1 ه َذِهِ هِيَ البَرَكَةُ الَّتِي أعطاها مُوسَى، رَجُلُ اللهِ، لِبَنِي إسْرائِيلَ قَبلَ مَوتِهِ.

И ето благословението, с което Божият човек Моисей благослови израилтяните преди смъртта си.

2 ق الَ: «أتَى اللهُ مِنْ سِيناءَ، وَأشرَقَ عَلَينا كَالشَّمسِ مِنْ سَعِيرَ، أشرَقَ مِنْ جَبَلِ فارانَ، وَمَعَهُ عَشَراتُ الأُلُوفِ مِنْ قِدِّيسِيهِ، وَجُنُودُهُ الأقوِياءُ عَنْ يَمِينِهِ.

Рече: - Господ дойде от Синай, И яви им се от Сиир; Осия от планината Фаран, И дойде с десетки хиляди светии; От десницата Му излезе огнен закон за тях.

3 ح َقّاً قَدْ أحبَبْتَ الشُّعُوبَ، وَجَمِيعُ أبْنائِهِمُ المُقَدَّسينَ فِي يَدِكَ. يَنحَنُونَ عِندَ قَدَمَيكَ، وَيُصْغُونَ إلَى كَلامِكَ.

Ей, възлюби племената; Всичките Му светии са под ръката ти; И седяха при нозете ти За да приемат думите ти.

4 ق َدْ أعطانا مُوسَى الشَّرِيعَةَ مُلْكاً لِشَعبِ يَعقُوبَ.

Закон заповяда нам Моисей, Наследство на Якововото общество.

5 ث ُمَّ صارَ اللهُ مَلِكاً فِي يَشُورُونَ، حِينَ اجتَمَعَ قادَةُ الشَّعبِ مَعاً. بَرَكَةُ رَأُوبَيْن

И той беше цар в Есурун Когато първенците на людете се събраха, Всичките Израилеви племена.

6 « لِيَحيَ رَأُوبَيْنُ وَلا يَمُتْ، ولا يَكُنْ رِجالُهُ قَلِيلينَ. بَرَكَةُ يَهُوذا

Да е жив Рувим, и да не умре; И да не бъдат мъжете му малочислени.

7 و َقالَ مُوسَى عَنْ قَبِيلَةِ يَهُوذا: «يا اللهُ استَمِعْ إلَى صَرخَةِ يَهُوذا، وَأحضِرْهُ إلَى شَعبِهِ. بِيَدَيهِ دافَعَ عَنْ نَفسِهِ، وَأنتَ سَتُعِينُهُ عَلَى أعدائِهِ.» بَرَكَةُ لاوِي

И ето какво каза за Юда: Послушай, Господи, гласа на Юда, И доведи го при людете му; Ръцете му нека бъдат достатъчни за него; И бъди му помощ срещу противниците му.

8 و َقالَ مُوسَى عَنْ قَبِيلَةِ لاوِي: «أعطِ لاوِي تُمِّيمَكَ، وَأعطِ أُورِيمَكَ لِتابِعِكَ الأمِينِ. الَّذِي جَرَّبْتَهُ فِي مِنْطَقَةِ مَسَّةَ، وَتَحَدَّيتَهُ عِندَ مِياهِ مَرِيبَةَ.

И за Левия рече: Тумимът ти и Уримът ти Да бъдат с оня твой благочестив човек, Когото си опитал в Маса. И в когото си се препирал при водите на Мерива;

9 ق الَ عَنْ أُمِّهِ وَأبِيهِ: ‹لا أعرِفُهُما.› لَمْ يَعتَرِفْ بِأخِيهِ، وَتَجاهَلَ أولادَهُ. وَأطاعُوا كَلِمَتَكَ، وَحَفِظُوا عَهْدَكَ.

Който рече за баща си и за майка си: Не гледай на тях; Който не признае братята си, Нито позна своите чада; Защо съблюдаваха Твоята дума И опазиха Твоя завет.

10 س َيُعَلِّمُونَ فَرائِضَكَ لِيَعقُوبَ، وَشَرِيعَتَكَ لإسْرائِيلَ. وَيَضَعُونَ بَخُوراً أمامَكَ، وَذَبائِحَ صاعِدَةً عَلَى مَذْبَحِكَ.

Ще учат Якова на съдбите Ти, И Израиля на закона Ти; Ще турят темян пред Тебе, И всеизгаряния на олтара Ти.

