1 喜 愛 管 教 的 , 就 是 喜 愛 知 識 ; 恨 惡 責 備 的 , 卻 是 畜 類 。
Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
2 善 人 必 蒙 耶 和 華 的 恩 惠 ; 設 詭 計 的 人 , 耶 和 華 必 定 他 的 罪 。
Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
3 人 靠 惡 行 不 能 堅 立 ; 義 人 的 根 必 不 動 搖 。
Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
4 才 德 的 婦 人 是 丈 夫 的 冠 冕 ; 貽 羞 的 婦 人 如 同 朽 爛 在 他 丈 夫 的 骨 中 。
Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 義 人 的 思 念 是 公 平 ; 惡 人 的 計 謀 是 詭 詐 。
Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
6 惡 人 的 言 論 是 埋 伏 流 人 的 血 ; 正 直 人 的 口 必 拯 救 人 。
Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
7 惡 人 傾 覆 , 歸 於 無 有 ; 義 人 的 家 必 站 得 住 。
Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
8 人 必 按 自 己 的 智 慧 被 稱 讚 ; 心 中 乖 謬 的 , 必 被 藐 視 。
Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
9 被 人 輕 賤 , 卻 有 僕 人 , 強 如 自 尊 , 缺 少 食 物 。
По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
10 義 人 顧 惜 他 牲 畜 的 命 ; 惡 人 的 憐 憫 也 是 殘 忍 。
Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
11 耕 種 自 己 田 地 的 , 必 得 飽 食 ; 追 隨 虛 浮 的 , 卻 是 無 知 。
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
12 惡 人 想 得 壞 人 的 網 羅 ; 義 人 的 根 得 以 結 實 。
Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
13 惡 人 嘴 中 的 過 錯 是 自 己 的 網 羅 ; 但 義 人 必 脫 離 患 難 。
В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
14 人 因 口 所 結 的 果 子 , 必 飽 得 美 福 ; 人 手 所 做 的 , 必 為 自 己 的 報 應 。
От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 愚 妄 人 所 行 的 , 在 自 己 眼 中 看 為 正 直 ; 惟 智 慧 人 肯 聽 人 的 勸 教 。
Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
16 愚 妄 人 的 惱 怒 立 時 顯 露 ; 通 達 人 能 忍 辱 藏 羞 。
Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
17 說 出 真 話 的 , 顯 明 公 義 ; 作 假 見 證 的 , 顯 出 詭 詐 。
Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
18 說 話 浮 躁 的 , 如 刀 刺 人 ; 智 慧 人 的 舌 頭 卻 為 醫 人 的 良 藥 。
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
19 口 吐 真 言 , 永 遠 堅 立 ; 舌 說 謊 話 , 只 存 片 時 。
Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
20 圖 謀 惡 事 的 , 心 存 詭 詐 ; 勸 人 和 睦 的 , 便 得 喜 樂 。
Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
21 義 人 不 遭 災 害 ; 惡 人 滿 受 禍 患 。
Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
22 說 謊 言 的 嘴 為 耶 和 華 所 憎 惡 ; 行 事 誠 實 的 , 為 他 所 喜 悅 。
Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 通 達 人 隱 藏 知 識 ; 愚 昧 人 的 心 彰 顯 愚 昧 。
Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
24 殷 勤 人 的 手 必 掌 權 ; 懶 惰 的 人 必 服 苦 。
Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 人 心 憂 慮 , 屈 而 不 伸 ; 一 句 良 言 , 使 心 歡 樂 。
Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 義 人 引 導 他 的 鄰 舍 ; 惡 人 的 道 叫 人 失 迷 。
Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 懶 惰 的 人 不 烤 打 獵 所 得 的 ; 殷 勤 的 人 卻 得 寶 貴 的 財 物 。
Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 在 公 義 的 道 上 有 生 命 ; 其 路 之 中 並 無 死 亡 。
В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.