1 ب َعْدَ أنْ أنهَى يَسُوعُ هَذا الكَلامَ قالَ لِتَلامِيذِهِ:

Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

2 « تَعرِفُونَ أنَّ عِيدَ الفِصْحِ بَعْدَ غَدٍ، وَابْنُ الإنسانِ سَيُسَلَّمُ لِأيدِي أعدائِهِ لِيُصلَبَ.»

Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

3 و َكانَ قَدِ اجتَمَعَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَشُيُوخُ الشَّعبِ فِي قَصْرِ رَئِيسِ الكَهَنَةِ قِيافا.

Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

4 و َخَطَّطُوا لِلقَبْضِ عَلَى يَسُوعَ بِالخِداعِ وَقَتلِهِ.

и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

5 و َكانُوا يَقُولُونَ: «لا يَنْبَغِي أنْ نَفعَلَ هَذا خِلالَ العِيدِ، لِنَتَجَنَّبَ الشَّغَبَ بَينَ النّاسِ.» امْرأةٌ تَسكُبُ العِطْرَ عَلَى يَسُوع

но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

6 و َبَينَما كانَ يَسُوعُ فِي بَلْدَةِ بَيتِ عَنْيا فِي بَيتِ سِمْعانَ الأبْرَصِ،

А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

7 ج اءَتِ امْرأةٌ إلَيهِ، وَكانَ مَعَها عِطْرٌ ثَمِينٌ فِي زُجاجَةٍ مِنْ مَرمَرٍ، فَسَكَبَتْها عَلَى رَأسِهِ بَينَما كانَ يَأكُلُ.

приближи се до Него една жена, която имаше алвастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

8 و َعِندَما رَأى تَلامِيذُهُ ذَلِكَ غَضِبُوا وَقالُوا: «لِمَ هَذا الإسْرافُ؟

А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

9 ك انَ مُمكِناً أنْ يُباعَ هَذا العِطْرُ بِمَبلَغٍ كَبِيْرٍ مِنَ المالِ يُعْطَى لِلفُقَراءِ.»

Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

10 ف َعَرَفَ يَسُوعُ ما كانُوا يَتَكَلَّمُونَ بِهِ، فَقالَ لَهُمْ: «لِماذا تُزعِجُونَ هَذِهِ المَرأةَ؟ فَقَدْ عَمِلَتْ عَمَلاً رائِعاً لِي.

Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

11 ا لفُقَراءُ سَيَكُونُونَ عِنْدَكُمْ دائِماً، أمّا أنا فَلَنْ أكُونَ دائِماً مَعَكُمْ.

Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

12 ل َقَدْ سَكَبَتِ العِطْرَ عَلَى جَسَدِي لِتُعِدَّهُ لِلدَفْنِ.

Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

13 أ قُولُ لَكُمُ الحَقَّ: حَيثُما أُعلِنَتِ هَذِهِ البِشارَةُ فِي العالَمِ، سَيُحَدَّثُ أيضاً بِما فَعَلَتْهُ هَذِهِ المَرْأةُ، لِيَتَذَكَّرَها الجَمِيعُ.» يَهُوذا الإسْخَريُوطِيّ يَخونُ يَسوع

Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

14 ح ِينَئِذٍ ذَهَبَ أحَدُ الاثْنَي عَشْرَ، وَاسْمُهُ يَهُوذا الإسْخَريُوطِيُّ، إلَى كِبارِ الكَهَنَةِ،

Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

15 و َقالَ لَهُمْ: «ماذا تُعطُونَني إنْ سَلَّمْتُ يَسُوعَ إلَيكُمْ؟» فَقَدَّمُوا إلَيهِ ثَلاثِينَ قِطعَةً مِنَ الفِضَّةِ.

Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

16 و َمِنْ تِلْكَ اللَّحظَةِ ابتَدَأ يَهُوذا يَبحَثُ عَنْ فُرصَةٍ مُناسِبَةٍ لِتَسلِيمِ يَسُوعَ إلَيْهِمْ. عَلَى مائِدَةِ الفِصْح

И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

17 و َفِي أوَّلِ أيّامِ عِيدِ الخُبْزِ غَيرِ المُختَمِرِ، جاءَ إلَيهِ التَّلامِيذُ وَقالُوا لَهُ: «أينَ تُرِيدُنا أنْ نُعِدَّ لَكَ طَعامَ الفِصْحِ؟»

А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

18 ف َقالَ يَسُوعُ: «اذْهَبُوا إلَى فُلانٍ فِي القَريَةِ، وَقُولُوا لَهُ: ‹المُعَلِّمُ يَقُولُ: وَقتِي المُعَيَّنُ قَدِ اقتَرَبَ، وَسَأحتَفِلُ بِالفِصْحِ مَعَ تَلامٍيذِي فِي بَيتِكَ.›»

Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

19 ف َفَعَلَ التَّلامِيذُ كَما أخبَرَهُمْ يَسُوعُ، وَأعَدُّوا عَشاءَ الفِصْحِ.

