1 « أتَقدِرُ أنْ تَسحَبَ لَوِياثانَ مِنَ الماءِ بِصِنّارَةٍ؟ أوْ تَقدِرُ أنْ تَربِطَ فَكَّيهِ بِحَبلٍ؟

Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

2 أ تَقدِرُ أنْ تَضَعَ رِباطاً فِي أنفِهِ؟ وَهَلْ تَقدِرُ أنْ تَختَرِقَ فَكَّهُ بِخَطّافٍ؟

Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3 أ يَسْتَرْحِمُكَ، أوْ يُحاوِلُ أنْ يُرضِيَكَ لِتَعفُو عَنهُ؟

Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 أ يَقطَعُ مَعَكَ عَهداً؟ أتَتَّخِذُهُ عَبداً لَكَ دائِماً؟

Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

5 أ تُلاعِبُهُ كَعُصفُورٍ؟ أتَرْبِطُهُ لِتَتَفَرَّجَ عَلَيهِ فَتَياتُكَ؟

Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

6 ه َلْ يُساوِمُ الصَّيادُونَ عَلَى شِرائِهِ؟ وَهَلْ يُقَسِّمُونَهُ بَينَ التُّجّارِ؟

Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 أ تَملأُ جِلدَهُ حِراباً، وَرَأسَهُ رِماحاً؟

Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

8 « المِسْهُ مَرَّةً، وَانْظُرْ أيَّةَ مَعْرَكَةٍ سَتُواجِهُ! لَنْ تَمَسَّهُ ثَانِيَةً!

Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

9 ح َقّاً يَخِيبُ أمَلُ الإنْسانِ فِي إخْضاعِهِ. إذْ يَقَعُ أرْضاً لِمُجَرَّدِ رُؤيَتِهِ.

Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 م ا مِنْ شُجاعٍ يَجْرُؤُ أنْ يُوقِظَهُ، فَمَنْ يَقِفُ بِوَجهِي أنا؟

Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 م َنْ واجَهَنِي وَرَبِحَ؟ كُلُّ شَيءٍ تَحتَ السَّماءِ لِي.

Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

12 « لَنْ أسكُتَ عَنِ الحَدِيثِ عَنْ أطرافِهِ أوْ قُوَّتِهِ العَظِيمَةِ أوْ شَكلِهِ الجَمِيلِ.

Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

13 م َنْ يَقدِرُ أنْ يَخلَعَ عَنهُ ثَوبَهُ الخارِجِيَّ؟ مَنْ يَقدِرُ أنْ يَختَرِقَ دِرْعَهُ المُزدَوَجَ؟

Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?

14 م َنْ يَقدِرُ أنْ يَفتَحَ فَكَّيهِ الجَبّارَيْنِ؟ فَأسنانُهُ دائِرَةُ رُعْبٍ.

Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15 ظ َهرُهُ مِثلَ صُفُوفٍ مِنَ الدُّرُوعِ المُغلَقَةِ بِإحكامٍ كَما بِخَتْمٍ.

Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

16 ق َريبٌ أحَدُها مِنَ الآخَرِ، فَلا تَستَطِيعُ الرِّيحُ أنْ تَدخُلَ بَينَها.

Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17 و َيَتَّصِلُ أحَدُها بِالآخَرِ، فَتَتَشابَكُ وَلا تَنفَصِلُ.

Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18 ع ِطاسُهُ يُشْبِهُ وَميضَ النُّورِ، وَالشَّرُّ فِي عَينَيهِ مِثلُ أشِعَّةِ الفَجْرِ.

Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

19 م ِنْ فَمِهِ تَخرُجُ مَشاعِلُ لَهَبٍ، تَنفَلِتُ كَالشَّرارِ!

Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20 و َمِنْ أنفِهِ يَخْرُجُ دُخّانٌ، كَأنَّهُ بُخارٌ مِنْ قِدْرٍ يَغلِي فَوقَ نارٍ مِنْ قَصَبٍ.

Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

21 ن َفَسُهُ يُشعِلُ الجَمْرَ، وَمِنْ فَمِهِ يَخرُجُ لَهَبٌ.

Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

22 ف ِي عُنُقِهِ قُوَّةٌ هائِلَةٌ، وَكُلُّ مَنْ يَراهُ يَرتَعِبُ.

На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.

23 ط َيّاتُ جِلْدِهِ مُتَلاصِقَةٌ، لا يُمكِنُ فَصلُها.

Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24 ق َلبُهُ مَسبُوكٌ كَصَخرَةٍ. كَحَجَرِ الرَّحَى السُّفلِي فَلا يَتَزَحزَحُ.

Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25 ي َنهَضُ فَيَخافُ حَتَّى الأقوِياءُ، وَيَرتَبِكُونَ مِنَ الضَرَباتِ الشَّدِيدَةِ.

Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26 ي َصِلُ إلَيهِ السَّيفُ وَلا يُخْتَرِقُ جِلْدَهُ، وَكَذَلِكَ الحَربَةُ وَالسَّهمُ وَالرُّمحُ.

Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27 ا لحَدِيدُ عِندَهُ كَالقَشِّ، وَالنُّحاسُ كَالخَشَبِ المَنخُورِ.

Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28 ل ا يَهرُبُ مِنْ سَهمٍ، وَحِجارَةُ المِقلاعِ تَرتَدُّ عَنهُ كَالقَشِّ.

Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29 إ نْ ضَرَبَتهُ عَصاً غَليظَةٌ، يَحْسَبُها قَشَّةً، وَيَهزَأُ بِأصْواتِ الرِّماحِ.

Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30 ب َطنُهُ أشبَهُ بِشَظايا فَخّارٍ مُكَسَّرَةٍ حادَّةٍ، يَترُكُ عَلاماتٍ فِي الوَحلِ كَدَرّاسَةٍ.

Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

31 ي ُقَلِّبُ البَحرَ كَحِساءٍ يَغلِي فِي قِدْرٍ، وَيَجعَلُ البَحرَ يُزْبِدُ كَقِدْرٍ تُمزَجُ فِيهِ المَراهِمُ.

Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32 ي َتْرُكُ أثَراً خَلْفَهُ، فَتَظُنُّ البَحرَ العَمِيقَ أشْيَبَ!

Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

33 ه ُوَ بِلا نَظِيرٍ عَلَى الأرْضِ، مَخلُوقٌ بِلا خَوفٍ.

На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34 ي َحتَقِرُ كُلَّ مُتَعالٍ هُوَ مَلِكٌ عَلَى كُلِّ مَخلُوقٍ مُتَكَبِّرٍ.»

Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.