1 但 如 今 , 比 我 年 少 的 人 戲 笑 我 ; 其 人 之 父 我 曾 藐 視 , 不 肯 安 在 看 守 我 羊 群 的 狗 中 。
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 他 們 壯 年 的 氣 力 既 已 衰 敗 , 其 手 之 力 與 我 何 益 呢 ?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 他 們 因 窮 乏 飢 餓 , 身 體 枯 瘦 , 在 荒 廢 淒 涼 的 幽 暗 中 , 齦 乾 燥 之 地 ,
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 在 草 叢 之 中 採 鹹 草 , 羅 騰 ( 小 樹 名 , 松 類 ) 的 根 為 他 們 的 食 物 。
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 他 們 從 人 中 被 趕 出 ; 人 追 喊 他 們 如 賊 一 般 ,
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 以 致 他 們 住 在 荒 谷 之 間 , 在 地 洞 和 巖 穴 中 ;
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 在 草 叢 中 叫 喚 , 在 荊 棘 下 聚 集 。
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 這 都 是 愚 頑 下 賤 人 的 兒 女 ; 他 們 被 鞭 打 , 趕 出 境 外 。
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 現 在 這 些 人 以 我 為 歌 曲 , 以 我 為 笑 談 。
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 他 們 厭 惡 我 , 躲 在 旁 邊 站 著 , 不 住 地 吐 唾 沫 在 我 臉 上 。
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 鬆 開 他 們 的 繩 索 苦 待 我 , 在 我 面 前 脫 去 轡 頭 。
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 這 等 下 流 人 在 我 右 邊 起 來 , 推 開 我 的 腳 , 築 成 戰 路 來 攻 擊 我 。
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,
13 這 些 無 人 幫 助 的 , 毀 壞 我 的 道 , 加 增 我 的 災 。
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 他 們 來 如 同 闖 進 大 破 口 , 在 毀 壞 之 間 滾 在 我 身 上 。
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 驚 恐 臨 到 我 , 驅 逐 我 的 尊 榮 如 風 ; 我 的 福 祿 如 雲 過 去 。
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 現 在 我 心 極 其 悲 傷 ; 困 苦 的 日 子 將 我 抓 住 。
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 夜 間 , 我 裡 面 的 骨 頭 刺 我 , 疼 痛 不 止 , 好 像 齦 我 。
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 因 神 的 大 力 , 我 的 外 衣 污 穢 不 堪 , 又 如 裡 衣 的 領 子 將 我 纏 住 。
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 神 把 我 扔 在 淤 泥 中 , 我 就 像 塵 土 和 爐 灰 一 般 。
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 主 啊 , 我 呼 求 你 , 你 不 應 允 我 ; 我 站 起 來 , 你 就 定 睛 看 我 。
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 你 向 我 變 心 , 待 我 殘 忍 , 又 用 大 能 追 逼 我 ,
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 把 我 提 在 風 中 , 使 我 駕 風 而 行 , 又 使 我 消 滅 在 烈 風 中 。
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 我 知 道 要 使 我 臨 到 死 地 , 到 那 為 眾 生 所 定 的 陰 宅 。
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 然 而 , 人 仆 倒 豈 不 伸 手 ? 遇 災 難 豈 不 求 救 呢 ?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 人 遭 難 , 我 豈 不 為 他 哭 泣 呢 ? 人 窮 乏 , 我 豈 不 為 他 憂 愁 呢 ?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 我 仰 望 得 好 處 , 災 禍 就 到 了 ; 我 等 待 光 明 , 黑 暗 便 來 了 。
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 我 心 裡 煩 擾 不 安 , 困 苦 的 日 子 臨 到 我 身 。
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 我 沒 有 日 光 就 哀 哭 行 去 ( 或 譯 : 我 面 發 黑 並 非 因 日 曬 ) ; 我 在 會 中 站 著 求 救 。
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 我 與 野 狗 為 弟 兄 , 與 鴕 鳥 為 同 伴 。
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 我 的 皮 膚 黑 而 脫 落 ; 我 的 骨 頭 因 熱 燒 焦 。
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 所 以 , 我 的 琴 音 變 為 悲 音 ; 我 的 簫 聲 變 為 哭 聲 。
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.