1 ث ُمَّ قالَ لِي: «كُلْ يا إنْسانُ، ما تَراهُ. كُلْ هَذِهِ المَخطُوطَةَ وَاذْهَبْ لِتُكَلِّمَ بَني إسْرائِيلَ بِرِسالَتِها.»

И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяш тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.

2 ف َفَتَحتُ فَمِي، وَأطعَمَنِي تِلكَ المَخطُوطَةَ.

И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

3 و َقالَ لِي: «يا إنْسانُ، أطعِمْ مَعِدَتَكَ وَاملأْ بَطنَكَ بِهَذِهِ المَخطُوطَةِ الَّتِي أُعطِيها لَكَ.» فلَمّا أكَلتُها، كانَ طَعمُها فِي فَمِي حُلواً كَالعَسَلِ.

И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.

4 ث ُمَّ قالَ لِي: «يا إنْسانُ، اذْهَبْ إلَى بَني إسْرائِيلَ، وَكَلِّمهُمْ بِرِسالَتِي.

И рече ми: Сине човешки, иди, отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.

5 ل أنِّي لَسْتُ أُرسِلُكَ إلَى شَعبٍ غَرِيبِ اللِّسانِ صَعبِ اللُّغَةِ، بَلْ أُرسِلُكَ إلَى بَني إسْرائِيلَ.

Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -

6 و َلَسْتُ أُرسِلُكَ إلَى أُمَمٍ كَثِيرَةٍ غَرِيبَةِ اللِّسانِ صَعبَةِ اللُّغَةِ، فَلا تَفَهَمَ لُغَتَهُمْ. وَلَوْ أرسَلتُكَ إلَى شَعبٍ غَرِيبٍ، لَاستَمَعوا إلَيكَ.

не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.

7 أ مّا بَني إسْرائِيلَ فَلَنْ يَستَمِعوا إلَيكَ، لأنَّهُمْ لا يَستَمِعُونَ إليَّ أنا. فَكُلُّ بَيتِ إسْرائِيلَ صَلبُ الرّأسِ عَنِيدُ القَلْبِ.

Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

8 ل َكِنِّي سَأجعَلُ وَجْهَكَ وَجَبْهَتَكَ أصلَبَ وَأجرَأَ مِنْ وُجُوهِهِمْ وَجِباهِهِمْ!

Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.

9 ف َسَأجعَلُ جَبْهَتَكَ كَالمِاسِ، أصلَبَ مِنَ الصَّوّانِ. فَلا تَخَفْ مِنهُمْ، لأنَّهُمْ شَعبٌ مُتَمَرِدُّ.

Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

10 ث ُمَّ قالَ لِي: «يا إنْسانُ، استَمِعْ وَاستَوعِبْ كُلَّ كَلِمَةٍ أقُولُها لَكَ،

Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;

11 و َبَعدَ ذَلِكَ اذْهَبْ إلَى شَعبِكَ المَسبِيِّ وَقُلْ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ.› سَواءٌ استَمَعُوا أمْ لَمْ يَستَمِعُوا.»

и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.

12 ث ُمَّ رَفَعَتنِي رُوحٌ إلَى الهَواءِ، وَسَمِعْتُ صَوْتاً هادِراً خَلفِي يَقُولُ: «مُبارَكٌ مَجدُ اللهِ فِي مَكانِهِ.»

Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена Господната слава от мястото Му!

13 إ نَّهُ صَوتُ أجنِحَةِ الكائِناتِ يَضَرْبِ أحَدُها الآخَرَ، وَصَوتُ الدَّوالِيبِ تَتَحَرَّكُ إلَى جانِبِها. فَكانَ صَوتاً هادِراً.

И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях, - шум на голямо спускане.

14 ث ُمَّ رَفَعَتْنِي رُوحٌ وَأخَذَتْنِي بَعِيداً. فَارتَفَعْتُ وَالاهتِياجُ وَالمَرارَةُ يَملآنِ قَلبِي، لَكِنَّ قُوَّةَ اللهِ كانَتْ عَلَيَّ.

И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; Но Господната ръка бе мощна върху мене.

15 و َأتَيتُ إلَى المَسبِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي تَلِّ أبِيبَ قُربَ نَهرِ خابُورَ. وَبَقِيتُ صامِتاً بَينَهُمْ لِسَبعَةِ أيّامٍ.

Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там, гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.

16 و َبَعدَ سَبعَةِ أيّامٍ، جاءَتْ كِلَمَةُ اللهِ إلَيَّ:

А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:

17 « يا إنْسانُ، جَعَلْتُكَ حارِساً لِبَني إسْرائِيلَ. تَسمَعُ مِنِّي رِسالَةً، وَتُبَلِّغهُمْ بِإنذارِي.

Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

18 ف َإنْ حَكَمْتُ عَلَى شِرِّيرٍ وَقُلْتُ لَهُ: ‹سَتَمُوتُ!› وَأنتَ لَمْ تُنذِرِ ذَلِكَ الشِّرِّيرَ لَيَتُوبَ عَنْ شَرِّهِ فَيَنجُو، فَإنَّهُ سَيُدانُ بِذَنبِهِ، لَكِنَّنِي سَأُحَمِّلُكَ مَسؤُولِيَةَ هَلاكِهِ.

Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

19 أ مّا إنْ أنذَرْتَ ذَلِكَ الشِّرِّيرَ، وَلَمْ يَتُبْ عَنْ شَرِّهِ وَلَمْ يَتَراجَعْ عَنْ طَرِيقِهِ الرَّدِيءِ، فَإنَّهُ سَيَهلِكُ بِذَنبِهِ، وَأنتَ سَتَنجُو بِنَفسَكَ.

Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

20 و َإنْ تَوَقَّفَ إنسانٌ عَنْ عَمَلِ الصَّلاحِ وَبَدَأ يَعمَلُ الشَّرَّ حِينَ أضَعُ أمامَهُ ما يُمكِنُ أنْ يُسقِطَهُ فِي الخَطيَّةِ، فَإنَّهُ سَيَمُوتُ إنْ لَمْ تُحَذِّرهُ. سَيَهلِكُ بِذَنبِهِ، وَلَنْ تُؤخَذَ أعمالُهُ الصّالِحَةُ السّابِقَةُ فِي الِاعتِبارِ، وَسَأُحَمِّلُكَ مَسؤُولِيَةَ هَلاكِهِ.

Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

21 و َإنْ حَذَّرتَ إنساناً صالِحاً بِأنْ لا يُخطِئَ، وَاستَمَرَّ بِعَمَلِ الصَّلاحِ وَلَمْ يُخطِئْ، فَإنَّهُ لَنْ يَفقِدَ حَياتَهُ لأنَّهُ استَمَعَ للِتَّحذِيرِ، وَأنتَ تَكُونُ قَدْ نَجَّيتَ نَفسَكَ.

Но ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.

22 و َكانَتْ قُوَّةُ اللهِ عَلَيَّ، وَقالَ لِي: «انهَضْ وَاذْهَبْ إلَى السَّهلِ، وَهُناكَ سَأتَكَلَّمُ مَعَكَ.»

И ръката на Господа биде там върху мене; и Той ми рече: Стани, излез на полето, и там ще ти говоря.

23 ف َنَهَضْتُ وَذَهَبْتُ إلَى السَّهلِ. وَفَجأةً، وَقَفَ مَجدُ اللهِ هُناكَ، وَكانَ كَالمَجدِ الَّذِي رَأيتُهُ عِندَ نَهرِ خابُورَ، فَسَقطتُ وَوَجهِي إلَى الأرْضِ.

Тогава станах, та излязох на полето; и, ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

24 و َلَكِنَّ رُوحاً أتَتْ إلَيَّ وَأوقَفَتنِي، وَقالَ لِي: «سَيَتِمُّ حَجزُكَ فِي بَيتِكَ.

Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на нозете ми, и като ми говори, рече: Иди, затвори се в къщата си.

25 ي ا إنْسانُ، سَيَلُفُّ النّاسُ حَولَكَ حِبالاً وَيَربِطُونَكَ بِها، حَتَّى لا تَتَمَكَّنَ مِنَ الخُرُوجِ لِتَتَكَلَّمَ إلَيْهِمْ.

И тебе, сине човешки, ето, ще турят на тебе връзки и ще те вържат с тях, тъй щото няма да излезеш между людете.

26 س َأجعَلُ لِسانَكَ يَلتَصِقُ بِفَمِكَ فَلا تَتَمَكَّنَ مِنَ الكَلامِ. لَنْ تَكُونَ خَصماً يُوَبِّخُهُمْ، لأنَّهُمْ شَعبٌ مُتَمَرِدُّ.

И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

27 و َلَكِنْ حِينَ أتَكَلَّمُ مَعَكَ، سَأفتَحُ فَمَكَ لِتَستَطِيعَ أنْ تُكَلِّمهُمْ فَتَقُولُ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ.› فَمَنْ يَستَمِعْ مِنهُمْ سَيَسمَعُ ما أقُولُهُ، وَمَنْ يَمتَنِعْ عَنِ الِاستِماعِ لَنْ يَسْتَمِعَ، لأنَّهُمْ شَعبٌ مُتَمَرِدُّ.»

Но, когато ти говоря, ще отворя устата ти; и ти им кажи - Така казва Господ Иеова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.