1 ا للهُ هُوَ المَلِكُ! يَتَسَربَلُ بِالمَجدِ! لَبِسَ اللهُ رِداءَهُ المَلَكِيَّ! اكتَسَى بِالقُوَّةِ! العالَمُ ثابِتٌ لَنْ يَسقُطَ.

(По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.

2 ع َرشُكَ مُنذُ القِدَمِ، وَأنتَ مُنذُ الأزَلِ!

От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.

3 ي ا اللهُ ، تَرفَعُ الأنهارُ أصواتَها. وَيَرتَفِعُ صَوتُ تَكَسُّرِ الأمواجِ أكثَرَ فَأكثَرَ.

Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.

4 ض َجِيجُ المُحِيطِ عالٍ جِدّاً. وَأمواجُ البَحرِ المُرتَطِمَةُ قَوِيَّةٌ جِدّاً! وَلَكِنَّ اللهَ أعلَى وَأعْظَمُ!

Господ, Който е на високо. Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.

5 و َصاياكَ يا اللهُ يُوثَقُ بِها. لَيتَ هَيكَلَكَ يَكُونُ أرْضاً مُقَدَّسَةً طُولَ الأيّامِ!

Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.