1 ل َقَدْ أعطانا اللهُ هَذِهِ الخِدمَةَ بِسَبَبِ رَحمَتِهِ، وَلِهَذا لا نَستَسلِمُ أبَداً.

Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;

2 ب َلْ تَخَلَّيْنا عَنْ كُلِّ ما يُخفِيهِ الآخَرُونَ بِسَبَبِ الخَجَلِ. وَنَحنُ لا نَخدَعُ أحَداً وَلا نُشَوِّهُ رِسالَةَ اللهِ. لَكِنَّنا نُقَدِّمُ الحَقَّ صَرِيحاً مُظهِرِينَ إخلاصَنا أمامَ اللهِ، وَأمامَ ضَمِيرِ كُلِّ إنسانٍ.

но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

3 و َإذا كانَتِ البِشارَةُ الَّتِي نُذِيعُها مَخفِيَّةً، فَإنَّما هِيَ كَذَلِكَ لِلَّذِينَ هُمْ فِي طَرِيقِ الهَلاكِ.

Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват,

4 ف َقَدْ أعمَى إلَهُ هَذا العالَمِ أذهانَ غَيرِ المُؤمِنِينَ لِئَلّا يَرَوا نُورَ هَذِهِ البِشارَةِ عَنْ مَجدِ المَسِيحِ، الَّذِي هُوَ صُورَةُ اللهِ.

за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

5 ف َنَحنُ لا نُبَشِّرُ بِأنفُسِنا، بَلْ بِالمَسِيحِ يَسُوعَ رَبّاً. أمّا نَحنُ فَنَقُولُ إنَّنا خُدّامٌ لَكُمْ مِنْ أجلِ يَسُوعَ.

(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

6 ل ِأنَّ اللهَ الَّذِي قالَ: «سَيُشرِقُ نُورٌ مِنَ الظُّلمَةِ.» هُوَ الَّذِي أشرَقَ فِي قُلُوبِنا بِنُورِ مَعرِفَةِ مَجدِ اللهِ الظّاهِرِ فِي وَجهِ يَسُوعَ المَسِيحِ.

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

7 ل َكِنَّنا نَحتَفِظُ بِهَذا الكَنزِ فِي أوانٍ مِنْ فَخّارٍ، لِكَي يَتَّضِحَ أنَّ تِلكَ القُوَّةَ غَيرَ العادِيَّةِ لَيسَتْ مِنّا، بَلْ مِنَ اللهِ.

А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

8 ف َنَحنُ نَتَعَرَّضُ لِلضَّغطِ مِنْ كُلِّ ناحِيَةٍ، دُونَ أنْ نُسحَقَ. نَتَحَيَّرُ دُونَ أنْ نَيأسَ.

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

9 ن ُضطَهَدُ، دُونَ أنْ نُتْرَكَ. نُطرَحُ أرْضاً، دُونَ أنْ نُقتَلَ.

гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

10 و َهَكَذا نَحنُ نَختَبِرُ فِي أجسادِنا باستِمرارٍ مَوتَ يَسُوعَ، لِكَي تَظهَرَ حَياةُ يَسُوعَ أيضاً فِي أجسادِنا.

Всякога носим на тялото си убиването на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11 ف َنَحنُ الأحياءَ نُسَلَّمُ دائِماً إلَى المَوتِ مِنْ أجلِ يَسُوعَ، لِكَي تَظهَرَ حَياةُ يَسُوعَ فِي أجسادِنا الفانِيَةِ.

Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

12 و َهَكَذا يَعمَلُ المَوتُ فِينا، لَكِنَّ الحَياةَ تَعمَلُ فِيكُمْ.

Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13 ل َكِنَّنا نُطَبِّقُ مَفهُومَ الإيمانِ نَفسَهُ الَّذِي يُشِيرُ إلَيهِ الكِتابُ: «آمَنتُ، وَلِهَذا تَكَلَّمْتُ.» فَإنَّنا نَحنُ أيضاً نُؤمِنُ، وَلِهَذا نَتَكَلَّمُ.

А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

14 ف َنَحنُ نَعلَمُ أنَّ الَّذِي أقامَ الرَّبَّ يَسُوعَ مِنَ المَوتِ، سَيُقِيمُنا نَحْنُ أيضاً كَما أقامَهُ. وَسَيَجعَلُنا نَقِفُ مَعاً، نَحنُ وَأنتُمْ، فِي حَضرَتِهِ.

понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15 ف َكُلُّ هَذِهِ الأشياءِ تَتِمُّ مِنْ أجلِكُمْ، لِكَي تَصِلَ نِعمَةُ اللهِ إلَى المَزيدِ مِنَ النّاسِ، حَتَّى يَفِيضَ الشُّكرُ وَيَتَمَجَّدَ اللهُ. الحَياةُ بِالإيمان

Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.

16 ل ِذَلِكَ نَحنُ لا نَستَسلِمُ. بَلْ حَتَّى لَو كانَتْ أجسادُنا المادِّيَّةُ تَقتَرِبُ مِنْ فَنائِها، إلّا أنَّ كَيانَنا الدّاخِلِيَّ يَتَجَدَّدُ يَوماً بَعدَ يَومٍ.

Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17 ف َضِيقَتُنا المُؤَقَّتَةُ الخَفِيفَةُ تُنتِجُ لَنا مَجداً أبَدِيّاً يَفُوقُ تِلكَ الضِّيقَةَ بِشَكلٍ كَبِيرٍ.

Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18 و َنَحنُ لا نُرَكِّزُ عَلَى ما يُرَى، بَلْ عَلَى ما لا يُرَى. فَما يُرَى مُؤَقَّتٌ، أمّا ما لا يُرَى فَأبَدِيٌّ.

които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.