1 ه َذِهِ هِيَ الرُّؤيا الَّتِي رَآها النَّبِيُّ إشَعْياءُ بْنُ آمُوصَ عَنْ يَهُوذا وَمَدينَةِ القُدْسِ، فِي زَمَنِ عُزِّيّا وَيُوثامَ وَآحازَ وَحِزْقِيّا، مُلُوكِ يَهُوذا. دَعوَى اللهِ ضِدَّ يَهُوذا

Видението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия:-

2 ا سمَعِي أيَّتُها السَّماواتُ، وَأنصِتِي أيَّتُها الأرْضُ، لأَنَّ اللهَ تَكَلَّمَ: «رَبَّيتُ أولادِيَ وَكَبَّرْتُهُمْ، وَلَكِنَّهُمْ تَمَرَّدُوا عَلَيَّ!

Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ говорил, казвайки: Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.

3 ا لثَّورُ يَعرِفُ صاحِبَهُ، وَالحِمارُ يَعرِفُ حَوضَ عَلَفِ سَيِّدِهِ، وَلَكِنَّ بَني إسْرائِيلَ لا يَعرِفُونَ الَّذِي يُطعِمُهُمْ، شَعبِي لا يَفهَمُ.»

Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; Но Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

4 آ هٍ عَلَى أُمَّةِ إسْرائِيلَ الخاطِئَةِ. الشَّعبِ كَثِيرِ الآثامِ، وَالأولادِ فاعِلِي الشَّرِّ الفاسِدِينَ! فَقَدْ تَخَلَّوْا عَنِ اللهِ ، وَاستَهانُوا بِقُدُّوسِ إسْرائِيلَ. تَرَكُوهُ وَعامَلُوهُ كَغَرِيبٍ!

Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев. Отделиха се и се върнаха назад.

5 م ا نَفْعُ أنْ تُضرَبُوا أكثَرَ؟ فَإنَّكُمْ تَستَمِرُّونَ فِي عِصيانِكُمْ! رَأسُكُمْ مَرِيضٌ بِالكامِلِ، وَقَلْبُكُمْ كُلُّهُ سَقِيمٌ.

Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;

6 م ِنْ أسفَلِ القَدَمِ إلَى قِمَّةِ الرَّأسِ لا يُوجَدُ شَيءٌ سَلِيمٌ. جِسمِكُمْ كُلُّهُ جُرُوحٌ وَقُرُوحٌ وَضَرباتٌ غَيرُ مَشفِيَّةٍ لَمْ تُعصَرْ وَلَمْ تُضَمَّدْ وَلَمْ تُدَلَّكْ بِالزَّيتِ.

От стъпалото на ногата дори до главата няма в никое тяло здраво място. Но струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.

7 ب َلَدُكُمْ خَرِبٌ، وَمُدُنُكُمْ مَحرُوقَةٌ بِالنّارِ. الأجانِبُ يَأكُلُونَ أرْضَكُمْ أمامَكُمْ، وَالغُرَباءُ خَرَّبُوها.

Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.

8 و َالعَزِيزَةُ صِهْيَوْنُ هِيَ الوَحِيدَةُ الباقِيَةُ، كَكُوخِ الحارِسِ فِي كَرْمٍ، وَكَخَيمَةٍ وَسَطَ حَقلِ خَضْراواتٍ، وَكَمَدِينَةٍ يُحاصِرُها الأعداءُ.

И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.

9 ل َوْ لَمْ يُبقِ لَنا اللهُ القَدِيْرُ نَسلاً، لَكُنّا مِثلَ سَدُومَ، وَلأصبَحنا مِثلَ عَمُورَةَ.

Ако Господ на Силите не би ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.

10 ا سْمَعُوا كَلِمَةَ اللهِ يا حُكّامَ سَدُومَ، وَأصْغُوا إلَى تَعلِيمِ إلَهِنا يا شَعبَ عَمُورَةَ.

Чуите словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.

11 ي َقُولُ اللهُ: «لِماذا ذَبائِحُكُمْ الكَثِيرَةُ هَذِهِ؟ أنا مُتخَمٌ بِذَبائِحِ الكِباشِ وَشَحْمِ الحَيواناتِ المُسَمَّنَةِ. وَلا يَسُرُّنِي دَمُ الثِّيرانِ وَالخِرافِ وَالتُّيُوسِ.

Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета или от едни козли.

12 ع ِندَما تَأتُونَ إلَى مَحْضَرِي لِتُقَدِّمُوا ذَبائِحَ، مَنْ طَلَبَ مِنكُمْ أنْ تَدُوسُوا ساحاتِ هَيكَلِي؟

Когато дохождате да се явявате пред мене, Кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми?

13 ت َوَقَّفوا عَنْ إحْضارِ تَقدِماتٍ باطِلَةً. أنا أكرَهُ البَخُورَ وَاوائِلَ الشُّهُورِ وَالسُّبُوتَ وَالأعْيادَ. لا أطيقُ الاجْتِماعاتِ الدِّينِيَّةَ مَعَ الاثْمِ.

Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, Тоже и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с+ тържественото събрание.

14 ت ُبْغُضُ نَفسِي أوائِلَ شُهُورِكُمْ وَأعيادَكُمْ. وَقَدْ صارَتْ ثَقِيلَةً عَلَيَّ.

