1 ف ِي اليَومِ الخامِسِ مِنَ الشَّهرِ السّادِسِ مِنَ السَّنَةِ السّادِسَةِ لِلمَلِكِ يَهُوياكِينَ، كُنتُ جالِساً فِي بَيتِي وَشُيُوخُ مَدينَةِ القُدْسِ يَجلِسُونَ أمامِي. فَأتَتْ عَلَيَّ قُوَّةُ الرَّبِّ الإلَهِ.

А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.

2 ف َبَينَما كُنتُ أنظُرُ، ظَهَرَ أمامِي شِبهُ إنسانٍ. نِصفُهُ الأسفَلُ مِنَ النّارِ، وَنِصفُهُ الأعلَى كَالمَعدَنِ اللّامِعِ كَالكَهرَمانِ.

Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

3 ث ُمَّ ظَهَرَ ما بَدا كَيَدٍ امتَدَّتْ وَأمسَكَتْنِي بِشَعرِ رَأسِي. وَرَفَعَتْنِي رُوحٌ فِي الهَواءِ، وَحَمَلَتْنِي إلَى مَدينَةِ القُدْسِ فِي الرُّؤيا الإلَهِيَّةِ، إلَى الطَرَفِ الدّاخِلِي لِلبَوّابَةِ الدّاخِلِيَّةِ المُقابِلَةِ للِشَّرقِ، حَيثُ كانَ تِمْثالُ الغَيْرَةِ الَّذِي يُثِيرُ غَيْرَةَ اللهِ.

И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, гдето бе поставен възбудителят на ревността идол, който предизвиква ревнование.

4 و َفَجأةً رَأيتُ مَجدَ إلَهِ إسْرائِيلَ، هُناكَ، وَكانَ يُشبِهُ الرُّؤيا الَّتِي رَأيتُها فِي السَّهلِ.

ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

5 و َقالَ لِي: «يا إنْسانُ، انظُرْ نَحوَ الشَّمالِ.» فَنَظَرتُ نَحوَ الشَّمالِ، فَكانَ إلَى الشَّمالِ مِنْ بَوّابَةِ المَذبَحِ التِّمْثالُ المُثِيرُ لِلغِيرَةِ.

Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй, повдигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, която води за олтара, при входа стоеше тоя възбудител на ревнивост идол.

6 ف َقالَ لِي: «يا إنْسانُ، أتَرَى الأشياءَ الكَرِيهَةَ الَّتِي يَعمَلُها بَنو إسْرائِيلَ هُنا، فَيُبعِدُونِي عَنْ هَيكَلِي؟ وَسَتَرَى أُمُوراً أكثَرَ فَظاعَةً وَشَرّاً!»

И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.

7 و َبَعدَ ذَلِكَ دارَ بِي إلَى مَدخَلِ السّاحَةِ حَيثُ رَأيتُ ثُقباً فِي الجِدارِ.

И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах, ето една дупка в стената.

8 ح ِينَئِذٍ، قالَ لِي: «يا إنْسانُ، احْفُرْ فِي الجِدارِ.» فَحَفَرتُ فِي الجِدارِ فَوَجَدْتُ باباً.

Тогава ми рече: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.

9 ح ِينَئِذٍ، قالَ لِي: «ادخُلْ وَانظُرِ الشَّرَّ وَالأُمُورَ الكَرِيهَةَ الَّتِي يَعمِلُونَها هُنا!

И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.

10 ف َدَخَلتُ وَرَأيتُ صُوَراً لِكُلِّ المَخلُوقاتِ وَالحَيواناتِ النَّجِسَةِ وَأصنامِ بَني إسْرائِيلَ البَغِيضَةِ مَنقُوشَةً عَلَى كُلِّ الجِدارِ.

Влязох прочее и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.

11 و َكانَ هُناكَ سَبعُونَ مِنْ شُيُوخِ إسْرائِيلَ واقِفِينَ أمامَ تِلكَ التَّماثِيلِ وَالصُوَرِ، وَكانَ يازَنْيا بْنُ شافانَ واقِفاً وَسَطَهُمْ. وَكانَ كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ يَحمِلُ مِبخَرَتَهُ، وَكانَتْ أعمِدَةُ البَخُورِ تَتَصاعَدُ مِنها.

И пред тях стоеха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановия син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.

12 ح ِينَئِذٍ، قالَ لِي: «يا إنْسانُ، هَلْ تَرَى ما يَعمَلُهُ شُيُوخُ بَني إسْرائِيلَ فِي الظُّلمَةِ، كُلُّ واحِدٍ فِي حُجرَةِ صَنَمِهِ. إنَّهُمْ يَعمَلُونَ هَذا لِأنَّهُمْ يَقُولُونَ فِي أنفُسِهِمْ: ‹إنَّ اللهَ لا يَرانا. اللهُ تَرَكَ هَذِهِ الأرْضَ.›»

Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

13 ح ِينَئِذٍ، قالَ لِي: «وَسَتَراهُمْ يَعمَلُونَ أُمُوراً أكثَرَ فَظاعَةٍ مِنْ هَذِهِ.»

Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.

14 و َأخَذَنِي بَعدَ ذَلِكَ إلَى المَدخَلِ الشَّمالِي لِبَوّابَةِ بَيتِ اللهِ. فَرَأيْتُ النِّساءَ هُناكَ يَبكِينَ عَلَى الإلَهِ تَمُّوزَ.

Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза.

15 ف َقالَ لِي: «هَلْ تَرَى هَذا يا إنْسانُ! وَسَتَرَى أُمُوراً أكثَرَ قباحَةً مِنْ هَذا أيضاً!»

И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.

16 ح ِينَئِذٍ، أخَذَنِي إلَى السّاحَةِ الدّاخِلِيَّةِ لِبَيتِ اللهِ. وَعِندَ مَدخَلِ هَيكَلِ اللهِ ، بَينَ دِهلِيزِ الهَيكَلِ وَالمَذبَحِ، كانَ هُناكَ خَمسَةٌ وَعِشرُونَ رَجُلاً ظُهُورُهُمْ إلَى هَيكَلِ اللهِ ، وَوُجُوهُهُمْ نَحوَ الشَّرقِ، وَهُمْ ساجِدُونَ للِشَّمسِ باتِّجاهِ الشَّرقِ.

И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

17 ح ِينَئِذٍ، قالَ لِي: «هَلْ تَرَى هَذا يا إنْسانُ؟ هَلْ تَرَى كَيفَ يَصنَعُ بَنُو يَهُوذا هَذِهِ الأُمُورَ الكَرِيهَةَ هُنا؟ لِماذا يَملأونَ الأرْضَ بِالظُّلمِ، وَيُثِيرُونَ غَضَبِي أكثَرَ فَاكثَرَ؟ ها إنَّهُمْ يَضَعُونَ أقراطاً وَثَنِيَّةً فِي أُنُوفِهِمْ!

Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости, каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.

18 و َلِذا فَهَذا ما سَأعمَلُهُ أنا فِي غَضَبِي: لَنْ أرحَمَهُمْ أوْ أتَرَأَّفَ عَلَيهِمْ. وَحَتَّى إنْ صَرَخُوا إلَيَّ طالِبِينَ العَونَ، فَلَنْ أستَمِعَ إلَيْهِمْ.»

Затова и аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.