1 ا سْمَعُوا هَذا يا كُلَّ الأُمَمِ. أصغُوا يا كُلَّ سُكّانِ العالَمِ.

(По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

2 ي ا كُلَّ البَشَرِ بُسَطاءَ وَعُظَماءَ، فُقَراءَ وَأغنِياءَ،

И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 ي َتَحَدَّثُ فَمِي بِتَعالِيمَ حِكمَةٍ وَفَهمٍ كُنتُ قَدْ تَأمَّلْتُها.

Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

4 أ فتَحُ أُذُنَيَّ لِهَذِهِ الأمثالِ، وَأعزِفُ عَلَى قَيثارَتِي.

Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 ل ِمَ أقلَقُ فِي أزمِنَةِ الضِّيقِ مِنَ الَّذِينَ يُلاحِقُونَنِي وَيُحاصِرُونَنِي.

Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 ل َنْ أخشَى الَّذِينَ عَلَى قُوَّتِهِمْ يَتَّكِلُونَ، وَبِثَروَتِهِمْ يَفتَخِرُونَ.

От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 ل ا يَقدِرُ أخٌ إنسانٌ مِثلُكَ أنْ يَفدِيكَ. لا يَسْتَطِيعُ أحَدٌ أنْ يَدْفَعَ للهِ ما يَكْفِي!

Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 ل ا يَقدِرُ أحَدٌ أنْ يَدفَعَ ما يَكفِي لِتَخلِيصِ حَياتِهِ.

(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

9 أ وْ أنْ يَشتَرِيَ حَقَّ الحَياةِ إلَى الأبَدِ، فَيُنقِذَ جَسَدَهُ مِنَ القَبرِ.

Та да живее вечно И да не види изтление.

10 ا نظُرُوا، فَالحُكَماءُ يَمُوتُونَ وَيَتَعَفَّنُونَ، تَماماً كَالجُهّالِ وَالحَمقَى. هُمْ أيضاً يَمُوتُونَ وَيَترُكُونَ لِلآخَرِينَ ثَروَتَهُمْ.

Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 ا لقَبرُ إلَى الأبَدِ بَيتُهُمْ، وَمَسكَنُهُمْ جِيلاً بَعدَ جِيلٍ، مَعَ أنَّهُمْ امْتَلَكُوا أرْضاً كَثِيرَةً.

Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 ق َدْ يَكُونُ إنسانٌ غَنِيّاً، لَكِنَّهُ لا يَبقَى هُنا إلَى الأبَدِ. بَلْ يَمُوتُ كَما الحَيوانُ،

Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 ه َذِهِ هِيَ نِهايَةُ الحَمْقَى، وَنِهايَةُ الَّذِينَ يَتَعَلَّمُونَ مِنْهُمْ. سِلاهْ

Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 ك َالغَنَمِ سَيَمُوتُونَ، فَيُصبِحُ القَبرُ حَظِيرَتَهُمْ وَالمَوتُ راعِيَهُمْ. ثُمَّ يَتَوَلَّى المُستَقِيمُونَ أجسادَهُمْ. يَحمِلُونَها وَيَضَعُونَها فِي القَبرِ،

Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 ل َكِنَّ اللهَ سَيَفدِينِي مِنَ المَوتِ، وَسَيَأخُذُنِي لأكُونَ مَعَهُ. سِلاهْ

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 ل ا تَخْشَ إنساناً بِسَبَبِ غِناهُ وَجَمالِ مَساكِنِهِ.

Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 ل أنَّ الَّذِينَ يَمُوتُونَ وَيَهبِطُونَ إلَى القَبرِ، لا يَأخُذُونَ شَيئاً مِنْ ثَروَتِهِمْ مَعَهُمْ.

Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

18 ي َعتَبِرُ الغَنِيُّ نَفسَهُ مَحظُوظاً فِي الحَياةِ، وَيَمدَحُهُ النّاسُ عَلَى ما فَعَلَ لِنَفسِهِ.

Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

19 ل َكِنْ يَأتِي وَقتٌ يَذهَبُ فِيهِ لِيَكُونَ مَعَ آبائِهِ، حَيثُ لا يَرَى نُوراً إلَى الأبَدِ.

Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

20 إ نسانٌ غَنِيٌّ وَلا يَفهَمُ أشبَهُ بِالحَيواناتِ الَّتِي تَبِيدُ.

Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.