1 أ حمَدُكَ مِنْ كُلِّ قَلبِي يا اللهُ. أُرَنِّمُ لَكَ أمامَ كُلِّ الآلِهَةِ.

(По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

2 أ نحَنِي تُجاهَ هَيكَلِكَ المُقَدَّسِ. وَأُحمَدُ اسْمَكَ مِنْ أجلِ أمانَتِكَ وَمَحَبَّتِكَ. لأنَّكَ رَفَعْتَ اسْمَكَ وَكَلِمَتَكَ فَوقَ كُلِّ شَيءٍ.

Ще ти се поклоня към светия Твой хълм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за милостта Ти, Защото си възвестил думата Си повече от цялото Си име.

3 ا ستَجَبتَ لِي يَومَ دَعَوتُكَ، وَشَدَّدْتَ نَفسِي.

В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със силата в душата ми.

4 س َيُسَبِّحُكَ، يا اللهُ ، كُلُّ مُلُوكِ الأرْضِ حِينَ يَسمَعُونَ كَلامَكَ.

Ще Те прославят, Господи, всичките земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

5 و َليَتَغَنُّوا بِما يَفعَلُهُ اللهُ لأنَّ مَجدَ اللهِ عَظِيمٌ!

Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

6 ا للهُ مُمَجَّدٌ، غَيرَ أنَّهُ يَنتَبِهُ لِلمُتَواضِعِينَ، وَيَعرِفُ المُتَعالِينَ لَكِنَّهُ يَنأى عَنهُمْ.

Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

7 إ نْ سِرتُ فِي وَسَطِ ضِيقٍ لا تَدَعُ غَضَبَ عَدُوِّيَ يَقضِي عَلَيَّ، بَلْ تَمُدُّ يَدَكَ وَتُخَلِّصُنِي بِيَمِينِكَ.

Даже ако премина всред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

8 ا للهُ سَيَقتَصُّ لِي مِنْ أعدائِي لأنَّ رَحْمَتَكَ إلَى الأبَدِ، يا اللهُ. أنتَ خَلَقْتَنا بِيَدَيكَ، فَلا تَتَخَلَّ عَنّا.

Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.