И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

20 و َعِندَما جاءَ المَساءُ، كانَ يَسُوعُ مُتَّكِئاً أمامَ المائِدَةِ مَعَ تَلامِيذِهِ الاثْنَي عَشْرَ.

И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

21 و َبَينَما كانُوا يَأكُلُونَ قالَ لَهُمْ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: سَيَخُونُنِي واحِدٌ مِنكُمْ.»

И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 ف َحَزِنُوا وَابتَدَأوا يَسَألُونَهُ واحِداً بَعدَ الآخَرِ: «أهُوَ أنا ياَ رَبُّ؟»

А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз Господи?

23 ف َأجابَ يَسُوعُ: «الَّذِي يَغمِسُ يَدَهُ مَعِي فِي الطَّبَقِ، هُوَ مَنْ يُسَلِّمُنِي.

Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

24 إ نَّ ابنَ الإنسانِ ماضٍ وَفْقاً لِما هُوَ مَكتوبٌ عَنْهُ، لَكِنْ وَيلٌ لِذَلِكَ الرَّجُلِ الَّذِي يَخُونُ ابْنَ الإنسانِ. كانَ خَيراً لَهُ لَوْ أنَّهُ لَمْ يُولَدْ قَطًّ!»

Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

25 ف َسَألَهُ يَهُوذا الَّذِي كانَ سَيَخونُهُ: «أهُوَ أنا يا مُعَلِّمُ؟» فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «أنتَ هُوَ كَما قُلْتَ!» العَشاءُ الرَّبّانِيّ

И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

26 و َبَينَما كانُوا يَأكُلُونَ، أخَذَ خُبزاً وَبارَكَ اللهَ، وَقَسَّمَهُ وَأعطَى التَّلاميذَ وَقالَ: «خُذُوا كُلُوا، فَهَذا هُوَ جَسَدِي.»

И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

27 ث ُمَّ أخَذَ كَأسَ نَبيذٍ، وَشَكَرَ، وَأعطاها لَهُمْ وَقالَ: «اشْرَبُوا مِنْ هَذَهِ كُلُّكُمْ.

Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

28 ل ِأنَّ هَذا هُوَ دَمِي، دَمُ العَهْدِ الَّذِي يُسفَكُ مِنْ أجلِ كَثِيرِينَ، لِمَغفِرَةِ خَطاياهُمْ.

Защото това е Моята кръв на завет, която се пролива за прощаване на греховете.

29 و َأقُولُ لَكُمْ إنِّي لَنْ أشرَبَ هَذا النَّبيذَ حَتَّى ذَلِكَ اليَوْمِ الَّذي فِيهِ أشرَبُهُ جَدِيداً فِي مَلَكُوتِ أبِي.»

Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия д вас нов в царството на Отца Си.

30 ب َعْدَ ذَلِكَ، رَتَّلوا بَعضَ التَراتيلِ، وَخَرَجُوا إلَى جَبَلِ الزَّيتُونِ. يَسُوعُ يُنْبئُ بِإنكارِ بُطْرُس

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

31 ث ُمَّ قالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «كُلُّكُمْ سَتَفقِدُونَ إيمانَكُمْ بِي اللَّيلَةَ. لِأنَّهُ مَكتُوبٌ: ‹سَأضْرِبُ الرّاعِي، فَتَتَشَتَّتُ خِرافُ القَطيعِ.›

Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря; и овците на стадото ще се разпръснат”.

32 و َلَكِنْ بَعْدَ أنْ أقُومَ مِنَ المَوْتِ، فَإنِّي سَأسبِقُكُمْ إلَى الجَلِيلِ.»

А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

33 ف َأجابَهُ بُطرُسُ: «حَتَّى لَو فَقَدَ الجَمِيعُ إيمانَهُمْ بِكَ، فَأنا لا يُمكِنُ أنْ أفقِدَ إيمانِيَ بِكَ.»