11 « بارِكْ يا اللهُ ثَرْوَتَهُ، وَارضَ عَنْ ما يَعْمَلُهُ. اهزِمِ الَّذِينَ يُهاجِمُونَهُ وَالَّذِينَ يُبغِضُونَهُ، فَلا يُهاجِمُوهُ ثانِيَةً.» بَرَكَةُ بَنْيامِيْن

Благослови, Господи, притежанията му. И бъди благословен към делата на ръцете му; Порази чреслата на ония, които въстават против него. И на ония, които го мразят, та да не станат вече.

12 و َقالَ مُوسَى عَنْ قَبِيلَةِ بَنْيامِيْنَ: «حَبيبُ اللهِ يَسْكُنُ بِأمانٍ عِنْدَهُ. يُحيطُ بِهِ كُلَّ الوَقتِ، وَيَسكُنُ اللهُ بَينَ كَتِفَيهِ.» بَرَكَةُ يُوسُف

За Вениамина рече: Възлюбеният от Господа ще живее Безопасно при него; Господ ще го закриля всеки ден, И той ще почива между рамената му.

13 و َقالَ مُوسَى عَنْ قَبيلَةِ يُوسُفَ: «لِيُبارِكِ اللهُ أرْضَ يُوسُفَ بِأفضَلِ هِباتِ السَّماءِ مِنْ فَوقُ، وَأفضَلِ هِباتِ الماءِ مِنْ تَحتِ الأرْضِ،

И за Иосифа рече: Благословена да бъде от Господа земята му Със скъпоценни небесни дарове от лежащата долу бездна,

14 و َأفضَلِ غَلّاتِ الشَّمسِ، وَأفضَلِ إنتاجِ القَمَرِ،

Със скъпоценни плодове от слънцето, И със скъпоценни произведения от месеците,

15 و َأفضَلِ ما فِي الجِبالِ القَدِيمَةِ، وَأفضَلِ ما تُنْتِجُهُ التِّلالُ العَتِيقَةُ،

С изрядни неща от старите планини, Със скъпоценни неща от вечните гори,

16 و َأفضَلِ هِباتِ الأرْضِ وَكُلِّ ما فِيها، وَبِرِضَى السّاكِنِ فِي الشُّجيرَةِ المُشتَعِلَةِ. «لِتَحِلَّ هَذِهِ البَرَكاتُ عَلَى رَأْسِ يُوسُفَ، عَلَى جَبِينِ الرَّئِيسِ بِينَ إخْوَتِهِ.

Със скъпоценни неща от земята и всичко що има в нея. Благоволението на Онзи, Който се яви в къпината, Да дойде на главата Иосифова, И на темето на оня, който се отдели от братята си.

17 إ نَّهُ ثَورٌ بِكْرٌ قَوِيٌّ! إنَّهُ جَلِيلٌ! وَقُرُونُهُ قُرُونُ ثَورٍ بَرِّيٍّ. بِقُرُونِهِ يَنطَحُ الشُّعُوبَ، حَتَّى أُولَئِكَ الَّذينَ فِي أقاصِي الأرْضِ. هَذِهِ القُرُونُ هِيَ عَشَراتُ أُلُوفِ أفْرايِمَ وَآلافُ مَنَسَّى.» بَرَكَةُ زَبُولُونَ وَيَسّاكَر

Благоволението му е като на първородния му юнец, И роговете му като роговете на див вол; С тях ще избоде племената до краищата на земята; Те са Ефремовите десетки хиляди, И те са Манасиевите хиляди.

18 و َقالَ مُوسَى عَنْ قَبيلَتي زَبُولُونَ وَيَسّاكَرَ: «كُنْ سَعِيداً يا زَبُولُونَ فِي رَحَلاتِكَ، وَأنتَ يا يَسّاكَرَ فِي خَيمَتِكَ.

И за Завулона рече: Весили се, Завулоне, в излизането си, И ти, Исахаре, в шатрите си.

19 س َيَدعُوانِ الشُّعُوبَ إلَى الجَبَلِ، وَهُناكَ سَيُقَدِّمانِ الذَّبائِحَ المُناسِبَةَ. لِأنَّهُما سَيَأْخُذانِ غِنَى البَحْرِ وَكُنُوزَ رِمالِ البَحرِ المَخْفِيَّةَ.» بَرَكَةُ جاد

Ще свикат племената на планината; Там ще принесат жертва с правда; Защото ще сучат изобилието на морето И съкровищата скрити в крайморския пясък.

20 و َقالَ مُوسَى عَنْ قَبِيلَةِ جادَ: «مُبارَكٌ الَّذِي يُوَسِّعُ أرْضَ جادَ! فَهُوَ يَربِضُ كَأسَدٍ وَيَنتَظِرُ، ثُمَّ يُمَزِّقُ الذِّراعَ وَالرَّأْسَ.