Душата ми мрази новолунията ви и празниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.

15 ح ِينَ تَمُدُّونَ أيدِيَكُمْ لِلدُّعاءِ لا أنظُرَ إلَيكُمْ، وَإنْ صَلَّيتُمْ كَثِيراً لَنْ أسْمَعَ، لأنَّ أيدِيَكُمْ مُغَطّاةٌ بِالدِّماءِ.

И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ще да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.

16 ا غْتَسِلُوا وَتَطَهَّرُوا، وَأزِيلُوا أعمالَكُمِ الشِّرِّيرَةَ الَّتِي تَرتَكِبُونَها أمامِيَ. تَوَقَّفُوا عَنْ عَمَلِ الشَّرِّ.

Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло,

17 ت َعَلَّمُوا فِعلَ الخَيرِ، وَابتَغُوا العَدلَ. أنقِذُوا المَظلُومِينَ، وَدافِعُوا عَنِ اليَتامَى، وَحامُوا عَنِ الأرامِلِ.»

Научете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

18 ي َقُولُ اللهُ: «تَعالَوا نَتَحاجَجَ. إنْ كانَتْ خَطاياكُمْ حَمراءَ كَالقِرمِزِ، أنا أجعَلُها بَيضاءَ كَالثَّلجِ. وَإنْ كانَتْ كَالأُرجُوانِ، أجعَلُها كَالصُّوفِ الأبيَضِ.

Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като бяла вълна.

19 إ نْ أطَعْتُمْ فَسَتَأكُلُونَ مِنْ خَيراتِ هَذِهِ الأرْضِ.

Ако слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;

20 و َلَكِنْ إنْ رَفَضْتُمْ وَتَمَرَّدْتُمْ فَسَتَأكُلُكُمْ سُيُوفُ العَدُوِّ.» لأنَّ فَمَ اللهِ قَدْ تَكَلَّمَ. القُدْسُ غَيرُ الأمِينَة

Но ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това.

21 ك َيفَ صارَتِ المَدِينَةُ الأمِينَةُ كَزانِيَةٍ؟ كانَتْ مَملُوءَةً بِالعَدلِ، وَكانَ الصَّلاحُ يَسكُنُ فِيها، أمّا الآنَ فَيَسكُنُها القاتِلُونَ.

Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.

22 ص ارَتْ فِضَّتُكِ كَنِفايَةِ المَعادِنِ، وَاختَلَطَ نَبيذُكِ بِالماءِ.

Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.

23 ح ُكّامُكِ مُتَمَرِّدُونَ وَرِفاقٌ لِلُّصُوصِ. كُلُّهُمْ يُحِبُّونَ الرِّشوَةَ وَيَسعُونَ وَراءَ الهَدايا. لا يُعطُونَ اليَتِيمَ حَقَّهُ، وَلا يُصغُونَ لِشَكوَى الأرمَلَةِ.

Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.

24 ل ِهَذا يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ القَديرُ، جَبّارُ إسْرائِيلَ: «لَنْ يُزعِجَنِي أعدائِي فِيما بَعْدُ، وَسَأنتَقِمُ مِنْ أعدائِيَ.

Затова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си;

25 س َأضَعُ يَدِي عَلَيكِ مِنْ جَدِيدٍ. سَأُنَظِّفُ نِفايَتَكِ كَما بِالصّابُونِ، وَأُزِيلُ جَمِيعَ شَوائِبِكِ.

И пак ще туря ръката Си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес;

26 س َأُعِيدُ قُضاتَكِ وَمُشِيرِيكِ كَما كانُوا فِي البِدايَةِ. حِينَئِذٍ، سَوفَ تُدعَينَ ‹مَدِينَةَ البِرِّ› وَ‹المَدِينَةَ الأمِينَةَ.›»

И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; Подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град,

27 س َتُفدَى صِهْيَوْنُ بِالعَدلِ، وَالعائِدُونَ إلَيها سَيُحَرَّرُونَ بِالبِرِّ.

Сион ще се изкупи чрез правосъдие, И тия, които се върнат в него, чрез правда.

28 أ مّا العُصاةُ وَالخُطاةُ فَسَيُحَطَّمُونَ مَعاً، وَالَّذِينَ يَترُكُونَ اللهَ سَيَفنَوْنَ.

А беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, И тия, които са оставили Господа, ще загинат.

29 س َتَخجَلُونَ مِنْ أشجارِ البَلُّوطِ الَّتِي كُنتُمْ تُسَرُّونَ بِها، وَتَخزَونَ مِنَ البَساتِينِ الَّتِي اختَرْتُمُوها لِلعِبادَةِ.

Защото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; И ще се смутите поради градините, които избрахте

30 ه َذا لأنَّكُمْ سَتَكُونُونَ كَأوراقِ شَجَرِ البَلُّوطِ الَّتِي تَذبُلُ وَتَسقُطُ، وَكالبَساتِينِ الجافَّةِ.

Понеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, И като градина, която няма вода.

31 و َيَصِيرُ القَوِيُّ كَخَيطِ كِتّانٍ مَنسُولٍ، وَعَمَلُهُ كَشَرارَةٍ. فَيَحتَرِقانِ مَعاً، وَلا أحَدَ يَقدِرُ أنْ يُطفِئَ النّارَ.

И силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да го гаси.