А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «الحَقَّ أقُولُ لَكَ، فِي هَذِهِ اللَيلَةِ، وَقَبلَ أنْ يَصِيحَ الدِّيكُ، سَتُنكِرُنِي ثَلاثَ مَرّاتٍ.»

Исус Му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

35 ف َقالَ لَهُ بُطرُسُ: «حَتَّى لَو كانَ عَلَيَّ أنْ أمُوتَ مَعَكَ، فَإنِّي لَنْ أُنكِرَكَ!» وَقالَ جَمِيعُ التَّلامِيذِ مِثلَ هَذا الكَلامِ. يَسُوعُ يُصَلِّي مُنفَرِداً

Петър му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

36 ح ِينَئِذٍ ذَهَبَ يَسُوعُ مَعَهُمْ إلَى مَكانٍ يُدعَى جُثْسَيمانِي، وَقالَ لِلتَّلامِيذِ: «اجلِسُوا هُنا بَينَما أذْهَبُ إلَى هُناكَ لِأُصَلِّيَ.»

Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

37 و َأخَذَ مَعَهُ بُطرُسَ وَابْنَي زَبَدِي، وَابتَدَأ يَشعُرُ بِالحُزنِ وَالانزِعاجِ.

И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

38 ث ُمَّ قالَ لَهُمْ: «حُزنِي شَدِيدٌ جِدّاً حَتَّى إنَّهُ يَكادُ يَقتُلُنِي! ابقُوا هُنا وَاسْهَرُوا مَعِي.»

Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

39 و َابتَعَدَ يَسُوعُ عَنْهُمْ قَلِيلاً، وَسَجَدَ وَوَجهُهُ إلَى الأرْضِ وَبَدَأ يُصَلِّي: «يا أبِي، إنْ كانَ مُمكِناً، فَلتَتَجاوَزْنِي هَذِهِ الكَأسُ. لَكِنْ لَيسَ كَماَ أُريدُ أنا، بَلْ كَما تُرِيدُ أنتَ.»

И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

40 و َجاءَ إلَى تَلامِيذِهِ، فَوَجَدَهُمْ نائِمِينَ، فَقالَ لِبُطرُسَ: «أهَكَذا لَمْ تَقدِرُوا أنْ تَسْهَروا مَعِي ساعَةً واحِدَةً؟

Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

41 ا سْهَرُوا وَصَلُّوا لِكَي لا تُجَرَّبُوا. رُوحُكُمْ تَسعَى إلَى ذَلِكَ، أمّا جَسَدُكُمْ فَضَعِيفٌ.»

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото

42 و َابتَعَدَ ثانِيَةً لِيُصَلِّيَ، فُقالَ: «يا أبِي، إنْ لَمْ يَكُنْ مِنَ المُمْكِنِ عُبُورُ هَذا الكاسِ عَنِّي، بَلْ يَنبَغي أنْ أشرَبَها، فَلْتَكُنْ مَشِيئَتُكَ.»

Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

43 ث ُمَّ عادَ ثانِيَةٌ فَوَجَدَهُمْ نِياماً، لِأنَّ النُّعاسَ أثقَلَ عُيُونَهُمْ.

И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

44 ف َتَرَكَهُمْ وَذَهَبَ مَرَّةً ثالِثَةً لِيُصَلِّيَ، فَقالَ الكَلِماتِ نَفسَها الَّتِي قالَها أوَّلاً.

И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

45 ث ُمَّ عادَ إلَى التَّلامِيذِ وَقالَ لَهُمْ: «أما زِلْتُمْ نائِمينَ وَمُستَرِيحينَ؟ ها إنَّ الوَقْتَ قَدْ حانَ، وَسَيُسَلَّمُ ابْنُ الإنسانِ لِأيدِي الخُطاةِ.

Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

46 ق ُومُوا وَلنَذهَبْ. ها قَدِ اقتَرَبَ الرَّجُلُ الَّذِي خانَنِي.» القَبضُ عَلَى يَسُوع

Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

47 و َبَينَما كانَ ما يَزالُ يَتَكَلَّمُ، ظَهَرَ يَهُوذا أحَدُ الاثْنَي عَشْرَ، وَمَعَهُ جَمْعٌ كَبيرٌ يَحمِلُونَ سُيُوفاً وَهَراواتٍ، قَدْ أرسَلَهُمْ كِبارُ الكَهَنَةِ وَشُيُوخُ الشَّعبِ.

