1 ي ا اللهُ ، سَتَكُونُ أنتَ عَلَى حَقٍّ دائِماً، لَوْ دَخَلْتُ فِي مُخاصَمَةٍ ضِدَّكَ. لَكِنِ اسْمَحْ لِي فَأعْرِضَ عَلَيكَ أسئِلَتِي: لِماذا يَزدَهِرُ طَرِيقُ الأشرارِ؟ لِماذا يَعِيشُ غَيرُ الصّادِقِينَ بِراحَةٍ؟

Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите Ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?

2 ز َرَعْتَهُمْ فَصارَتْ لَهُمْ جُذُورٌ، ازدَهَرُوا وَحَمَلُوا ثَمَراً. يَتَكَلَّمُونَ عَنكَ بِشَكلٍ مُستَمِرٍّ، لَكِنَّهُمْ لَيسُوا صادِقِينَ.

Насадил си ги и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърцата им.

3 ل َكِنْ يا اللهُ ، أنتَ تَعرِفُنِي أنتَ رَأيتَنِي، وَقَدِ اختَبَرتَ قَلبِي بِنَفسِكَ. اسحَبهُمْ كَغَنَمٍ لِلذَّبحِ، أفرِزْهُمْ لِيَومِ القَتلِ.

Но ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме, и изпитваш какво е сърцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.

4 إ لَى مَتَى سَتَبقَى الأرْضُ جافَّةً، وَعُشبُ كُلِّ الحُقُولِ ذابِلاً؟ بِسَبَبِ شَرِّ سُكّانِها. وَوُحُوشُ الأرْضِ وَالطُّيُورُ فَنِيَتْ. أعرِفُ أنَّهُمْ أشرارٌ لأنَّهُمْ يُقُولُونَ: «لَنْ يَرَى ما سَيَحدُثُ لَنا فِي المُستَقبَلِ.» جَوابُ اللهِ لإرْمِيا

До кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.

5 ف َقالَ اللهُ: «إنْ تَسابَقْتَ مَعَ النّاسِ فَأنهَكُوكَ، فَكَيفَ سَتُنافِسُ الخَيلَ. وَإنْ كُنتَ تَسْقُطُ فِي الأرْضِ الآمِنَةِ، فَماذا سَتَفعَلُ فِي الغاباتِ المُحِيطَةِ بِنَهرِ الأُردُنِّ.

Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?

6 ح َتَّى أقرِباؤُكَ كانُوا كاذِبِينَ مَعَكَ، وَهُمْ أنفُسُهُمْ صَرَخُوا عَلَيكَ. لا تَثِقْ بِهِمْ، حَتَّى وَإنْ قالُوا لَكَ كَلاماً جَميلاً. رَفضُ اللهِ لِشَعبِهِ يَهُوذا

Защото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; Но не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.

7 « تَرَكتُ بَيتِي، هَجَرتُ مِيراثِي. سَلَّمتُ حَبِيبَةَ قَلبِي لِيَدِ أعدائِها.

Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюблената на душата Ми в ръката на неприятелите й.

8 ص ارَ مِيراثِي لِي كَأسَدٍ فِي الغابَةِ. رَفَعْتْ عَلَيَّ صَوتَها، فَرَفَضْتُها.

Наследството Ми стана за Мене като лъв в гората; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.

9 ه َلِ الضَّبعُ جائِعٌ لأرْضِي وَشَعبِي؟ أحاطَتْ بِهِمُ الطُّيُورُ الجارِحَةُ. تَعالَي أيَّتُها الحَيواناتُ البَرِّيَّةُ، تَعالَي وَكُلِي.

Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него. Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.

10 ر ُعاةٌ كَثِيرُونَ خَرَّبُوا كَرمِي، داسُوا نَصِيبِيَ الغالِي، وَحَوَّلُوهُ إلَى صَحراءَ خَرِبَةٍ.

Много овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.

11 ح َوَّلُوها إلَى خَرابٍ يَنُوحُ لِي وَهُوَ خَرِبٌ. خَرِبَتْ كُلُّ الأرْضِ، لأنَّهُ لا أحَدَ يَهْتَمُّ.

Обърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърце.

12 ل ِذَلِكَ أتَى المُخَرِّبُونَ مِنَ الأماكِنِ القاحِلَةِ فِي الصَّحراءِ، لأنَّ سَيفَ اللهِ يَأكُلُ مِنْ أقصَى الأرْضِ إلَى أقصاها الآخَرِ. لا يُوجَدُ أمانٌ لأيِّ حَيٍّ فِيها.

По всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.

13 ز َرَعُوا قَمحاً، لَكِنَّهُمْ حَصَدُوا أشواكاً. عَمِلُوا بِقُوَّةٍ، وَلَكِنَّهُمْ لَمْ يَنجَحُوا. سَيَخجَلُونَ مِنْ مَحاصِيلِهِمْ، بِسَبَبِ غَضَبِ اللهِ عَلَيهِمْ.» وَعدُ اللهِ لِجِيرانِ إسْرائِيل

Сеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от тия си произведения Поради пламенния гняв на Господа.

14 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «بِالنِّسبَةِ لِلسُّكّانِ الأشرارِ فِي الأراضِي المُجاوِرَةِ لِمِيراثِي الَّذِي أعطَيتُهُ لِشَعبِيَ إسْرائِيلَ: سَأنزَعُهُمْ مِنْ أرْضِهِمْ، وَسَأنزَعُ بَنِي يَهُوذا مِنْ وَسَطِهِمْ.

Така говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, като казва: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;

15 و َبَعدَ نَزعِي لَهُمْ، سَأرحَمُهُمْ ثانِيَةً. سَأُرجِعُ كُلَّ واحِدٍ مِنهُمْ إلَى مِيراثِهِ، وَإلَى أرْضِهِ.

И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна, всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.

16 و َإنْ تَعَلَّمُوا فِعلاً طُرُقَ شَعبِي، بِأًنْ يَحلِفُوا بِاسْمِي وَيَقُولوا: ‹نُقْسِمُ باللهِ الحَيِّ› حِينَئِذٍ، سَيُثمِرُونَ وَسَطَ شَعبِي.

И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, казвайки - заклевам се в живота на Господа! (Както те научиха моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.

17 و َلَكِنْ إنْ لَمْ يَفعَلُوا، فَإنِّي سَأنزِعُ تِلكَ الأُمَّةَ وَأُدَمِّرُها،» يَقُولُ اللهُ.

Но ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.