1 ا ستَمِعْ يا شَعبِي لِتَعلِيمِي. افتَحُوا آذانَكُمْ إلَى كَلامِي.

(По слав. 77). Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2 س َأفتَحُ فَمِي بِمَثَلٍ. وَسَأنطِقُ بِألغازٍ قَدِيمَةٍ.

Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

3 س َمِعْنا القِصَّةَ وَنَعْرِفُها جَيِّداً، وَقَدْ أخْبَرَنا آباؤُنا بِها.

Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

4 ل َنْ نُخفِيها عَنِ أولادِنا، بَلْ سَنُخَبِّرُ الجِيلَ الآتِي بِأعمالِ اللهِ المَجِيدَةِ وَعَجائِبِهِ الَّتِي صَنَعَها!

Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,

5 ق َطَعَ عَهداً مَعَ يَعْقُوبَ. وَضَعَ شَرِيعَةً فِي إسْرائِيلَ. أمَرَ آباءَنا بِأنْ يُعَلِّمُوها لِأبنائِهِمْ.

Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,

6 ل ِكَي تَعْرِفَ الأجْيالُ الآتِيَةُ بِهَذا العَهْدِ. فِي كُلِّ جِيلٍ يُولَدُ أبناءٌ، يَكْبَرُونَ وَيَنقُلُونَ القِصَصَ لِأبنائِهِمْ.

За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.

7 ي َضَعُونَ مَصِيرَهُمْ فِي يَدِ اللهِ. لا يَنْسَوْنَ أعمالَهُ العَجِيبَةَ، وَيَتَّبِعُونَ وَصاياهُ.

За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

8 ل َنْ يَكُونُوا كَآبائِهِمْ جِيلاً مُتَمَرِّداً، جِيلاً لَمْ يُكَرِّسْ للهِ نَفسَهُ، وَلَمْ يَتَعَلَّمِ الإخلاصَ للهِ.

И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9 ا رتَدَّ بَنُو أفْرايِمَ فِي المَعرَكَةِ، ارتِدادَ السِّهامِ فِي يَوْمِ الحَرْبِ.

Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10 ل َمْ يَحفَظُوا عَهدَهُمْ مَعَ اللهِ. وَرَفَضُوا أنْ يَتبَعُوا وَصَاياهُ.

Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11 ن َسُوا أعمالَهُ القَوِيَّةَ العَجِيبَةَ، وَمُعْجِزاتِهِ الَّتِي أراهُمْ إيّاها.

А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12 ص َنَعَ هَذِهِ الأعمالَ العَجِيبَةَ أمامَ آبائِهِمْ فِي حُقُولِ صُوعَنَ فِي مِصْرَ.

Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис

13 ش َطَرَ البَحرَ الأحمَرَ وَقادَهُمْ عَبرَهُ، وَالماءُ مُكَوَّمٌ كَجَبَلٍ عَلَى جانِبَيْهِمْ.

Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14 ث ُمَّ هَداهُمْ بِالسَّحابَةِ نَهاراً، وَبِنُورِ النّارِ لَيلاً.

Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15 ش َطَرَ الصَّخرَةَ فِي الصَّحراءِ، فَاندَفَعَ الماءُ كَما مِنْ بِئرٍ عَظِيمَةٍ.

Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

16 ف َتَدَفَّقَ جَدْوَلُ الماءُ مِنَ الصَّخرَةِ، وَجَرَى كَنَهرٍ.

И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.

17 ل َكِنَّهُمْ ظَلُّوا يُخطِئُونَ وَيَتَمَرَّدُونَ عَلَى العَلِيِّ فِي تِلكَ الأرْضِ الجّافَةِ.

Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 ث ُمَّ عَزَمُوا عَلَى امتِحانِ اللهِ، فَطَلَبُوا طَعاماً لإشْباعِ شَهِيَّتِهِمْ.

Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,

19 ت َكَلَّمُوا عَلَى اللهِ وَقالُوا: «أيَستَطِيعُ اللهُ أنْ يُعِدَّ لَنا مائِدَةً فِي الصَّحراءِ؟

И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 ه ا إنَّهُ ضَرَبَ الصَّخرَةَ، فَتَدَفَّقَ الماءُ وَمَلأ الوِديانَ. لَكِنْ هَلْ يَستَطِيعُ أنْ يُوَّفِرَ لَحماً لِشَعبِهِ؟»

Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 ل ِذَلِكَ، حِينَ سَمِعَ اللهُ ، امتَلأَ غَضَباً. اشْتَعَلَتْ نارٌ عَلَى يَعقُوبَ. وَازدادَ غَضَبُهُ عَلَى إسْرائِيلَ.

Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22 ل ِأنَّهُمْ لَمْ يُؤْمِنُوا بِاللهِ، وَلَمْ يَثِقُوا بِخَلاصِهِ.

Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.

23 ث ُمَّ أمَرَ اللهُ السُّحُبَ مِنْ فَوْقُ، وَانفَتَحَتِ السَّماواتُ.

