1 ه َذا هُوَ نَشِيدُ الأنشادِ الَّذِي ألَّفَهُ سُلَيْمانُ. هِيَ تَقُولُ لَهُ:

Соломоновата песен на песните.

2 ل َيتَكَ تَغمُرُنِي بِقُبُلاتِ فَمِكَ. لأنَّ مَذاقَ حُبِّكَ أحلَى مِنْ أحلَى نَبِيذٍ.

Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

3 ر ائِحَةُ عُطُورِكَ طَيِّبَةٌ. وَاسمُكَ أشبَهُ بِعِطرٍ مُنسَكِبٍ. لِهَذا تُحِبُّكَ الفَتياتُ.

Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.

4 ا جْذِبْنِي وَراءَكَ. وَلنَركُضْ! أدْخَلَنِي المَلِكُ إلَى حُجُراتِهِ الخاصَّةِ. فَتَياتُ القُدسِ يَقُلْنَ لَهُ: فَلنَفْرَحْ بِكَ وَنَبتَهِجْ. أكثَرُ مِنَ النَّبِيذِ نَمدَحُ مَذاقَ حُبِّكَ. مُستَحِقٌّ أنتَ مَحَبَّةَ الفَتَياتِ. هِيَ تَقُولُ للفَتَيات:

Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

5 س َمراءُ أنا، غَيرَ أنِّي بَدِيعَةٌ، يا بَناتِ القُدْسِ. سَمراءٌ أنا كَخِيامِ قِيدارَ، وَجَمِيلَةٌ كَسَتائِرِ خِيامِ سُلَيْمانَ.

Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

6 ل ا تَلتَفِتْنَ إلَى سُمرَتِي، فَالشَّمسُ قَدْ لَوَّحَتْنِي. اشتَعَلَ أبناءُ أُمِّي عَلَيَّ غَضَباً. أبقُونِي عِندَهُمْ حارِسَةً لِكُرُومِهِمْ، فَلَمْ أرْعَ كَرْمِي. هِيَ تَقُولُ لَهُ:

Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.

7 ق ُلْ لِي يا مَنْ أحَبَّكَ قَلبِي، أينَ تَرعَى قَطِيعَكَ؟ وَأينَ تُرْبِضُ خِرافَكَ وَقتَ الظَّهِيرَةِ؟ قُلْ لِي لِئَلّا أكُونَ كَمَن تُلقِي نَفسَها عِندَ قُطعانِ رُفَقائِكَ، لِئَلا أتَجَوَّلَ كامرَأةٍ مُغَطّاةٍ بَينَ القُطعانِ مِنْ راعٍ إلَى آخَرَ. هُوَ يَقُولُ لَها:

Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

8 إ نْ لَمْ تَعْرِفي، يا أجمَلَ الجَمِيلاتِ، أينَ تَجِدِينَنِي، فَاتْبَعِي آثارَ القَطِيعِ، وَارعِي صِغارَكِ عِندَ خِيامِ الرُّعاةِ.

Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

9 ت َخَيَّلتُكِ كَمُهرَةٍ جَذّابَةٍ بَينَ مَركَباتِ فِرعَوْنَ يا حَبِيبَتِي.

Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

10 ر ائِعانِ هُما خَدّاكِ بِقِرطَينِ مُتَدَلِّيَينِ مِنَ الذَّهَبِ. وَبَدِيعٌ هُوَ عُنُقُكِ المُطَوَّقِ بِالقَلائِدِ.

Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

11 س َنَصنَعُ لَكِ أقْراطاً مِنَ الذَّهَبِ، مُطَعَّمةً بِالفِضَّةِ. هِيَ تَقُولُ:

Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

12 ع ِطرُ النّارِدِينَ يَفُوحُ مِنِّي ما دامَ المَلِكُ عَلَى أرِيكَتِهِ.

Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

13 ك َكِيسٍ مَلِئٍ بِالمُرِّ، هَكَذا حَبِيبِي فِي عَينِيَّ. وَهُوَ يَبِيتُ عَلَى صَدرِي.

Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

14 ك َعُنقُودٍ مِنَ الحِنّاءِ فِي كُرُومِ عَينِ جَدْيٍ هُوَ حَبِيبِي. هُوَ يَقُولُ لَها:

Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

15 آ هِ، يا حَبِيبَتِي، ما أجمَلَكِ! آهِ، ما أجمَلَكِ! عَيناكِ كَيَمامَتَينِ. هِيَ تَقُولُ لَهُ:

Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.

16 آ هِ، يا حَبِيبِي، ما أجمَلَكَ وَما أبهَجَكَ. أرِيكَتُنا خَضراءُ.

Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.

17 أ عمِدَةُ بُيُوتِنا مِنْ خَشَبِ الأرْزِ، وَعَوارِضُها مِنَ الصُّنَوبَرِ.

Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.