1 و َحِينَ انتَهَى جَميعُ الشَّعبِ مِنْ عُبُورِ نَهْرِ الأُردُنِّ، قالَ اللهُ لِيَشُوعَ:

А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

2 « اخْتَرِ اثنَي عَشَرَ رَجُلاً مِنَ الشَّعبِ، واحِداً مِنْ كُلِّ قَبيلَةٍ،

Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

3 و َمُرْهُمْ وَقُلْ: ‹احمِلُوا اثنَي عَشَرَ حَجَراً مِنْ هَذا المَكانِ، مِنْ وَسَطِ مَجْرَى نَهْرِ الأُردُنِّ حَيْثُ وَقَفَ الكَهَنَةُ. خُذُوها وَضَعُوها فِي المَكانِ الَّذِي تَبِيتُونَ فِيهِ الَّلَيلَةَ.›»

и заповядайте им кат кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стоеха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.

4 ف َدَعا يَشُوعُ الاثنَي عَشَرَ رَجُلاً الَّذِينَ تَمَّ اخْتِيارُهُمْ مِنَ بَنِي إسْرائِيلَ، رَجُلاً واحِداً مِنْ كُلِّ قَبيلَةٍ.

Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

5 و َقالَ يَشُوعُ لَهُمْ: «عُودُوا إلَى وَسْط نَهْرِ الأُردنِّ حَيْثُ صُنْدُوقُ عَهْدِ إلَهِكُمُ المُقدَّسُ. وَلْيَحْمِلْ كُلُّ واحِدٍ مِنْكُمْ حَجَراً عَلَى كَتِفِهِ، حَجَراً لِكُلِّ قَبِيلَةٍ مِنْ قَبائِلِ إسْرائِيلَ.

и Исус им каза: Заминете пред Ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

6 ف َتَكُونُ هَذِهِ الحِجارَةُ عَلامَةً فِي وَسَطِكُمْ. وَحِينَ يَسألُكُمْ أولادُكُمْ فِي المُسْتَقبَلِ: ‹ماذا تَعْنِي هَذِهِ الحِجارَةُ؟›

за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

7 ق ُولُوا لَهُمْ إنَّ مِياهَ نَهْرِ الأُردُنِّ تَوَقَّفَتْ أمامَ صُنْدُوقِ عَهْدِ اللهِ. حِينَ عَبَرَ إلَى نَهْرِ الأُردُنِّ، تَوَقَّفَتْ مِياهُ النَّهْرِ عَنِ التَّدَفُّقِ. فَتَكُونُ هَذِهِ الحِجارَةُ تِذكاراً لِبَنِي إسْرائِيلَ إلَى الأبَدِ.»

- Тогава ще из кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато ковчегът преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

8 و َعَمِلَ بَنُو إسْرائِيلَ كَما أمَرَهُمْ يَشُوعُ. فَأخَذُوا اثنَي عَشَرَ حَجَراً مِنْ وَسَطِ نَهْرِ الأُردُنِّ، حَجَراً لِكُلِّ قَبِيلَةٍ مِنْ قَبائِلِ إسْرائِيلَ، كَما قالَ اللهُ لِيَشُوعَ. وَحَمَلُوها مَعَهُمْ إلَى المَكانِ الَّذِي خَيَّمُوا فِيهِ، وَوَضَعُوها هُناكَ.

Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там го положиха.

9 و َأيضاً وَضَعَ يَشُوعُ اثنَي عَشَرَ حَجَراً فِي وَسَطِ مَجرَى نَهرِ الأُردُنِّ. فِي المَكانِ الَّذِي كانَ الكَهَنَةُ الَّذِينَ حَمَلُوا صُنْدُوقَ العَهْدِ المُقَدَّسِ واقِفِينَ فيه. وَهِيَ هُناكَ إلَى هَذا اليَومِ.

Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

10 و َبَقِيَ الكَهَنَةُ، حامِلُو الصُّنْدُوقِ المُقَدَّسِ، واقِفِينَ فِي وَسَطِ مَجْرَى نَهْرِ الأُردُنِّ، إلَى أنِ انتَهَى كُلُّ شَيءٍ أمَرَ اللهُ يَشُوعَ بِأنْ يُخبِرَ الشَّعبَ بِهِ. كَما أمَرَ مُوسَى يَشُوعَ. وَعَبَرَ الشَّعبُ النَّهْرَ بِسُرعَةٍ.

