1 ف َجاءَ رِجالُ قِرْياتِ يَعارِيمَ وَأخَذُوا صُندُوقَ اللهِ ، وَأصعَدُوهُ إلَى بَيتِ أبِينادابَ عَلَى التَّلَّةِ. وَكَرَّسُوا ألِعازَرَ بْنِ أبِينادابَ لِحِراسَةِ صُنْدُوقِ اللهِ.

Тогава кириатиаримските мъже дойдоха та дигнаха Господния ковчег, и донесоха го в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазара, за да пази Господния ковчег.

2 و َبَقِيَ الصُّنْدُوقُ فِي قِرياتِ يَعارِيمَ زَمَناً طَوِيلاً. اللهُ يُنقِذُ بَنِي إسْرائِيل وَمَضَتْ عِشرُونَ سَنَةً عَلَى وُجُودِ الصُّنْدُوقِ فِي قِرياتِ يَعارِيمَ. وَعادَ بَنُو إسْرائِيلَ يَتبَعُونَ اللهَ مِنْ جَديدٍ.

И то деня, когато ковчегът бе положен в Кириатиарим, мина се много време - двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа.

3 ف َقالَ صَمُوئِيلُ لِبَنِي إسْرائِيلَ: «إنْ كُنتُمْ تَعُودُونَ إلَى اللهِ حَقّاً بِكُلِّ قُلُوبِكُمْ، فَيَنبَغِي أنْ تَتَخَلَّصُوا مِنْ آلِهَتِكُمُ الغَرِيبَةِ. يَنْبَغِي أنْ تَطرَحُوا أصنامَ عَشْتارُوثَ. وَيَنْبَغِي أنْ يَكُونَ وَلاؤُكُمْ كُلُّهُ لِلرَّبِّ، فَتَخدِمُوهُ وَحدَهُ، حِينَئِذٍ، سَيُخَلِّصُكُمْ مِنَ الفِلِسْطِيِّينَ.»

И Самуил говори на целия Израилев дом, казвайки: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете отсред себе си чуждите богове и астартите, та пригответе сърцата си за Господа и само Нему служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците.

4 ف َتَخَلَّصَ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ تَماثِيلِ البَعلِ وَعَشْتارُوثَ. وَعَبَدُوا اللهَ وَحدَهُ.

Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите та служеха само на Господа.

5 ف َقالَ صَمُوئِيلُ: «لِيَجتَمِعْ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ فِي المِصفاةِ، وَأنا سَأُصَلِّي إلَى اللهِ مِنْ أجلِكُمْ.»

После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа, и ще се помоля за вас Господу.

6 ف اجتَمَعَ بَنُو إسْرائِيلَ فِي المِصفاةِ. وَجاءُوا بِماءٍ وسَكَبُوهُ فِي حَضرَةِ اللهِ. وَصامُوا فِي ذَلِكَ اليَومِ مُعتَرِفِينَ بِخَطاياهُمْ. وَقالُوا: «لَقَدْ أخطَأْنا إلَى اللهِ.» فَعَمِلَ صَمُوئِيلُ قاضِياً لإسْرائِيلَ فِي المِصفاةِ.

И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.

7 ف َلَمّا سَمِعَ الفِلِسْطِيُّونَ أنَّ بَنِي إسْرائِيلَ مُجتَمِعُونَ فِي المِصفاةِ، ذَهَبُوا لِمُقاتَلَتِهِمْ. فَخافَ بَنُو إسْرائِيلَ لَمّا سَمِعُوا بِقُدُومِ الفِلِسْطِيِّينَ.

А като чуха филистимците, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израиля. Като чуха това израилтяните уплашиха се от филистимците.

8 و َقالُوا لِصَمُوئِيلَ: «لا تَتَوَقَّفْ عَنِ الصَّلاةِ إلَى إلَهِنا مِنْ أجلِنا. وَاطلُبْ إلَيهِ أنْ يُخَلِّصَنا مِنَ الفِلِسْطِيِّينَ.»

И израилтяните рекоха на Самуила: Не преставай да викаш за нас към Господа нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците.

