1 ث ُمَّ اجتازَ داوُدُ دَرْباً مُخْتَصَرةً فَوْقَ قِمَّةِ جَبَلِ الزّيتونِ. وهُناك التَقَى بِهِ صِيبا خادِمُ مَفِيبُوشَثَ. كانَ لصِيبا حِمارانِ مُسَرَّجانِ يَحْملانِ مِئَتَي رغيفٍ مِنَ الخُبْزِ، وَمِئَةَ عُنْقُودٍ منَ العِنَبِ، وَمِئَةُ حبَّةٍ مِنْ فاكِهَة الصَّيفِ، وَوِعاءٌ مليءٌ بالنَّبيذِ.

И когато Давид беше преминал малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.

2 ف قالَ المَلِكُ داوُدُ لصِيبا: «لِمَ هَذِهِ الأشياءُ؟» أجابَ صيبا: «الحِمارانِ مُلْكٌ لعائِلَةِ الملِكِ للرُّكوبِ. أمّا الخُبْزُ وفاكِهةُ الصَّيفِ فَلِلفِتيانِ يَأكُلُونَها. وعِنْدَما يَشْعُرُ أيُّ شخْصٍ بِالتَّعَبِ في الصَّحْراءِ، يُمْكِنُهُ أنْ يشرَبَ مِنَ النَّبيذِ.»

И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.

3 ف سألَ المَلِكُ: «أينَ مَفِيبُوشَثُ سَيِّدُكَ؟» فَأجابَ صِيبا: «مَفِيبُوشَثُ باقٍ في مَدينَةِ القُدْسِ. فَهوَ يظنُّ أنَّ بَنِي إسْرائِيلَ سيُعِيدونَ إلَيهِ مَملَكَةَ جَدِّهِ.»

Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.

4 ف قالَ المَلِكُ لِصِيبا: «بِسَبَبِ ذَلِكَ، أُعطيكَ الآنَ كُلَّ ما كانَ يملُكَهُ مَفِيبُوشَثُ.» فَقالَ صِيبا: «أنْحَنِي أمامَكَ آمِلاً أنْ أكُونَ دائِماً قادِراً عَلَى إرضائِكَ.» شَمْعَى يَلْعَنُ داوُد

И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.

5 و َجاءَ داوُدُ إلَى بَحُورِيمَ فخَرَجَ مِنْها رَجُلٌ مِنْ عائِلَةِ شاوُلَ يُدْعَى شَمْعَى بْنُ جِيرا. خَرَجَ يَقولُ السَّيِّئاتِ عن داوُدَ وَيَشْتُمُهُ، وَما انْفَكَّ يُكرِّرُ قولَها ويُكَرِّرُ.

А когато царят Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.

6 و َراحَ شَمْعَى يَرْمِي الحِجارَةَ عَلَى داوُدَ وَضُبّاطِهِ. لَكِنَّ النّاسَ وَالْجُنودَ كانُوا حَولَ داوُدَ.

И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и от ляво му.

7 و َشَتَمَ شَمْعَى داوُدَ، وَقالَ: «اخْرُجْ، اخْرُجْ أنْتَ أيُّها المُجْرِمُ الشِّرِّيرُ.

И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!

8 س َيُعاقِبْكَ اللهُ. لأنَّكَ قَتَلْتَ أفْرادَاً مِنْ عائِلَةِ شاوُلَ. سَرَقْتَ مَكانَةَ شاوُلَ كَمَلِكٍ، لَكِنَّ الأمورَ السَّيِّئَةَ نَفْسَها تَحْصُلُ لَكَ الآنَ. لَقَدْ أعْطَى اللهُ المَملَكَةَ لابْنِكَ أبْشالُومَ. لأنَّكَ مُجْرِمٌ.»

Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.

9 ف َقالَ أبيشاي بْنُ صُرُوِيَّةَ للمَلِكِ: «لِمَ يُسْمَحُ لِهذا الكَلْبِ المَيِّتِ بِشَتْمِ مَولايَ المَلِكِ؟ دَعْني أهْجُمْ عَلَيهِ فَأقطَعَ رأسَهُ.»

Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.

10 ل َكِنَّ الملِكَ أجابَ: «ماذا يُمْكِنُني أنْ أفْعَلَ يا أبناءَ صُرُوِيَّةَ؟ ألَيَسَ يَشْتِمُني لأنَّ اللهَ قالَ لَهُ ‹اشْتِمْ داوُدَ!› فَمَنْ يَسْألُهُ لِماذا؟»

А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, който ще му рече: Защо правиш така?