И когато Той говореше, ето, Юда един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

48 و َكانَ الخائِنُ قَدْ أعطاهُمْ عَلامَةً وَقالَ: «الَّذِي أُقَبِّلُهُ هُوَ الرَّجُلُ المَطلُوبُ، فَاقبِضُوا عَلَيهِ.»

А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49 ف َاقتَرَبَ حالاً مِنْ يَسُوعَ وَقالَ لَهُ: «أُحَيّيكَ يا مُعَلِّمُ!» وَقَبَّلَهُ.

И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и го целува.

50 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «يا صَدِيقُ، اعمَلْ ما جِئْتَ لِأجلِهِ.» حِينَئِذٍ اقتَرَبَوا وَأمسَكُوا بِيَسُوعَ وَقَبَضُوا عَلَيهِ.

А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

51 ف َمَدَّ أحَدُ الَّذِينَ كانُوا مَعَ يَسُوعَ يَدَهُ، وَاسْتَلَّ سَيفَهُ، وَضَرَبَ عَبْدَ رَئِيسِ الكَهَنَةِ فَقَطَعَ أُذُنَهُ.

И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

52 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «أرجِعْ سَيفَكَ إلَى مَكانِهِ. فَكُلُّ مَنْ يَقْتُلُ بِالسَّيفَ، بِالسَّيفِ سَيُقتَلُ.

Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

53 أ لا تُدرِكُونَ أنَّنِي أستَطِيعُ أنْ أدعُوَ الآبَ، وَهُوَ سَيُرسِلُ لِي أكثَرَ مِنِ اثنَتي عَشْرَةَ فِرقَةً مِنَ المَلائِكَةِ حالاً؟

Или мислиш, че не мога да се помоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

54 ل َكِنْ، إنْ فَعلْتُ، كَيفَ سَتَتَحَقَّقُ الكُتُبُ الَّتي أعَلَنَتْ أنَّ هَذِهِ الأُمورَ سَتَحْدُثُ هَكَذا.»

Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?

55 و َفِي تِلْكَ اللَّحظَةِ قالَ يَسُوعُ لِلجُمُوعِ: «هَلْ خَرَجتُمْ عَلَيَّ بِالسُّيُوفِ وَالهَراواتِ كَما تَخرُجُونَ عَلَى مُجرِمٍ؟ كُنتُ أجلِسُ كُلَّ يَومٍ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ لِأُعَلِّمَ، وَلَمْ تَقبِضُوا عَلَيَّ!

В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

56 و َلَكِنَّ هَذا حَدَثَ لِيَتِمَّ ما كَتَبَهُ الأنبِياءُ.» ثُمَّ تَخَلَّى عَنْهُ جَمِيعُ التَّلاميذِ وَهَرَبُوا! يَسُوعُ أمامَ قادَةِ اليَهُود

Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57 ب َعْدَ ذَلِكَ، اقْتادَهُ الَّذِينَ قَبَضُوا عَلَيهِ إلَى بَيتِ قِيافا رَئِيسِ الكَهَنَةِ، حَيثُ اجتَمَعَ مُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ وَالشُّيُوخُ.

А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

58 أ مّا بُطرُسُ فَتَبِعَهُ مِنْ بَعِيدٍ، وَدَخَلَ إلَى ساحَةِ بَيتِ رَئِيسِ الكَهَنَةِ. فَدَخَلَ وَجَلَسَ مَعَ الحُرّاسِ لِيَرَى ماذا سَيَحدُثُ فِي النِّهايَةِ.

А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59 و َكانَ كِبارُ الكَهَنَةِ، وَجَمِيعُ أعضاءِ مَجلِسِ اليَهُودِ يَبحَثُونَ عَنْ شَهادَةِ زُورٍ ضِدَّ يَسُوعَ لِكَي يَقتُلُوهُ.

А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

60 ل َكِنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا، مَعَ أنَّهُ تَقَدَّمَ شُهُودُ زُورٍ كَثِيرُونَ وَقالُوا عَنْهُ أكاذِيبَ. وَأخِيراً تَقَدَّمَ رَجُلانِ،

обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

61 و َقالا: «هَذا الرَّجُلُ قالَ: ‹أستَطِيعُ أنْ أهدِمَ هَيكَلَ اللهِ وَأبنِيَهُ فِي ثَلاثَةِ أيّامٍ.›»

Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.

