1 ف َأجابَ أيُّوبُ:

А Иов в отговор рече:

2 « اليَومَ أيضاً شَكوايَ مُرَّةٌ، فَيَدُ اللهِ عَلَيَّ ثَقِيلَةٌ رَغْمَ أنِينِي.

И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

3 ل َيتَنِي أعرِفُ أينَ أجِدُهُ، فَأذْهَبَ إلَى حَيثُ هُوَ.

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

4 ل أُقَدِّمَ دَعوايَ أمامَهُ، وَأملأَ فَمِي بِحُجَجٍ مَشرُوعَةٍ،

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

5 و َأعلَمَ ما سَيُجِيبُنِي بِهِ، فَأفهَمَ ما يَقُولُهُ لِي.

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6 ه َلْ سَيُنازِلُنِي اللهُ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ؟ لا بَلْ سَيُصغِي إلَيَّ.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

7 ه ُناكَ يَستَطِيعُ المُستَقِيمُ أنْ يُحاجِجَهُ، فَأنجُو نِهائِيّاً مِنْ دَيَّانِي.

Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

8 « أذهَبُ شَرقاً فَلا يَكُونُ هُناكَ، وَغَرباً فَلا أراهُ.

Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

9 أ تَّجِهُ شَمالاً حَيثُ يَعمَلُ فَلا أراهُ، وَحِينَ يَمِيلُ إلَى الجَنُوبِ لا أرَاهُ.

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 ل َكِنَّهُ يَعْرِفُ مَسلِكِي، حِينَ يَمتَحِنُنِي أخْرُجُ كَالذَّهَبِ.

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 ت َتبَعُ خُطايَ خُطاهُ، وَأحفَظُ طَرِيقَهُ، وَلا أحِيدُ عَنْهُ.

Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 أ ُطِيعُ وَصايا شَفَتَيهِ وَلا أترُكُها. وَأكنُزُ كَلِماتِ فَمِهِ فِي صَدرِي.

От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 « أمّا هُوَ فَقَدْ عَزَمَ أمرَهُ، وَلا يُوجَدُ مَنْ يَرُدُّهُ. وَما يَرغَبُ فِيهِ يَعْمَلُهُ.

Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 ل أنَّهُ سَيُحَقِّقُ خُطَّتَهُ لِحَياتِي، وَلَدَيهِ أشياءُ كَثِيرَةٌ لِي.

Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 ل ِهَذا أرْتَعِبُ مِنهُ، أتَأمَّلُ ذَلِكَ، فَأخافُ مِنهُ.

Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

16 أ فقَدَنِي اللهُ شَجاعَتِي، وَأرْعَبَنِي القَدِيرُ.

Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 ل َكِنِّي لَمْ أخْتَفِ فِي الظَّلامِ، مَعَ أنَّ سَوادَ الليلِ يُغَطِّي وَجهِي.

Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.