1 ا للهُ هُوَ إلَهُ الانتِقامِ. فَيا إلَهَ الانتِقامِ اظهَرْ!

(По слав. 93). Господи Боже, Кому принадлежи отмъщението, Господи, кому принадлежи отмъщението, възсияй.

2 ي ا قاضِيَ الأرْضِ قُمْ، وَعاقِبِ المُتَغَطرِسِينَ بِما يَستَحِقُّونَ.

Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.

3 ي ا اللهُ ، إلَى مَتَى يَسرَحُ أُولَئِكَ الأشرارُ وَيَمرَحُونَ؟ حَتَّى مَتَى يَعْمَلُونَ ما يُرِيدُونَ؟

Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?

4 ح َتَّى مَتَى يَظَلُّ أُولَئِكَ المُجرِمُونَ بِحَماسَةٍ يَتَبَجَّحُونَ!

Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.

5 س َحَقُوا شَعبَكَ يا اللهُ! وَاضطَهَدُوا الَّذِينَ يَخُصُّونَكَ!

Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;

6 ي َقتُلُونَ الأرامِلَ وَالغُرَباءَ، وَيَذْبَحُونَ اليَتامَى!

Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.

7 ي َقُولُونَ: « اللهُ لا يَرَى ما نَفعَلُ! إلَهُ يَعقُوبَ لا يَدرِي.»

И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.

8 ت َعَقَّلُوا أيُّها البُلَهاءُ! مَتَى تَتَعَلَّمُونَ أيُّها الحَمقَى؟

Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -

9 ا للهُ الَّذِي صَنَعَ آذانَكُمْ، ألا يَسمَعُ! وَالَّذِي صَنَعَ عُيُونَكُمْ، ألا يَرَى!

Оня, Който е поставил ухото не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?

10 ا للهُ يُؤَدِّبُ الأُمَمَ، فَلا بُدَّ أنَّهُ يَقدِرُ أنْ يُوَبِّخَهُمْ! اللهُ يُعَلِّمُ النّاسَ ما لا يَعلَمُونَ.

Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?

11 ي َعلَمُ اللهُ ما يُفَكِّرُ بِهِ النّاسُ. يَعلَمُ أنَّهُمْ لَيسُوا سِوَى بُخارٍ!

Господ знае, че човешките мисли са лъх.

12 ه َنِيئاً لِلإنسانِ الَّذِي تُؤَدِّبُهُ يا اللهُ ، وَتُعَلِّمُهُ تَعالِيمَكَ.

Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,

13 ت ُهَدِّئُهُ فِي وَقتِ الضِّيقِ إلَى أنْ يَفصِلَ المَوتُ بَينَ الأشرارِ وَبَينَهُ.

За да го успокояваш през дните на злочестието, Докато се изкопае ров за нечестивия.

14 ل َنْ يَترُكَ اللهُ شَعبَهُ، أوْ يَهجُرَ الَّذِينَ لَهُ.

Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;

15 س َيَعُودُ العَدلُ وَيَتَحَقَّقُ الإنصافُ، وَسَيَراهُ كُلُّ مُستَقِيمِي القَلبِ.

Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.

16 م َنْ سَيَنصُرُنِي عَلَى هَؤُلاءِ الأشرارِ؟ مَنْ سَيَتَصَدَّى لِهَؤُلاءِ المُجرِمِينَ؟

Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?

17 ل َولا أنَّ اللهَ هُوَ عَونِي، لَسَكَنَتْ نَفسِي سَرِيعاً فِي أرضِ المَوتِ.

Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.

18 ح َتَّى عِندَما ظَنَنتُ أنَّ قَدَمِي سَتَزِلُّ، سَنَدَتْنِي مَحَبَّةُ اللهِ.

Когато казах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.

19 ق َلِقاً كُنتُ وَمُضطَرِباً، لَكِنَّكَ عَزَّيتَنِي وَفَرَّحتَنِي.

Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.

20 أ نتَ لا تَصنَعُ تَحالُفاً مَعَ المَلِكِ الشِّرِّيرِ، الَّذِي يَستَخدِمُ الشَّرِيعَةَ لِخَلْقِ المَتاعِبِ.

Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?

21 ي ُهاجِمُونَ الصّالِحِينَ، وَيُدِينُونَ الأبرِياءَ وَيَقتُلُونَهُمْ!

Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.

22 ل َكِنَّ اللهَ سَيَكُونُ مَلْجَأِي المُرتَفِعَ. إلَهِي سَيَكُونُ حِصنِي الَّذِي ألُوذُ بِهِ.

Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.

23 ع َلَى جَرائِمِهِمْ سَيُعاقِبُهُمْ، وَعَلَى سَيِّئاتِهِمْ سَيُحَطِّمُهُمْ. اللهُ إلَهُنا سَيُحَطِّمُهُمْ!

Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.