При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24 ف َأمطَرَ عَلَيهِمْ مَنّاً لِيَأكُلُوا. أعطاهُمْ خُبزَ السَّماءِ.

Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25 أ كَلَ أُولَئِكَ البَشَرُ خُبزَ المَلائِكَةِ. أرسَلَ إلَيْهِمْ طَعاماً لإشباعِهِمْ.

Всеки ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.

26 أ ثارَ اللهُ رِياحاً شَرقِيَّةً مِنَ السَّماءِ، وَساقَ رِياحَ الجَنُوبِ حَيثُ يُرِيدُ.

Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27 أ مطَرَتْ عَلَيهِمْ أيّاماً أسراباً مِنَ الطُّيُورِ بِعَدَدِ الرَّملِ وَالغُبارِ.

Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;

28 س َقَطَتِ الطُّيُورُ فِي وَسَطِ مُعَسكَرِهِمْ حَولَ خِيامِهِمْ.

И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

29 أ كَلُوا كَثِيراً وَشَبِعُوا، أعْطاهُمْ ما اشْتَهُوهُ.

И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30 ل َمْ يَضبُطُوا شَهِيَّتَهُمْ. أكَلُوها فَوراً دُونَ طَبْخٍ وَلَمْ يَشْكُرُوا اللهَ.

А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,

31 ف َنَزَلَ غَضَبُ اللهِ عَلَيهِمْ، وَقَتَلَ حَتَّى أوفَرَهُمْ صِحَّةً، وَأذَلَّ حَتَّى خِيرَةَ جُنُودِ إسْرائِيلَ.

Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32 و َرُغْمَ هَذا كُلِّهِ، ظَلُّوا يُخطِئُونَ، وَلَمْ يُؤمِنُوا بِأعمالِهِ العَجِيبَةِ.

При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 ب ِالبُطلانِ انتَهَتْ أيّامُهُمْ، وَبِالخَوفِ وَالِارتِعادِ سَنَواتُهُمْ.

Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34 ك ُلَّما قَتَلَ اللهُ بَعضاً مِنهُمْ لَجَأتْ إلَيهِ بَقِيَّتُهُمْ. بِلَهفَةٍ كانُوا يَعُودُونَ إلَيهِ وَيَنتَظِرُونَهُ.

Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35 و َكانُوا يَتَذَكَّرُونَ أنَّ اللهَ هُوَ صَخرَتُهُمْ، وَأنَّ اللهَ العَلِيَّ هُوَ الَّذِي يَفدِيهُمْ.

И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36 ح اوَلُوا أنْ يَخْدَعُوهُ بِكَلامِهِمْ، كَذَبُوا عَلَيهِ بِألسِنَتِهِمْ.

Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37 ل َمْ تَكُنْ قُلُوبُهُمْ صادِقَةً نَحوَهُ، وَلَمْ يُخلِصُوا لِعَهدِهِ.

Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38 ل َكِنَّ اللهَ غَفَرَ ذَنبَهُمْ لأجلِ مَحَبَّتِهِ وَلَمْ يُهلِكْهُمْ. هَكَذا هَدَّأَ غَضَبَهُ مَرَّةً بَعْدَ مَرَّةٍ وَرَفَضَ أنْ يُهَيِّجَ غَيظَهُ.

Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 ل َمْ يَنْسَ اللهُ أنَّهُمْ كَالرِّيحِ الَّتِي تَمُرُّ فَلا تَعُودُ.

И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 ك َثِيراً ما تَمَرَّدُوا عَلَيهِ فِي الصَّحراءِ. وَأحزَنُوهُ فِي تِلكَ الأراضِي القاحِلَةِ.

Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41 و َمَرَّةً بَعْدَ مَرَّةٍ امتَحَنُوا وَأحزَنُوا قُدُّوسَ إسْرائِيلَ.

Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42 ل َمْ يَتَذَكَّرُوا قُوَّتَهُ حِينَ أنقَذَهُمْ مِنَ الضِّيقِ.

Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43 ل َمْ يَتَذَكَّرُوا أنَّهُ أراهُمْ آياتٍ وَعَجائِبَ فِي حُقُولِ صُوعَنَ.

Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44 ح َوَّلَ الماءَ إلَى دَمٍ فِي الأنهارِ، فَلَمْ يَتَمَكَّنِ المِصرِيُّونَ مِنَ الشُّرْبِ مِنْ جَداوِلِهِمْ.

И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45 أ رسَلَ الذُّبابَ فَنَهَشَهُمْ، وَالضَفادِعَ فَدَمَّرَتْهُمْ.

Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46 أ رسَلَ الجَنادِبَ وَالجَرادَ لِيَأكُلَ مَحاصِيلَهُمْ الَّتِي تَعِبُوا فِيها.

И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци

47 ق َضَى عَلَى كُرُومِهِمْ بِالبَرَدِ، وَعَلَى جُمَّيْزِهِمْ بِالصَّقِيعِ.

Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48 ق َتَلَ حَيَواناتِهِمْ بِحَبّاتِ البَرَدِ، وَقُطعَانَهُمْ بِالصَّواعِقِ.

И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49 أ ظهَرَ غَضَبَهُ لِلمِصْرِيِّينَ، وَأرسَلَ مَلائِكَةَ الدَّمارِ عَلَيهِمْ.

Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

50 أ طلَقَ لِغَضَبِهِ العَنانَ، فَلَمْ يَمْنَعِ المَوتَ عَنْهُمْ، وَأسلَمَهُمْ لِلوَباءِ.

Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51 ص َرَعَ كُلَّ بِكرٍ لِلمَصرِيِّينَ، أهلَكَ بَوادِرَ القُوَّةِ فِي مَساكِنِ نَسلِ حامَ.

Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,

52 و َساقَ شَعبَهُ كَما يَسُوقُ الرّاعِي غَنَمَهُ، قَادَهُمْ في الصَّحْراءِ كَقَطيعٍ.

А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,

53 إ لَى الأمانِ قادَهُمْ! لَمْ يَخشُوا أعْداءَهُمْ، لِأنَّ اللهَ أغرَقَهُمْ فِي البَحرِ الأحمَرِ.

И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;

54 ث ُمَّ قادَهُمْ إلَى حَدِّ جَبَلِهِ المُقَدَّسِ، الجَبَلِ الَّذِي شَكَّلَهُ بِيَمِينِهِ.

Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 ث ُمَّ طَرَدَ الشُّعُوبَ مِنَ الأرْضِ المُمتَدَّةِ أمامَهُمْ. وَخَصَّصّ لَهُمْ حِصَّتَهُمْ مِنَ الأرْضِ، مُسكِناً قَبائِلِ إسْرائِيلَ فِي مَساكِنِ أعدائِهِمْ.

И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 ل َكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ عَصُوهُ دائِماً وَامتَحَنُوا اللهَ العَلِيَّ، وَلَمْ يَحفَظُوا شَهاداتِهِ.

Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,

57 ك َسِهامٍ مُرتَدَّةٍ مُتَقَلِّبَةٍ فِي الطَّيَرانِ، ارتَدُّوا وَهَجَرُوهُ كَآبائِهِمْ.

Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58 أ غضَبُوهُ بِمَعابِدِهِمِ العالِيَةِ، وَأثارُوا سَخَطَهُ بِأصنامِهِمْ.

Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 س َمِعَ اللهُ هَذا فَغَضِبَ، وَرَفَضَ إسْرائِيلَ رَفضاً.

Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60 ه َدَمَ الخَيمَةَ المُقَدَّسَةَ فِي شِيلُوهَ، حَيثُ كانَ يَسكُنُ بَينَ النّاسِ.

Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 س َلَّمَ صُندُوقَ عَهدِهِ لِلغُرَباءِ، رَمْزَ قُوَّتِهِ وَمَجدِهِ.

И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 غ َضِبَ عَلَى شَعبِهِ، وَعَيَّنَهُمْ لِلمَوتِ بِالسَّيفِ.

Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.

63 ا لتَهَمَتِ النّارُ الجُنُودَ المُدَرَّبِينَ، وَما غَنَّتِ العَذارَى أغانِيَ الفَرَحِ!

Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 س َقَطَ الكَهَنَةُ بِالسَّيفِ. وَلَمْ تَتَمَكَّنِ الأرامِلُ مِنَ البُكاءِ عَلَيْهِمْ.

Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65 ف َانتَفَضَ الرَّبُّ كَمُقاتِلٍ يَصحُو مِنَ الخَمرِ.

Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

66 ض َرَبَ العَدُّوُّ وَرَدَّهُمْ إلَى الوَراءِ، فَأذَلَّهُمْ إلَى الأبَدِ.

И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 ث ُمَّ رَفَضَ اللهُ خَيمَةَ يُوسُفَ، وَلَمْ يَخْتَرْ قَبِيلَةَ أفْرايِمَ.

При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68 ا ختارَ عَشِيرَةَ يَهُوذا لِلْمُلْكِ، وَجَبَلَ صِهْيَوْنَ الَّذِي اختارَهُ مَوقِعاً لِهَيكَلِهِ.

Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 ب َنَى مَقْدِسَهُ كِالجِبالِ، وَرَسَّخَ أساسَهُ كَالأرْضِ لِيَدُومَ إلَى الأبَدِ.

Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 ا خْتارَ داوُدَ خادِمَهُ، وَأخَذَهُ مِنْ حَظائِرِ الغَنَمِ.

Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;

71 و َبَعْدَ أنْ رَفَعَهُ أخَذَهُ لِيَرعَى يَعْقُوبَ شَعبَهُ وَإسْرائِيلَ مُقتَناهُ.

Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 ف َقادَهُمْ داوُدُ بِقَلبٍ نَقِيٍّ وَحِكمَةٍ بارِعَةٍ.

Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.