1 ¶ Moreover, Job continued his parable and said,

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 O h, that I were as in months past, as in the days when God preserved me;

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 w hen his lamp shone upon my head, and by its light I walked in the darkness;

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 a s I was in the days of my youth, when God was familiar in my tent;

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 w hen the Almighty was yet with me, when my children were about me;

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 w hen I washed my steps with butter, and the rock poured me out rivers of oil!

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 ¶ When I went out to the gate to judgment, when I had my seat prepared in the plaza!

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 T he young men would see me and hide themselves, and the aged would arise and stand.

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 T he princes would refrain from talking and lay their hand on their mouth;

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 t he voice of the principals would not be noticed, and their tongue would cleave to the roof of their mouth.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 W hen the ears that heard me, called me blessed; and when the eyes that saw me, gave witness to me:

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 b ecause I delivered the poor that cried and the fatherless who had no one to help him.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 T he blessing of the one that was ready to perish came upon me; and I caused the widow’s heart to sing for joy.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 I put on righteousness, and it clothed me as a robe; and my diadem was judgment.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 I was eyes to the blind and feet to the lame.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 I was a father to the needy; and the cause which I did not know I searched out.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 A nd I broke the fangs of the wicked and caused their teeth to release the prey.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 ¶ Then I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 M y root is spread out by the waters, and the dew shall remain upon my branches.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 M y glory is renewed with me, and my bow is renewed in my hand.

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 T hey would hear me and wait, and keep silent at my counsel.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 A fter my words they would not reply, but my reason dropped upon them.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 A nd they waited for me as for the rain, and they opened their mouth wide as for the latter rain.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 I f I laughed at them, they did not believe it; and they did not cast down the light of my countenance.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 I approved their way and sat at the head and dwelt as a king in the army, as one that comforts the mourners.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.