الإنسانُ إرضاءَ اللهِ.›

Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

10 « لِهَذا اسْمَعُونِي يا أصحابَ الفَهْمِ. حاشا أنْ يَرتَبِطَ اللهُ بِذَنبٍ، وَأنْ تَكُونَ لِلقَدِيرِ عَلاقَةٌ بِالشَّرِّ.

Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

11 ل أنَّ اللهَ يُعطِي الإنسانَ أُجرَةَ أعمالِهِ، وَيَجلُبُ عَلَيهِ ما يَستَحِقُّهُ.

Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

12 و َحاشا للهِ أنْ يَحكُمَ عَلَى النّاسِ ظُلماً، وَللِقَدِيرِ أنْ يَعمَلَ بِغَيرِ عَدلٍ.

Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

13 ف َمَنِ الَّذِي أوْكَلَهُ عَلَى الأرْضِ؟ وَمَن عَيَّنَهُ عَلَى كُلِّ الكَوْنِ؟

Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

14 إ ذا قَرَّرَ أنْ يَستَرِدَّ رُوحَهُ وَيَستَعِيدَ نَسَمَةَ الحَياةِ،

Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,

15 ف َسَيَمُوتُ كُلُّ جَسَدٍ عَلَى الأرْضِ. وَيَعُودُ الإنْسانُ إلَى التُّرابِ.

То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

16 « إنْ كانَ لَكَ فَهْمٌ فَاسْمَعْ هَذا، اسْتَمِعْ إلَى كَلامِي:

Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

17 إ نْ كانَ القَدِيرُ يُبْغِضُ العَدلَ، فَكَيفَ يَحْكُمُ؟ وَإنْ كُنْتَ بارّاً، فَلِماذا تَدينُ القَدِيرَ؟

Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

18 ه ُوَ الَّذِي يَقُولُ لِلمَلِكِ: ‹أنتَ بِلا قِيمَةٍ.› وَللِشَّرِيفِ: ‹أنتَ شِرِّيرٌ.›

Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

19 ه ُوَ اللهُ الَّذِي لا يُفَرِّقُ بَينَ النّاسِ، وَلا يَسمَعُ طِلْباتِ الغَنِيِّ قَبلَ الفَقِيرِ، لأنَّ كِلَيْهِما عَمَلُ يَدَيهِ.

Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

20 ي ُمُوتانِ فِي لَحظَةٍ، فِي مُنتَصَفِ اللَّيلِ. يَرتَجِفُ النّاسُ وَيَمُوتُونَ. يُطِيحُ اللهُ بِالأقوِياءِ بِلا جَهْدٍ.

В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават

21 « لأنَّ عَينَيْهِ تُراقِبانِ طُرُقَ الإنسانِ وَيَرَى كُلَّ خَطَواتِهِ.

Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

22 م ا مِنْ عَتْمَةٍ أوْ حَتَّى ظَلامٍ عَمِيقٍ، يُمكِنُ أنْ يَختَفِي فِيها فاعِلُو الشَّرِّ عَنِ اللهِ.

Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

23 و َلَيسَ لِلإنسانِ أنْ يُحَدِّدَ مَوعِداً فِيهِ يَأتِي فِي حَضْرَةِ اللهِ للِدَّينُونَةِ.

Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

24 ي ُحَطِّمُ الأقوِياءَ وَلا يَسألُ أحَداً. وَيُعَيِّنُ آخَرِينَ مَكانَهُمْ.

Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

25 إ نَّهُ يَعرِفُ أفعالَهُمْ حَقّاً، يَسحَقُهُمْ فِي لَيلَةٍ واحِدَةٍ.

Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

26 ي ُعاقِبُهُمْ عَلَى أعمالِهِمِ الشِّرِّيرَةِ فِي العَلَنِ،

Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,

27 ل أنَّهُمْ لَمْ يَعُودُوا يَتْبَعُونَ اللهَ، وَلا يَلتَفِتُونَ إلَى طُرُقِهِ،

Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

28 ح َتَّى جَعَلُوا صُراخَ الفَقِيرِ يَصِلُ إلَيْهِ. هُوَ يَسمَعُ صَرخَةَ المُضْطَهَدِينَ.

Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

29 ف َإنْ لَمْ يَفعَلْ شَيئاً، فَمَنْ يَستَذنِبهُ؟ وَإذا حَجَبَ وَجهَهُ، فَمَنْ يَقْدِرُ أنْ يَراهُ – أكانَ شَعباً أمْ فَرْداً؟

И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек, -

30 ي َمنَعَ الفاسِدَ مِنْ أنْ يَصِيرَ مَلِكاً، فَيَقُودَ شَعباً إلَى الدَّمارِ.

За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

31 « لَكِنْ قُلْ للهِ، ‹أذنَبتُ، وَلَنْ أنْحَرِفَ ثانِيَةً.

Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;

32 ع َلِّمْنِي ما لا أقدِرُ أنْ أراهُ. إنْ أخطَأتُ، فَلَنْ أعُودَ إلَيهِ.›

Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

33 ف َهَلْ يُجازِيكَ اللهُ حَسَبَ قَولِكَ إذا رَفَضتَ حَقَّهُ؟ لأنَّكَ أنتَ الَّذِي يَختارُ، لا أنا. فَتَكَلَّمْ بِما تَعرِفُ.

То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

34 س َيَقُولُ لِي أصحابُ الفَهْمِ وَالحَكِيمُ الَّذِي يَسمَعُنِي:

Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

35 ‹ يَتَحَدَّثُ أيُّوبُ بِلا فِهمٍ، وَكَلامُهُ يَخلو مِنَ البَصِيرَةِ.›

Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

36 ل َيتَ أيُّوبَ يُجَرَّبُ إلَى آخِرِ حَدٍّ، لأنَّهُ يُجِيبُ كَالأشرارِ.

Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

37 ف َهُوَ يُضِيفُ إلَى خَطِيَّتِهِ خَطِيَّةً. يَزِيدُ الشَّرَّ بَينَنا، وَيَكثِّرُ اتِّهاماتِهِ للهِ.»

Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.