9 ف َأخَذَ صَمُوئِيلُ حَمَلاً وَقَدَّمَهُ ذَبِيحَةً صاعِدَةً للهِ. وَصَلَّى صَمُوئِيلُ إلَى اللهِ مِنْ أجلِ إسْرائِيلَ. فَاسْتَجابَ اللهُ صَلاتَهُ.

За това, Самуил взе едно млечниче агне, та го принесе цяло всеизгаряне Господу; и Самуил извика към Господа за Израиля, и Господ го послуша;

10 و َاقتَرَبَ الفِلِسْطِيُّونَ أكثَرَ فَأكثَرَ لِمُقاتَلَةِ بَنِي إسْرائِيلَ أثناءَ تَقدِيمِ صَمُوئِيلَ لِلذَّبِيحَةِ. حِينَئِذٍ، أرسَلَ اللهُ قَصْفَ رَعدٍ عالِياً عَلَى الفِلِسْطِيِّينَ. فَذُعِرُوا وَارتَبَكُوا. فَهَزَمَهُمْ بَنُو إسْرائِيلَ فِي المَعرَكَةِ.

защото, когато принасяше Самуил всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израиля, в същия ден Господ гръмна със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израиля.

11 و َخَرَجَ بَنُو إسْرائِيلَ مِنَ المِصفاةِ، وَطارَدُوا الفِلِسْطِيِّينَ إلَى بَيتِ كارٍ. وَقَتَلُوا الفِلِسْطِيِّينَ عَلَى امْتِدادِ ذَلِكَ الطَّرِيقِ. السَّلامُ يَعُمُّ إسْرائِيل

Израилевите мъже излязоха от Масфа, та гониха филистимците, и поразиха ги до под Вет-хар.

12 و َبَعدَ هَذا نَصَبَ صَمُوئِيلُ حَجَراً تَذكارِيّاً بَينَ مَدينَتَي المِصفاةِ وَالسِّنِّ. وَسَمَّى صَمُوئِيلُ الحَجَرَ «حَجَرَ المَعُونَةِ،» إذْ قالَ: «أعانَنا اللهُ حَتَّى هذا المَكانِ.»

Тогава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, като казваше: До тука ни помогна Господ.

13 ا نْهَزَمَ الفِلِسْطِيُّونَ. وَلَمْ يَدْخُلُوا أرْضَ إسْرائِيلَ بَعدَ ذَلِكَ. وَكانَ اللهُ عَلَى الفِلِسْطِيِّينَ طَوالَ بَقِيَّةِ حَياةِ صَمُوئِيلَ.

Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила.

14 و َاستَرَدَّ بَنُو إسْرائِيلَ المُدُنَ الَّتِي سَبَقَ أنْ استَولَى عَلَيها الفِلِسْطِيُّونَ عَلى طُولِ المِنطَقَةِ الفِلِسْطِيِّةِ، مِنْ عَقْرُونَ إلَى جَتَّ. وَسادَ أيضاً سَلامٌ بَينَ إسْرائِيلَ وَالأمُّورِيِّينَ.

И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.

15 و َبَقِيَ صَمُوئِيلُ قاضِياً عَلَى إسْرائِيلَ طَوالَ حَياتِهِ.

И Самуил съдеше Израиля през всичките дни на живота си.

16 ف َكانَ يَطُوفُ كُلَّ سَنَةٍ فِي بَيتَ إيلَ وَالجِلجالِ وَالمِصفاةِ لِيَنظُرَ فِي مَشاكِلِ النّاسِ وَيَحُلَّها.

И всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израиля във всички тия места;

17 و َبَعدَ ذَلِكَ كانَ يَرجِعُ إلَى الرّامَةِ، لِأنَّ بَيتَهُ كانَ هُناكَ. وَبَنَى صَمُوئِيلُ هُناكَ مَذبَحاً للهِ ، وكانَ يَنظُرُ فِي مَشاكِلِ بَنِي إسْرائِيلَ وَيَحُلُّها هُناكَ.

а после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, па и там съдеше Израиля. Там издигна и олтар на Господа.