1 و َفِي شَهْرِ نِيسانَ مِنَ السَّنَةِ العِشرِينَ لِحُكْمِ المَلِكِ أرْتَحْشَسْتا، عِندَما كانَتِ الخَمْرُ مَوضُوعَةً أمامَهُ، أخَذْتُ الخَمْرَ وَأعطَيتُها لِلمَلِكِ.

А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,

2 و َكانَتْ هَذِهِ أوَّلَ مَرَّةٍ أبدُو حَزِيناً فِي حَضَرَتِهِ. فَسَألَنِي المَلِكُ: «لِماذا أنتَ حَزِينٌ؟ ألَعَلَّكَ مَرِيضٌ؟ لا، بَلْ إنَّ قَلْبَكَ هُوَ الحَزِينُ.» فَخِفتُ كَثِيراً،

затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3 و َقُلْتُ لِلمَلِكِ: «أطالَ اللهُ عُمْرَكَ أيُّها المَلِكُ. كَيفَ لا أكُونُ حَزِيناً وَالمَدِينَةُ الَّتِي دُفِنَ فِيها آبائِي خَرابٌ وَبَوّاباتُها قَدْ دُمِّرَتْ بِالنّار.»

И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

4 ف َقالَ لِيَ المَلِكُ: «ماذا تَطلُبُ مِنِّي؟» فَوَجَّهْتُ صَلاتِي إلَى إلَهِ السَّماءِ،

Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

5 و َقُلْتُ لِلمَلِكِ: «إنْ شِئْتَ أيُّها المَلِكُ، وَإنْ كُنتَ راضِياً عَنْ عَبدِكَ، فَأرسِلْنِي إلَى بِلادِ يَهُوذا حَيثُ تُوجَدُ المَدِينَةُ الَّتِي دُفِنَ فِيها آبائِي، لِكَي أُعِيدَ بِناءَها.»

после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6 ف َقالَ لِيَ المَلِكُ، وَالمَلِكَةُ جالِسَةٌ إلَى جانِبِهِ: «كَمْ سَتَطُولُ رِحلَتُكَ، وَمَتَى سَتَعُودُ؟» وَبَعْدَ أنْ أعلَمْتُ المَلِكَ عَنْ مُدَّةِ غِيابِي، وافَقَ بِسُرُورٍ عَلَى أنْ يُرسِلَنِي.

Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

7 ث ُمَّ قُلْتُ لِلمَلِكِ: «إنْ شِئْتَ فَأصْدِرْ أمْراً بِأنْ تُعطَى لِي رَسائِلُ إلَى وُلاةِ المَناطِقِ الواقِعَةِ غَرْبَ نَهْرِ الفُراتِ، لِكَي يَأْذَنُوا لِي بِالعُبُورِ حَتَّى أصِلَ إلَى يَهُوذا.

Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат, писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

8 و َبِأنْ تُعْطَى لِي رِسالَةٌ إلَى آسافَ المُشرِفِ عَلَى غابَةِ المَلِكِ، لِيُعطِيَنِي خَشَباً لِصُنْعِ سُقُوفٍ لِلبَوّاباتِ وَالأسوارِ وَالجُدرانِ المُحِيطَةِ بِالهَيكَلِ، وَالبَيْتِ الَّذِي سَأنزِلُ فِيهِ.» فَاسْتَجابَ المَلِكُ لِطَلَبِي، لِأنَّ إلَهِي كانَ مَعِي وَأحْسَنَ إلَيَّ.

и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

9 ف َذَهَبْتُ إلَى وُلاةِ المَناطِقِ الواقِعَةِ غَرْبَ النَّهْرِ، وَسَلَّمْتُهُمْ رَسائِلَ المَلِكِ. وَكانَ المَلِكُ قَدْ أرسَلَ مَعِي ضُبّاطاً مِنَ الجَيشِ وَفُرساناً.

И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

10 و َعِندَما عَرَفَ سَنْبَلَّطُ الحُورُونِيُّ وَطُوبِيّا، وَهُوَ مَسؤُولٌ عَمُّونِيٌّ، عَنْ هَذا الأمرِ، اغتاظا غَيظاً شَدِيداً لِأنَّ شَخصاً جاءَ يَسعَى إلَى خَيرِ بَنِي إسْرائِيلَ. نَحَمْيا يَتَفَقَّدُ الأسوار

А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

11 و َهَكَذا جِئتُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ وَبَقَيتُ فِيها ثَلاثَةَ أيّامٍ.

Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

12 ث ُمَّ انْطَلَقْتُ لَيلاً مَعَ بَعْضِ الرِّجالِ. وَلَمْ أكُنْ قَدْ أخْبَرْتُ أحَداً مِنْهُمْ بِما وَضَعَ إلَهِي فِي قَلْبِي مِنْ أجلِ القُدْسِ. وَلَمْ نَكُنْ قَدْ أحضَرْنا مَعَنا أيَّةَ دابَّةٍ إلّا الحِصانَ الَّذِي كُنْتُ أرْكَبُهُ.

Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мен, без да явя никому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.

13 ف َعَبَرْتُ بابَ الوادِي وَتَجاوَزْتُ عَينَ التِّنِّينِ، حَتَّى وَصَلْتُ إلَى بابِ الدِّمْنِ. وَتَفَقَّدتُ أسوارَ القُدسِ المُهُدَّمَةَ وَبَوّاباتِها الَّتِي دَمَّرَتْها النّارُ.

Излязох нощем през портата на долината та дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

14 ث ُمَّ تابَعْتُ إلَى بابِ العَينِ وَبِرْكَةِ المَلِكِ. وَلَكِنْ لَمْ يَكُنْ هُناكَ مُتَّسَعٌ لِعُبُورِ الحِصانِ الَّذِي أركَبُهُ.

Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.

15 ف َصَعِدْتُ إلَى أعَلَى الوادِي لَيلاً مُتَفَحِّصاً السُّورَ، ثُمَّ عُدْتُ وَدَخَلْتُ مِنْ بابِ الوادِي. وَهَكَذا رَجِعْتُ.

Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.

16 و َلَمْ يَعلَمْ المَسؤُولُونَ أينَ ذَهَبْتُ أوْ ما كُنْتُ أفعَلُهُ، فَلَمْ أكُنْ بَعْدُ قَدْ أخبَرْتُ اليَهُودَ أوِ الكَهَنَةَ أوِ الأشْرافَ أوِ المَسؤُولِينَ، أوْ بَقِيَّةَ الَّذِينَ سَيَقُومُونَ بِالعَمَلِ.

А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

17 ث ُمَّ قُلْتُ لَهُمْ: «أنتُمْ تَرَوْنَ ما نَحنُ فِيهِ مِنْ مِحنَةٍ وَضِيقٍ، وَكَيفَ أنَّ القُدْسَ مُهَدَّمَةٌ، وَأبْوابَها مَحرُوقَةٌ بِالنّارِ. فَلْنَبنِ سُورَ القُدسِ مِنْ جَدِيدٍ، حَتَّى لا نَخزَى بَعْدَ اليَوْمِ.»

Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за урок.

18 و َأخبَرْتُهُمْ كَيفَ أحسَنَ إلَهِي إلَيَّ، وَما قالَهُ المَلِكُ لِي. فَقالُوا: «لِنَنهَضْ وَنَبْنِ.» وَشَجَّعَ بَعضُهُمْ بَعْضاً عَلَى الاسْتِعدادِ لِهَذا العَمَلِ الصّالِحِ.

И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

19 و َلَمّا سَمِعَ بِهَذا سَنَبَلَّطُ الحُورُونِيُّ وَطُوبِيّا المَسؤُولُ العَمُّونِيُّ وَجَشَمٌ العَرَبِيُّ، سَخِرُوا مِنّا وَاسْتَهْزَأُوا بِنا، وَقالُوا: «ما هَذا الَّذِي تَفعَلُونَهُ؟ هَلْ تَتَمَرَّدُونَ عَلَى المَلِكِ؟»

А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?

20 ف َأجَبْتُهُمْ: «سَيُوَفِّقُ إلَهُ السَّماءِ مَسْعانا، وَسَنَقُومُ نَحنُ عَبِيْدَهُ بِإعادَةِ البِناءِ. أمّا أنتُمْ فَلَيسَتْ لَكُمْ مُمتَلَكاتٌ أوْ حُقُوقٌ أوْ مَكانٌ فِي القُدسِ فِيهِ اسْمٌ لَكُمْ.»

А аз като им отговорих рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.