1 و َلَمّا شاخَ صَمُوئِيلُ، عَيَّنَ ابنَيهِ قاضِيَينِ لإسْرائِيلَ.

Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.

2 و َكانَ اسْمُ ابنِهِ الأوَّلِ يُوئِيلَ، وَالثّانِي أبِيّا. وَكانَ يُوئِيلُ وَأبِيّا قاضِيَينِ فِي بِئرِ السَّبعِ.

Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.

3 ل َكِنَّ ابنَي صَمُوئِيلَ لَمْ يَعِيشا باستِقامَةٍ مِثلَ أبِيهِما، بَلِ انْحَرَفا وَراءَ رِبْحِ المالِ بِالرَّشاوِي وَظُلْمِ النَّاسِ.

Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха та отиваха след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.

4 ف اجتَمَعَ كُلُّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ مَعاً، وَذَهَبُوا إلَى الرّامَةِ لِلِقاءِ صَمُوئِيلَ.

Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуил в Рама и му рекоха:

5 و َقالُوا لَهُ: «أنْتَ شِخْتَ، وَابْناكَ لا يَعِيشانِ حَياةً مُستَقِيمَةً مِثلَكَ، وَالآنَ عَيِّنْ مَلِكاً لِيَحكُمْ عَلَينا كَما هُوَ الحالُ عِندَ كُلِّ الأُمَمِ الأُخرَى.»

Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.

6 ط َلَبَ الشُّيُوخُ مَلِكاً، فَاسْتاءَ صَمُوئِيلُ وَصَلَّى إلَى اللهِ.

Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

7 ف َأجابَ اللهُ صَمُوئِيلَ: «افعَلْ ما طَلَبَهُ الشَّعبُ مِنكَ. إنَّهُمْ لا يَرفُضُونَكَ أنتَ، بَلْ يَرفُضُونَنِي أنا. إذْ لا يُرِيدُونَنِي أنْ أكُونَ مَلِكاً عَلَيهِمْ.

А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.

8 و َهُمْ يَفعَلُونَ ما فَعَلُوهُ عَلَى الدَّوامِ. فَبَعدَ أنْ أخْرَجتُهُمْ مِنْ مِصْرَ قَدِيماً، تَرَكُونِي وَعَبَدُوا آلِهَةً أُخْرَى. وَهُمْ يَعمَلُونَ الأمْرَ نَفسَهُ بِكَ.

Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставили и са служили на други богове, така правят и на тебе.

9 ف َاسْتَمِعْ إلَى الشَّعبِ، وَافعَلْ ما يَقُولُونَهُ. لَكِنْ حَذِّرْهُمْ. وَأخبِرهُمْ بِما يُمكِنُ أنْ يَفعَلَهُ المَلِكُ بِهِمْ. وَاشرَحْ لَهُمْ كَيفَ يُمكِنُ للِمَلِكِ أنْ يَحكُمَ شَعباً.»

Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

10 ط َلَبَ هَؤُلاءِ مَلِكاً. فَأخبَرَهُمْ صَمُوئِيلُ كُلَّ ما قالَهُ اللهُ.

Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.

11 ق الَ صَمُوئِيلُ: «إنْ حَكَمَكُمْ مَلِكٌ، فَهَذا ما سَيَفعَلُهُ: سَيَأخُذُ أولادَكُمْ لَيَقُودُوا مَركَباتِهِ وَيَصِيرُوا فُرْساناً فِي جَيشِهِ وَيَركُضُوا أمامَ عَرَبَتِهِ.

Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесницата му.

12 « سَيُجْبِرُ المَلِكُ أولادَكُمْ عَلَى دُخُولِ جَيشِهِ. هُوَ سَيَختارُ مَنْ سَيَكُونُونَ قادَةَ أُلُوفٍ أوْ قادَةَ خَماسِينَ. سَيُجبِرُ المَلِكُ بَنِيكُمْ على العَمَلِ فِي حِراثَةِ حُقولِهِ وَجَمْعِ حَصادِهِ وَصُنْعِ أسلِحَةٍ وَأدَواتٍ لِمَركَباتِهِ.

И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.

13 « سَيَأخُذُ المَلِكُ بَناتَكُمْ لِيَعمَلْنَ صانِعاتِ عُطُورٍ وَطَبّاخاتٍ وَخَبّازاتٍ.

Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.

14 « سَيَأخُذُ المَلِكُ أفْضَلَ حُقُولِكُمْ وَكُرُومِكُمْ وَبَساتِينِ زَيتُونِكُمْ. سَيَنتَزِعُها مِنكُمْ وَيُعطِيها لِضُبّاطِهِ وَمَسؤُولِيهِ.

И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.

15 و َسَيَأخُذُ عُشْرَ مَزرُوعاتِكُمْ وَعِنَبِكُمْ وَسَيُعطِيها لِضُبّاطِهِ وَمَسؤُولِيهِ.

Ще взема и десетък от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.

16 « سَيَأخُذُ المَلِكُ خَدَمَكُمْ وَخادِماتِكُمْ. وَسَيَأخُذُ خِيارَ بَقَرِكُمْ وَحَمِيرِكُمْ. وَسَيَستَعمِلُها كُلَّها لِشُغلِهِ الخاصِّ.

И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.

17 و َسَيَأخُذُ عُشْرَ مَواشِيكُمْ. وَسَتَصِيرُونَ أنتُمْ أنفُسُكُمْ عَبِيداً لِلمَلِكِ.

Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.

18 ح ِينَئِذٍ، سَتَصرُخُونَ ضِيقاً مِنَ المَلِكِ الَّذِي اختَرتُمُوهُ. لَكِنَّ اللهَ لَنْ يَستَجِيبَ لَكُمْ فِي ذَلِكَ الوَقتِ.»

В оня ден ще викате поради церя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.

19 ل َكِنَّ الشَّعبَ رَفَضُوا أنْ يُصغُوا إلَى صَمُوئِيلَ. وَقالُوا: «لا، بَلْ نُرِيدُ أنْ يَحكُمَنا مَلِكٌ.

Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,

20 ح ِينَئِذِ سَنَكُونُ مِثلَ الأُمَمِ الأُخرَى، فَيَقُودُنا مَلِكٌ وَيُحارِبُ حُرُوبَنا.»

за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни служи, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

21 ف َسَمِعَ صَمُوئِيلُ ما قالَهُ الشَّعبُ، وَتَكَلَّمْ بِهِ عَلَى مَسامِعِ اللهِ.

И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.

22 ف َأجابَ اللهُ: «اسمَعْ لَهُمْ وَنَصِّبْ عَلَيهِمْ مَلِكاً.» فَقالَ صَمُوئِيلُ لِشُيُوخِ إسْرائِيلَ: «سَيَكُونُ لَكُمْ مَلِكٌ. فاذهَبُوا الآنَ إلَى بُيُوتِكُمْ.»

А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.