1 ا لإنسانُ المُنعَزِلُ يَبحَثُ عَنْ رَغبَتِهِ، وَيَتَضايَقُ مِنْ كُلِّ نَصِيحَةٍ.

Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

2 ا لأحْمَقُ لا يَجِدُ مُتعَةً فِي الفَهْمِ، بَلْ فِي إعطاءِ آراءِهِ فَقَطْ.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

3 ع ِندَما يَأْتِي الشَّرُّ يَأْتِي الاستِهزاءُ مَعَهُ، وَمَعَ الإهانَةِ يَأْتِي الخِزْيُ وَالعارُ.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

4 ك َلِماتُ الإنسانِ مِياهٌ عَمِيقَةٌ، وَنَبعُ الحِكْمَةِ نَهرٌ مُتَدَفِّقٌ.

Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

5 ل َيسَ جَيِّداً أنْ تَتَحَيَّزَ لِلمُذنِبِ، فَتَحرِمَ البَرِيءَ مِنْ حَقِّهِ.

Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

6 ك َلامُ الأحْمَقِ يُؤَدِّي إلَى الجَدَلِ، وَفَمُهُ يُسَبِّبُ لَهُ الضَّرْبَ.

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

7 ف َمُ الأحْمَقِ يُسَبِّبُ دَمارَهُ، وَكَلامُهُ يُشبِهُ الفَخَّ لِحَياتِهِ.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

8 ك َلامُ النَّمّامِ يُشبِهُ لُقَمَ الطَّعامِ الَّتِي تَنزِلُ إلَى المَعِدَةِ.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

9 ا لكَسْلانُ فِي عَمَلِهِ، هُوَ وَالمُخَرِّبُ سِيّانِ.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 ا سْمُ يهوه بُرجٌ مَنِيعٌ، يَركُضُ إلَيهِ البارُّ وَيَحتَمِي.

Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

11 ث َروَةُ الغَنِيِّ هِيَ مَدِينَتُهُ الحَصِينَةُ، فَيَتَخَيَّلُها سُوراً عالِياً.

Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 ا لكِبرِياءُ تأتِي قَبلَ الانهِيارِ، أمّا التَّواضُعُ فَيَأتِي قَبلَ الكَرامَةِ.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

13 م َنْ يُجِيبُ عَنْ سُؤالٍ قَبلَ أنْ يَسمَعَهُ، فَهُوَ أحْمَقُ يُسَبِّبُ لِنَفسِهِ الخِزيَ.

Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 ر ُوحُ الإنسانِ تُسانِدُهُ فِي مَرَضِهِ، أمّا الرُّوحُ الحَزِينَةُ فَلا يَحتَمِلُها أحَدٌ.

Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

15 ا لإنسانُ الذَّكِيُّ يَكتَسِبُ المَعرِفَةَ، وَأُذُنُ الحَكِيمِ تَبحَثُ عَنِ العِلْمِ.

Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

16 ا لهَدِيَّةُ تُؤدّي إلَى التَرْحيبِ، وَتُمَهِّدُ لِمُقابَلَةِ العُظَماءَ.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 م َنْ يَشتَكِي أوَّلاً يَبْدُو مُحِقّاً، إلَى أنْ يَأتِيَ خَصْمُهُ وَيَستَجْوِبُهُ.

Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 ا لقُرعَةُ تُنهِي النِّزاعَ، وَتَفصِلُ بَينَ طَرَفَينِ قَوِيّينِ.

Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 م ُصالَحةُ الأخِ بَعْدَ إهانَتِهِ أصعَبُ مِنْ فَتْحِ مَدِينَةٍ، وَالمُخاصَماتُ بَيْنَ الأصْدِقاءِ أشبَهُ بِعَوارِضِ قَلعَةٍ.

Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

20 م ِنْ ثَمَرِ كَلامِ الإنسانِ تَمتَلِئُ مَعِدَتُهُ، وَمِنْ غَلَّةِ شَفَتَيهِ يَشْبَعُ.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 ا لمَوتُ وَالحَياةُ تَحتَ سُلْطَةِ اللِّسانِ، وَمَنْ يُحِبُّ الكَلامَ سَيَأكُلُ ثَمَرَ كَلامِهِ.

Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 م َنْ يَجِدُ زَوجَةً صالِحَةً يَجِدُ خَيْراً، وَينالُ رِضَىً مِنَ اللهِ.

Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 ا لفَقِيرُ يَطلُبُ بِتَواضُعٍ، أمّا الغَنِيُّ فَيُجِيبُ بِخُشُونَةٍ.

Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 ق َدْ يَضُرُّ الأصْدِقاءُ صَدِيقَهُمْ، لَكِنْ هُناكَ صَدِيقٌ ألصَقُ مِنَ الأخِ.

Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.