1 約 伯 又 接 著 說 :
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 惟 願 我 的 景 況 如 從 前 的 月 份 , 如 神 保 守 我 的 日 子 。
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 那 時 他 的 燈 照 在 我 頭 上 ; 我 藉 他 的 光 行 過 黑 暗 。
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 我 願 如 壯 年 的 時 候 : 那 時 我 在 帳 棚 中 , 神 待 我 有 密 友 之 情 ;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 全 能 者 仍 與 我 同 在 ; 我 的 兒 女 都 環 繞 我 。
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 奶 多 可 洗 我 的 腳 ; 磐 石 為 我 出 油 成 河 。
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 我 出 到 城 門 , 在 街 上 設 立 座 位 ;
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 少 年 人 見 我 而 迴 避 , 老 年 人 也 起 身 站 立 ;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 王 子 都 停 止 說 話 , 用 手 摀 口 ;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 首 領 靜 默 無 聲 , 舌 頭 貼 住 上 膛 。
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 耳 朵 聽 我 的 , 就 稱 我 有 福 ; 眼 睛 看 我 的 , 便 稱 讚 我 ;
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 因 我 拯 救 哀 求 的 困 苦 人 和 無 人 幫 助 的 孤 兒 。
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 將 要 滅 亡 的 為 我 祝 福 ; 我 也 使 寡 婦 心 中 歡 樂 。
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 我 以 公 義 為 衣 服 , 以 公 平 為 外 袍 和 冠 冕 。
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 我 為 瞎 子 的 眼 , 瘸 子 的 腳 。
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 我 為 窮 乏 人 的 父 ; 素 不 認 識 的 人 , 我 查 明 他 的 案 件 。
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 我 打 破 不 義 之 人 的 牙 床 , 從 他 牙 齒 中 奪 了 所 搶 的 。
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 我 便 說 : 我 必 死 在 家 中 ( 原 文 是 窩 中 ) , 必 增 添 我 的 日 子 , 多 如 塵 沙 。
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 我 的 根 長 到 水 邊 ; 露 水 終 夜 霑 在 我 的 枝 上 。
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 我 的 榮 耀 在 身 上 增 新 ; 我 的 弓 在 手 中 日 強 。
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 人 聽 見 我 而 仰 望 , 靜 默 等 候 我 的 指 教 。
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 我 說 話 之 後 , 他 們 就 不 再 說 ; 我 的 言 語 像 雨 露 滴 在 他 們 身 上 。
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 他 們 仰 望 我 如 仰 望 雨 , 又 張 開 口 如 切 慕 春 雨 。
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 他 們 不 敢 自 信 , 我 就 向 他 們 含 笑 ; 他 們 不 使 我 臉 上 的 光 改 變 。
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 我 為 他 們 選 擇 道 路 , 又 坐 首 位 ; 我 如 君 王 在 軍 隊 中 居 住 , 又 如 弔 喪 的 安 慰 傷 心 的 人 。
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.