1 “ Mas agora eles zombam de mim, homens mais jovens que eu, homens cujos pais eu teria rejeitado, não lhes permitindo sequer estar com os cães de guarda do rebanho.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 D e que me serviria a força de suas mãos, já que desapareceu o seu vigor?

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 D esfigurados de tanta necessidade e fome, perambulavam pela terra ressequida, em sombrios e devastados desertos.

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 N os campos de mato rasteiro colhiam ervas, e a raiz da giesta era a sua comida.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 D a companhia dos amigos foram expulsos aos gritos, como se fossem ladrões.

Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

6 F oram forçados a morar nos leitos secos dos rios, entre as rochas e nos buracos da terra.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 R ugiam entre os arbustos e se encolhiam sob a vegetação.

Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

8 P role desprezível e sem nome, foram expulsos da terra.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 “ E agora os filhos deles zombam de mim com suas canções; tornei-me um provérbio entre eles.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 E les me detestam e se mantêm à distância; não hesitam em cuspir em meu rosto.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 A gora que Deus afrouxou a corda do meu arco e me afligiu, eles ficam sem freios na minha presença.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12 À direita os embrutecidos me atacam; preparam armadilhas para os meus pés e constroem rampas de cerco contra mim.

Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

13 D estroem o meu caminho; conseguem destruir-me sem a ajuda de ninguém.

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 A vançam como através de uma grande brecha; arrojam-se entre as ruínas.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15 P avores apoderam-se de mim; a minha dignidade é levada como pelo vento, a minha segurança se desfaz como nuvem.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 “ E agora esvai-se a minha vida; estou preso a dias de sofrimento.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 A noite penetra os meus ossos; minhas dores me corroem sem cessar.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18 E m seu grande poder, Deus é como a minha roupa; ele me envolve como a gola da minha veste.

Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19 L ança-me na lama, e sou reduzido a pó e cinza.

Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 “ Clamo a ti, ó Deus, mas não me respondes; fico em pé, mas apenas olhas para mim.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21 C ontra mim te voltas com dureza e me atacas com a força de tua mão.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 T u me apanhas e me levas contra o vento, e me jogas de um lado a outro na tempestade.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 S ei que me farás descer até a morte, ao lugar destinado a todos os viventes.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 “ A verdade é que ninguém dá a mão ao homem arruinado, quando este, em sua aflição, grita por socorro.

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 N ão é certo que chorei por causa dos que passavam dificuldade? E que a minha alma se entristeceu por causa dos pobres?

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 M esmo assim, quando eu esperava o bem, veio o mal; quando eu procurava luz, vieram trevas.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 N unca pára a agitação dentro de mim; dias de sofrimento me confrontam.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 P erambulo escurecido, mas não pelo sol; levanto-me na assembléia e clamo por ajuda.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 T ornei-me irmão dos chacais, companheiro das corujas.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 M inha pele escurece e cai; meu corpo queima de febre.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 M inha harpa está afinada para cantos fúnebres, e minha flauta para o som de pranto.

Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.