1 ف َرِحتُ بِالقائِلِينَ: «هَيّا نَصعَدُ إلَى بَيتِ اللهِ.»

(По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.

2 ن َقِفُ عِندَ بَوّاباتِكِ يا قُدسُ.

Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти Ерусалиме.

3 ن َعَمْ، القُدسُ المَدِينَةُ الَّتِي بُنِيَتْ مِنْ جَدِيدٍ مَدِينَةً مُوَحَّدَةً واحِدَةً.

Ерусалиме, който си съграден, Като град сглобен в едно;

4 ت َصعِدُ القَبائِلُ إلَى هُناكَ، قَبائِلُ يهوه لِيَحمَدُوا اسْمَ يهوه، بِحَسَبِ فَرائِضِهِ لِبَنِي إسرائِيلَ.

Гдето възлизат племената, Господните племена. Според надеждите на Израиля, За да славят името Господно.

5 ل أنَّهُ هُناكَ تُقامُ عُرُوشُ العَدلِ، عُرُوشُ نَسلِ داوُدَ.

Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.

6 ص َلُّوا مِنْ أجلِ سَلامِ القُدسِ. قُولُوا: «لَيتَ مُحِبِّيكِ يَنعَمُونَ بِالسَّلامِ!

Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!

7 ل َيتَ السَّلامَ يَسكُنُ داخِلَ أسوارِكِ وَقُصُورِكِ.»

Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!

8 م ِنْ أجلِ السَّلامِ فِي القُدسِ أُصَلِّي، مِنْ أجلِ إخْوَتِي وَجِيرانِي.

Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!

9 أ طلُبُ لَكِ خَيراً مِنْ أجلِ بَيتِ إلَهِنا.

Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.