62 ف َوَقَفَ رَئِيسُ الكَهَنَةِ وَقالَ: «ألَنْ تُدافِعَ عَنْ كُلِّ الاتِّهاماتِ الَّتِي يَتَّهِمُكَ بِها هَذانِ الرَّجُلانِ؟»

Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

63 أ مّا يَسُوعُ فَبَقِيَ صامِتاً. فَقالَ لَهُ رَئِيسُ الكَهَنَةِ: «أُناشِدُكَ بِاسْمِ اللهِ الحَيِّ أنْ تُخبِرنا إنْ كُنْتَ أنتَ المَسِيحَ ابْنَ اللهِ.»

Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син?

64 ف َأجابَهُ يَسُوعُ: «نَعَمْ أنا هُوَ كَما قُلْتَ. وَأقُولُ لَكُمْ: مِنَ اليَومِ فَصاعِداً، سَتَرَوْنَ ابْنَ الإنسانِ جالِساً عَنْ يَمِينِ عَرْشِ اللهِ، وَآتِياً عَلَى سُحُبِ السَّماءِ.»

Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65 ح ِينَئِذٍ مَزَّقَ رَئِيسُ الكَهَنَةِ ثِيابَهُ وَقالَ: «لَقَدْ أهَنْتَ اللهَ، فَما الحاجَةُ بَعْدُ إلَى شُهُودٍ؟ فَقَدْ سَمِعْتُمُ الآنَ إهانَتَهُ للهِ.

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66 ف َبِماذا تَحكُمُونَ؟» فَأجابُوهُ: «إنَّهُ يَستَحِقُّ المَوتَ.»

А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.

67 ح ِينَئِذٍ بَصَقُوا فِي وَجهِهِ، وَضَرَبُوهُ بِقَبْضاتِهِمْ وَلَطَمُوهُ.

Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

68 و َكانُوا يَقُولُونَ لَهُ: «تَنَبَّأ لَنا أيُّها المَسِيحُ، مَنِ الَّذِي ضَرَبَكَ؟» بُطرُسُ يُنكِرُ يَسوع

Познай ни, Христе, кой Те удари.

69 ف ِي هَذِهِ الأثناءِ، كانَ بُطرُسُ جالِساً فِي السّاحَةِ فِي الخارِجِ. فَجاءَتْ إلَيهِ خادِمَةُ رَئِيسِ الكَهَنَةِ وَقالَتْ: «أنتَ أيضاً كُنْتَ مَعَ يَسُوعَ الجَلِيلِيِّ.»

А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

70 ل َكِنَّ بُطرُسَ أنكَرَ هَذا أمامَ الجَمِيعِ وَقالَ: «لا أفهَمُ ما تَقُولِينَ!»

А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71 ث ُمَّ خَرَجَ إلَى بَوّابَةِ السّاحَةِ، فَقالَتْ خادِمَةٌ أُخْرَى لِمَنْ كانُوا هُناكَ: «هَذا الرَّجُلُ كانَ مَعَ يَسُوعَ النّاصِرِيِّ.»

И когато излезе в предверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72 ف َأنكَرَ بُطرُسُ ذَلِكَ مَرَّةً أُخْرَى، وَأقسَمَ وَقالَ: «إنِّي لا أعرِفُ هَذا الرَّجُلَ.»

И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73 و َبَعْدَ قَلِيلٍ، جاءَ إلَيهِ الواقِفِونَ هُناكَ وَقالُوا لَهُ: «أنتَ فِعلاً واحِدٌ مِنْهُمْ، فَلَهجَتُكَ تَكشِفُ أنَّكَ جَلِيلِيٌّ.»

След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74 ح ِينَئِذٍ ابتَدَأ يَلْعَنُ وَيَحلِفُ وَيَقولُ: «أنِّي لا أعرِفُ هَذا الرَّجُلَ.» وَفِي الحالِ صاحَ الدِّيكُ.

Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75 ح ِينَئِذٍ تَذَكَّرَ بُطرُسُ الكَلامَ الَّذِي قالَهُ يَسُوعُ لَهُ: «سَتُنكِرُنِي ثَلاثَ مَرّاتٍ قَبلَ أنْ يَصِيحَ الدِّيكُ،» فَخَرَجَ وَبَكَى بِمَرارَةٍ شَدِيدَةٍ.

И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.