И за Гада рече: Благословен да бъде оня, който разширява Гада. Седи като лъвица, и разкъсва мишци и глава.

21 ا خْتارَ أفضَلَ جُزْءٍ لَهُ، فَقَدْ كانَتْ هُناكَ حِصَّةُ قائِدٍ مَحفُوظَةٌ لَهُ. أتَى كَقائِدٍ لِلجُيُوشِ، وَعَمِلَ الصَّلاحَ فِي حَضرَةِ اللهِ ، وَأطاعَ فَرائِضَ اللهِ الَّتِي لإسْرائِيلَ.» بَرَكَةُ دان

Промисли за себе си първия дял, Защото там се узна дела на управителя; А дойде с първенците на людете Та извърши правда на Господа И Неговите съдби са Израиля.

22 و َقالَ مُوسَى عَنْ قَبِيلَةِ دانَ: «دانُ يُشْبِهُ شِبلَ أسَدٍ يَثِبُ مِنْ باشانَ.» بَرَكَةُ نَفْتالِي

И за Дана рече: Дан е млад лъв, Който скача от Васан.

23 و َقالَ مُوسَى عَنْ قَبِيلَةِ نَفْتالِي: «يا نَفْتالِي الشَّبْعانُ مِنْ نِعمَةِ اللهِ ، المَملُوءُ بِبَرَكَةِ اللهِ ، مُلْكُكَ مِنَ الحُدُودِ الشَّماليَةِ حَتَّى البُحَيرَةِ فِي الجَنُوبِ.» بَرَكَةُ أشِير

И за Нефталима рече: О Нефталиме, наситен с благоволение, И изпълнен с благословение Господно, Завладей ти запад и юг.

24 و َقالَ مُوسَى عَنْ قَبِيلَةِ أشِيرَ: «لِيَكُنْ أشِيرُ أكثَرَ البَنِينِ بَرَكَةً، وَلِيَكُنْ أكْثَرَ واحِدٍ مَرضِيّاً عَنْهُ مِنْ بَينِ إخْوَتِهِ، وَلْيَغْمِسْ رِجلَيهِ بِالزَّيتِ.

А за Асира рече: Благословен да си с чада Асир; Нека бъде благоугоден на братята си, И да натопи ногата си в масло.

25 ل ِتَكُنْ أقْفالُ بَوّاباتِكَ مِنْ حَدِيدٍ وَنُحاسِ، وَلْتَكُنْ قَوِيّاً طَوالَ حَياتِكَ.» تَسْبِيحَةٌ لله

Желязо и мед да бъдат обущата ти, И силата ти да бъде според дните ти.

26 « لا يُوجَدُ أحَدٌ مِثلُ اللهِ يا يَشُورُونُ، الَّذِي يَركَبُ فِي السَّماواتِ لِيُساعِدَكَ، وَيَركَبُ السَّحابَ فِي جَلالِهِ.

Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата, И на облаците във великолепието Си.

27 ا لإلَهُ الأزَلِيُّ مَلْجَأٌ، وَأذْرُعُ الأزَلِيِّ سَتَرفَعُكَ. طَرَدَ العَدُوَّ مِنْ أمامِكَ، وَقالَ: ‹دَمِّرْهُمْ!›

Вечният Бог е твое прибежище; И подпорка ти са вечните мишци: Ще изгони неприятеля от пред тебе, и ще рече: Изтреби!

28 ل ِذا سَيَسكُنُ إسْرائِيلُ فِي أمانٍ، سَيَسكُنُ يَعْقُوبُ فِي سَلامٍ فِي أرْضِ قَمحٍ وَنَبيذٍ، حَيثُ تُعطِي السَّماءُ مَطَراً.

Тогава Израил ще се засели сам в безопасност; Източникът Яковов ще бъде в земя богата с жито и с вино; И небесата му ще капят роса.

29 ه َنِيئاً لَكَ يا إسْرائِيلُ! مَنْ مِثلُكَ يا شَعباً يُنقِذُهُ اللهُ ؟ اللهُ هُوَ التُّرْسُ الَّذِي يَحمِيكَ وَالسَّيفُ الَّذِي يُعطِيكَ نَصْرَةً. سَيَأتِي أعداؤُكَ مُرتَجِفِينَ خَوفاً مِنكَ، وَأنتَ سَتَدُوسُ ظُهُورَهُمْ.»

Блажен си ти Израилю; Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ, И меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти; И ти ще стъпваш по височините им.