1 ¶ And the LORD spoke unto Moses, saying,

И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 M ake thee two trumpets of silver; of beaten work shalt thou make them that thou may use them for the convocation of the congregation and for the moving of the camp.

Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

3 A nd when they shall blow them, all the congregation shall join themselves to thee at the door of the tabernacle of the testimony.

Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

4 B ut when they blow only one, then the princes, who are heads of the thousands of Israel, shall gather themselves unto thee.

Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

5 W hen ye blow an alarm, then ye shall move the camp of those that are lodged towards the east.

А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

6 A nd when ye blow an alarm the second time, then ye shall move the camp of those that are lodged on the side of the Negev; they shall blow an alarm for their journeys.

и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

7 B ut when the congregation is to be gathered together, ye shall blow, but ye shall not sound an alarm.

А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

8 A nd the sons of Aaron, the priests, shall blow the trumpets; and you shall have them as a perpetual statute throughout your generations.

И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

9 A nd when ye go to war in your land against the enemy that oppresses you, then ye shall blow an alarm with the trumpets; and ye shall be remembered before the LORD your God, and ye shall be saved from your enemies.

И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

10 A lso in the day of your gladness and in your solemn days and in the beginnings of your months, ye shall blow the trumpets over your burnt offerings and over the sacrifices of your peace, that they may be to you for a memorial before your God; I AM your God.

И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

11 ¶ And it came to pass on the twentieth day of the second month, in the second year, that the cloud was taken up from off the tabernacle of the testimony.

Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

12 A nd the sons of Israel moved out of the wilderness of Sinai, and the cloud rested in the wilderness of Paran.

И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

13 A nd they moved the first time according to the commandment of the LORD by the hand of Moses.

Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.

14 I n the first place went the standard of the camp of the sons of Judah according to their armies, and over his host was Nahshon, the son of Amminadab.

Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

15 A nd over the host of the tribe of the sons of Issachar was Nethaneel, the son of Zuar.

Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

16 A nd over the host of the tribe of the sons of Zebulun was Eliab, the son of Helon.

А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

17 A nd the tabernacle was already taken down, and the sons of Gershon and the sons of Merari set forward, bearing the tabernacle.

Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

18 T hen the standard of the camp of Reuben set forward according to their armies, and over his host was Elizur, the son of Shedeur.

После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

19 A nd over the host of the tribe of the sons of Simeon was Shelumiel, the son of Zurishaddai.

Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

20 A nd over the host of the tribe of the sons of Gad was Eliasaph, the son of Deuel.

А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

21 T hen the Kohathites set forward, bearing the sanctuary, and while they were coming, the others set up the tabernacle.

Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

22 A fter them the standard of the camp of the sons of Ephraim set forward according to their armies, and over his host was Elishama, the son of Ammihud.

После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

23 A nd over the host of the tribe of the sons of Manasseh was Gamaliel, the son of Pedahzur.

Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

24 A nd over the host of the tribe of the sons of Benjamin was Abidan, the son of Gideoni.

А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

25 T hen the standard of the camp of the sons of Dan set forward according to their armies, gathering together all the camps, and over his host was Ahiezer, the son of Ammishaddai.

После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

26 A nd over the host of the tribe of the sons of Asher was Pagiel, the son of Ocran.

Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

27 A nd over the host of the tribe of the sons of Naphtali was Ahira, the son of Enan.

А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

28 T hus were the journeyings of the sons of Israel according to their armies when they set forward.

Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

29 ¶ Then Moses said unto Hobab, the son of Raguel the Midianite, Moses’ father-in-law, We are journeying unto the place of which the LORD said, I will give it to you. Come thou with us, and we will do thee good; for the LORD has spoken good concerning Israel.

В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.

30 A nd he said unto him, I will not go; but I will depart to my own land and to my kindred.

Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

31 A nd he said, Leave us not, I pray thee; for thou knowest how we are to encamp in the wilderness, and thou shalt be to us instead of eyes.

А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

32 A nd it shall be, if thou go with us, that when we come into the goodness that the LORD shall do unto us, that we will do thee good.

И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

33 T hus they departed from the mount of the LORD three days’ journey, and the ark of the covenant of the LORD went before them in the three days’ journey, searching out a resting place for them.

И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

34 A nd the cloud of the LORD was upon them by day, from when they went out of the camp.

И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

35 A nd it came to pass, when the ark was moved, that Moses said, Rise up, LORD, and let thine enemies be scattered, and let those that hate thee flee before thee.

И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

36 A nd when it rested, he said, Return, O LORD, unto the ten thousands of Israel.

А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.