1 إ لَهِي، إلَهِي، لِماذا تَرَكْتَنِي؟ أأنْتَ أبْعَدُ مِنْ أنْ تُخَلِّصَنِي، أوْ تَسمَعَ صَرَخاتِي؟

(По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

2 إ لَهِي، فِي النَّهارِ دَعَوْتُكَ فَلَمْ تُجِبْ. وَطَوالَ اللَّيلِ لَمْ أسكُتْ.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3 ل َكِنَّكَ أنتَ القُدُّوسُ. مُتَوَّجٌ أنتَ عَلَى عَرْشِ تَسبِيحاتِ شَعبِكَ.

Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 ع َلَيكَ اتَّكَلَ آباؤُنا. اتَّكَلُوا عَلَيكَ فَأنقَذْتَهُمْ.

На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5 ص َرَخُوا إلَيكَ فَنَجُوا. عَلَيكَ اتَّكَلُوا، فَلَمْ تَخذِلْهُمْ.

Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6 ف َهَلْ أنا دُودَةٌ لا إنسانٌ؟ أأنا شَيءٌ يَحتَقِرُهُ النّاسُ؟

А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

7 ف َكُلُّ مَنْ يَرانِي يَهزَأُ بِي. يَمُدُّونَ ألسِنَتَهُمْ وَيَهُزُّونَ رُؤُوسَهُمْ عَلَيَّ.

Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 ي َقُولُونَ: لِيَدْعُ اللهَ! فَيُنقِذَهُ، وَيُخَلِّصَهُ بِما أنَّهُ مَسرُورٌ بِهِ!

Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9 أ مّا أنا، فَقَدْ أخْرَجْتَنِي سالِماً مِنْ بَطْنِ أُمِّي. طَمْأنتَنِي وَأنا بَعْدُ أرْضَعُ.

Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

10 أ ُلْقِيْتُ بَينَ ذِراعَيكَ مُنذُ وُلِدْتُ. كُنتَ إلَهِي وَأنا فِي بَطْنِ أُمِّي.

На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 ف َلا تَترُكْنِي لِأنَّ الضِّيقَ قَرِيبٌ، وَلا مُعِينَ لِي!

Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12 أ حاطَ بِي أعدائِي كَالثِّيرانِ، كَثِيرانِ باشانَ يُطَوِّقُونَنِي!

Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13 ف تَحُوا أفواهَهُمْ كَأسَدٍ غاضِبٍ مُزَمْجِرٍ يَنقَضُّ عَلَى فَرِيسَتِهِ.

Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

14 ا نسَكَبْتُ كَالماءِ، وَانفَصَلَتْ كُلُّ عِظامِي. وَكالشَّمْعِ ذابَ قَلْبِي داخِلِي.

Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15 ج َفَّتْ قُوَّتِي كَقِطعَةِ فَخّارٍ. وَالتَصَقَ لِسانِي بِسَقْفِ حَلْقِي. وَأنتَ وَضَعتَنِي عَلَى حافَّةِ القَبْرِ.

Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 أ حاطَ بِي الأشرارُ كَكِلابِ باشانَ. أطبَقَتْ عَلَيَّ جَماعَةٌ مِنْ فاعِلِي الشَّرِّ. وَكَأسَدٍ ثَقَبُوا يَدَيَّ وَرِجلَيَّ.

Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17 أ رَى كُلَّ عِظامِي. وَهُمْ يُحَدِّقُونَ بِي وَيَتَفَرَّسُونَ فِيَّ.

Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18 ي َقتَسِمُونَ ثِيابِي فِيْما بَيْنَهُمْ، وَعَلَى قَمِيْصِي يُلقُونَ القُرعَةَ.

Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19 ف َلا تَبعُدْ عَنِّي هَكَذا يا اللهُ. يا قُوَّتِي، أسْرِعْ إلَى عَوْنِي.

Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 م ِنَ السَّيفِ نَجِّ نَفسِي. وَمِنَ الكِلابِ خَلِّصْ حَياتِي الوَحِيدَةَ!

Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

21 خ َلِّصْنِي مِنْ فَمِ الأسَدِ، احمِنِي مِنْ قُرُونِ الثِّيرانِ.

Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

22 ل ِهَذا سَأُعلِنُ اسْمَكَ لإخوَتِي، وَسَأُسَبِحُكَ وَسَطَ جَماعَةِ شَعبِكَ.

Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23 س َبِّحُوا اللهَ يا مَنْ تَخافُونَهُ! كَرِّمُوهُ يا نَسلَ يَعقُوبَ! اتَّقُوهُ يا كُلَّ نَسلِ إسْرائِيلَ.

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24 ف َاللهُ لا يَخجَلُ مِنَ الوُدَعاءِ المُتَألِّمِينَ وَلا يَحْتَقِرُهُمْ! لا يَختَفِي عَنْهُمْ، بَلْ يَسمَعُ عِندَما يَصْرُخُونَ إلَيهِ.

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25 م ِنْكَ يَأْتِي تَسبِيحِي فِي الاجْتِماعِ العَظِيمِ. وَسَأُوفِي بِنُذُورِي أمامَ عابِدِيكَ.

От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26 ت َعالَوا أيُّها الوُدَعاءُ، كُلُوا وَاشْبَعُوا. سَبِّحُوا اللهَ يا مَنْ تَطلُبُونَهُ، وَلْتَحْيَ قُلُوبُكُمْ إلَى الأبَدِ!

Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27 ي ا سُكّانَ الأرْضِ كُلِّها، تَذَكَّرُوا اللهَ وَارجِعُوا إلَيهِ! لَيتَ البَشَرَ كُلَّهُمْ يَنحَنُونَ وَيَعبُدُونَكَ.

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

28 ل ِأنَّ المُلْكَ للهِ. اللهُ يَحكُمُ عَلَى كُلِّ الشُّعُوبِ.

Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

29 ك ُلُّ الأغْنِياءِ وَالأصِحّاءِ سَيَأْكُلُونَ وَيَسجُدُونَ. نَعَمْ، كُلُّ الَّذِينَ يَنحَدِرُونَ إلَى التُّرابِ، وَحَتَّى الَّذِينَ لَمْ يُعْطَوْا حَياةً، سَيَسجُدُونَ كُلُّهُمْ.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30 ذ ُرِّيَتُهُمْ سَتَخدِمُهُ. وَسَتُحَدِّثُ النّاسَ عَنْ فَضلِ رَبِّنا فِي الأجيالِ التّالِيَةِ.

Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

31 ي َأْتِي أُناسٌ وَيُخبِرُونَ مَنْ لَمْ يُولَدُوا بَعْدُ بِأعْمالِ اللهِ الحَسَنَةِ.

Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.