1 J ó prosseguiu sua fala:

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 “ Como tenho saudade dos meses que se passaram, dos dias em que Deus cuidava de mim,

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 q uando a sua lâmpada brilhava sobre a minha cabeça e por sua luz eu caminhava em meio às trevas!

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 C omo tenho saudade dos dias do meu vigor, quando a amizade de Deus abençoava a minha casa,

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 q uando o Todo-poderoso ainda estava comigo e meus filhos estavam ao meu redor,

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 q uando as minhas veredas se embebiam em nata e a rocha me despejava torrentes de azeite.

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 “ Quando eu ia à porta da cidade e tomava assento na praça pública;

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 q uando, ao me verem, os jovens saíam do caminho, e os idosos ficavam em pé;

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 o s líderes se abstinham de falar e com a mão cobriam a boca.

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 A s vozes dos nobres silenciavam, e suas línguas colavam-se ao céu da boca.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 T odos os que me ouviam falavam bem de mim, e quem me via me elogiava,

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 p ois eu socorria o pobre que clamava por ajuda, e o órfão que não tinha quem o ajudasse.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 O que estava à beira da morte me abençoava, e eu fazia regozijar-se o coração da viúva.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 A retidão era a minha roupa; a justiça era o meu manto e o meu turbante.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 E u era os olhos do cego e os pés do aleijado.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 E u era o pai dos necessitados, e me interessava pela defesa de desconhecidos.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 E u quebrava as presas dos ímpios e dos seus dentes arrancava as suas vítimas.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 “ Eu pensava: Morrerei em casa, e os meus dias serão numerosos como os grãos de areia.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 M inhas raízes chegarão até as águas, e o orvalho passará a noite nos meus ramos.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 M inha glória se renovará em mim, e novo será o meu arco em minha mão.

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 “ Os homens me escutavam em ansiosa expectativa, aguardando em silêncio o meu conselho.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 D epois que eu falava, eles nada diziam; minhas palavras caíam suavemente em seus ouvidos.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 E speravam por mim como quem espera por uma chuvarada, e bebiam minhas palavras como quem bebe a chuva da primavera.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 Q uando eu lhes sorria, mal acreditavam; a luz do meu rosto lhes era preciosa.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 E ra eu que escolhia o caminho para eles, e me assentava como seu líder; instalava-me como um rei no meio das suas tropas; eu era como um consolador dos que choram.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.