11 ك َذَلِكَ قالَ داوُدُ لأبِيشايَ وَخُدّامِهِ جَمِيعاً: «انْظُرُوا، ابني أنا يُحاوِلُ أنْ يَقْتُلَني، فَكَمْ بِالحَرِيِّ هذا الرَّجُلُ الذي مِنْ قَبِيلَةِ بَنْيامِيْنَ؟ فَاللهُ هُوَ مَنْ طَلَبَ مِنْهُ أنْ يَفْعَلَ هذا.

Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.

12 ف َإذْ يرى اللهُ الذلَّ الذي حّلَّ بي، لَعَلَّهُ يُعَوِّضُنِي بِشَيءٍ حَسَنٍ مُقابِلَ ما تَعَرَّضْتُ إلَيهِ مِنَ الشَّتائِمِ اليَومَ.»

Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.

13 و َهَكَذا مَضَى داوُدُ وَرِجالُهَ في طريقِهِم. أمّا شَمْعَى فَكانَ يمْشِي إلَى الجِهَةِ الأُخْرَى مِنَ الطَّريقِ عِنْدَ جانِبِ التَّلَّةِ، وَهُوَ يَشَتِمُ داوُدَ في طريقِهِ، وَيَرَمْيَ الحِجارَةَ وَالتُّرابَ عَلَيهِ.

И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.

14 و َأتَى المَلِكُ داوُدُ وَشَعبُهُ كُلُّهُ إلَى نَهْرِ الأُرْدُن وَكانُوا مُتْعَبينَ جداً، فارْتاحُوا هُناكَ.

И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.

15 ث ُمَّ جاءَ أبشالومُ وَأخِيتُوفَلُ وَجَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

Между това, Авесалом и всичките люде, сиреч, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим; и Ахитофел с него.

16 ف َجاءَ حُوشايُ الأركِيُّ صَديقُ داوُدَ إلَى أبشالومَ وَقالَ لَهُ: «عاشَ المَلِكُ! عاشَ المَلِكُ!»

И когато архиецът Хусей, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусей каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!

17 و َأجابَ أبْشالُومُ: «لِمَ لَسْتَ وفِيّاً لِصَديقِكَ داوُدَ؟ لِمَ لَمْ تُغادِرْ القُدْسَ مَعَهُ؟»

А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?

18 ف قالَ حُوشايُ: «أنا مع الشَّخْصِ الّذي يختارُهُ اللهُ. وهؤلاءِ النّاسُ وبَنُو إسْرائِيلَ اخْتاروكَ أنْتَ، لِذا سَأبقى مَعَكَ.

И Хусей каза на Авесалома: Не, но когато Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.

19 ف ي الماضي، خَدَمْتُ وَالِدَكَ، وعليَّ الآنَ أنْ أخْدِمَ ابنَ داوُدَ، وسَأخْدِمُك.» أبْشالُومُ يَسْاَلُ أخِيتُوفَلَ النُّصْح

При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на приятеля ми ? Когато съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.

20 و قالَ أبشالومُ لأخِيتُوفَلَ: «انصحنا بما عَلَينا أنْ نَفْعَله.»

Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.

21 ف قالَ أخِيتُوفَلُ لأبشالوم: «لَقَدْ تَرَكَ وَالِدُكَ هُنا بَعَضَ زَوجاتِهِ لِلاعْتِناءِ بِالمَنْزِلِ، فاذْهَبْ وَعاشِرْهُنَّ. وَهَكَذا يَسْمَعُ بَنُو إسْرائِيلَ كُلُّهُمْ وَيَعلَمُونَ أنَّكَ أهَنْتَ أباكَ، وَيَتَشَجْعُ كُلُّ الشَّعبِ الَّذي مَعَكَ، فَيَمْنَحُكَ دَعماً أكْبَرَ.»

И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилат ръцете на всичките, които са с тебе.

22 ث ُمَّ نَصَبُوا لأبشالوم خيّمَةً فَوْقَ سَطْحِ المَنْزِلِ. فَعاشَرَ زَوْجاتِ وَالِدِهِ. ورأى بَنُو إسْرائِيلَ ذَلِكَ.

Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.

23 و َفِي تِلْكَ الأيّامِ، كانَتْ نصيحةُ أخِيتُوفَلَ مُهَّمةً جداً لِكُلٍّ مِنْ داوُدَ وَأبشالومَ. كانَتْ مُهِمَّةً كَأهَميَّةِ كَلمِةِ اللهِ لإنسانٍ!

А в онова време съветът, който даваше Ахитофела, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв се считаше всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.