А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

11 و َحِينَ انتَهَى الشَّعبُ مِنْ عُبُورِ النَّهْرِ، عَبَرَ صُنْدُوقُ اللهِ المُقَدَّسُ وَالكَهَنَةُ أمامَ الشَّعبِ.

А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

12 و َعَبَرَ الرَأُوبَيْنِيُّونَ وَالجادِيُّونَ وَنِصْفُ قَبِيلَةِ مَنَسَّى مُتَجَهِّزِينَ لِلمَعرَكَةِ أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ الآخَرِينَ كَما أمَرَهُمْ مُوسَى.

И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисея им бе казал;

13 ن َحْوَ أربَعِينَ ألفَ رَجُلٍ مُسَلَّحٍ، عَبَرُوا بِقِيادَةِ اللهِ لِيُحارِبُوا فِي سُهُولِ أرِيحا.

около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

14 و َفِي ذَلِكَ اليَومِ، عَظَّمَ اللهُ يَشُوعَ فِي عُيُونِ كُلِّ إسْرائِيلَ، وَهابُوهُ كُلَّ أيّامِ حَياتِهِ كَما كانُوا يَهابُونَ مُوسَى.

В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.

15 و َقالَ اللهُ لِيَشُوعَ:

Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

16 « مُرِ الكَهَنَةَ الَّذِينَ يَحمِلُونَ صُنْدُوقَ الشَّهادَةِ أنْ يَخرُجُوا مِنْ وَسَطِ مَجرَى نَهْرِ الأُردُنِّ.»

Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.

17 ف َأمَرَ يَشُوعُ الكَهَنَةَ وَقالَ لَهُمُ: «اصعَدُوا مِنْ مَجرَى النَّهْرِ.»

И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.

18 و َحِينَ خَرَجَ الكَهَنَةُ الَّذِينَ يَحمِلُونَ صُنْدُوقَ عَهدِ اللهِ مِنْ مَجرَى نَهْرِ الأُردُنِّ، وَلَمَسَتْ بُطُونُ أقدامِهِمِ اليابِسَةَ، عادَتْ مِياهُ النَّهْرِ إلَى مَكانِها، وَتَدَفَّقَتْ عَلَى ضِفافِهِ كَما كانَتْ.

А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.

19 ف َخَرَجَ الشَّعبُ مِنْ وَسَطِ نَهْرِ الأُردُنِّ فِي اليَومِ العاشِرِ مِنَ الشَّهْرِ الأوَّلِ وَخَيَّمُوا فِي الجِلْجالِ عَلَى الحُدُودِ الشَّرقِيَّةِ لأَرِيحا.

На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.

20 و َفِي الجِلْجالِ، نَصَبَ يَشُوعُ الاثْنَي عَشَرَ حَجَراً الَّتِي أخَذُوها مِنْ مَجرَى نَهْرِ الأُردُنِّ.

И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.

21 و َقالَ يَشُوعُ لِبَنِي إسْرائِيلَ: «فِي المُستَقْبَلِ، حِينَ يَسألُ أولادُكُمْ آباءَهُمْ: ‹ما مَعْنَى هَذِهِ الحِجارَةِ؟›

Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?

22 ف َحِينَئِذٍ تَقُولُونَ لأَولادِكُمْ: ‹عَبَرَ إسْرائِيلُ نَهْرَ الأُردُنِّ عَلَى اليابِسَةِ.›

( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;

23 ل ِأنَّ إلَهَكُمْ جَفَّفَ مِياهَ نَهْرِ الأُردُنِّ أمامَكُمْ إلَى أنْ عَبَرْتُمْ، كَما عَمِلَ إلَهُكُمْ لِلبَحرِ الأحمَرِ الَّذِي يَبَّسَهُ أمامَنا إلَى أنْ عَبَرْنا.

Защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,

24 ل ِتَعلَمَ جَميعُ شُعُوبِ الأرْضِ كَمْ هِيَ عَظِيمَةٌ قُوَّةُ اللهِ ، لِيَخشَوْا إلَهَكُمْ إلَى الأبَدِ.»

за да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.