1 M eu Deus! Meu Deus! Por que me abandonaste? Por que estás tão longe de salvar-me, tão longe dos meus gritos de angústia?
(По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 M eu Deus! Eu clamo de dia, mas não respondes; de noite, e não recebo alívio!
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 T u, porém, és o Santo, és rei, és o louvor de Israel.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 E m ti os nossos antepassados puseram a sua confiança; confiaram, e os livraste.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 C lamaram a ti, e foram libertos; em ti confiaram, e não se decepcionaram.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 M as eu sou verme, e não homem, motivo de zombaria e objeto de desprezo do povo.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 C açoam de mim todos os que me vêem; balançando a cabeça, lançam insultos contra mim, dizendo:
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 “ Recorra ao Senhor! Que o Senhor o liberte! Que ele o livre, já que lhe quer bem!”
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 C ontudo, tu mesmo me tiraste do ventre; deste-me segurança junto ao seio de minha mãe.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 D esde que nasci fui entregue a ti; desde o ventre materno és o meu Deus.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 N ão fiques distante de mim, pois a angústia está perto e não há ninguém que me socorra.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 M uitos touros me cercam, sim, rodeiam-me os poderosos de Basã.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 C omo leão voraz rugindo, escancaram a boca contra mim.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 C omo água me derramei, e todos os meus ossos estão desconjuntados. Meu coração se tornou como cera; derreteu-se no meu íntimo.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 M eu vigor secou-se como um caco de barro, e a minha língua gruda no céu da boca; deixaste-me no pó, à beira da morte.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 C ães me rodearam! Um bando de homens maus me cercou! Perfuraram minhas mãos e meus pés.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 P osso contar todos os meus ossos, mas eles me encaram com desprezo.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 D ividiram as minhas roupas entre si, e lançaram sortes pelas minhas vestes.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 T u, porém, Senhor, não fiques distante! Ó minha força, vem logo em meu socorro!
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 L ivra-me da espada, livra a minha vida do ataque dos cães.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 S alva-me da boca dos leões, e dos chifres dos bois selvagens. E tu me respondeste.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 P roclamarei o teu nome a meus irmãos; na assembléia te louvarei.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 L ouvem-no, vocês que temem o Senhor! Glorifiquem-no, todos vocês, descendentes de Jacó! Tremam diante dele, todos vocês, descendentes de Israel!
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 P ois não menosprezou nem repudiou o sofrimento do aflito; não escondeu dele o rosto, mas ouviu o seu grito de socorro.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 D e ti vem o tema do meu louvor na grande assembléia; na presença dos que te temem cumprirei os meus votos.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 O s pobres comerão até ficarem satisfeitos; aqueles que buscam o Senhor o louvarão! Que vocês tenham vida longa!
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 T odos os confins da terra se lembrarão e se voltarão para o Senhor, e todas as famílias das nações se prostrarão diante dele,
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 p ois do Senhor é o reino; ele governa as nações.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 T odos os ricos da terra se banquetearão e o adorarão; haverão de ajoelhar-se diante dele todos os que descem ao pó, cuja vida se esvai.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 A posteridade o servirá; gerações futuras ouvirão falar do Senhor,
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 e a um povo que ainda não nasceu proclamarão seus feitos de justiça, pois ele agiu poderosamente.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.