1 ¶ A good name is better than precious ointment and the day of death than the day of one’s birth.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2 I t is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting, for that is the end of all men; and the living will lay it to his heart.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 S orrow is better than laughter; for by the sadness of the countenance the heart is made whole.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he heart of the wise is in the house of mourning, but the heart of fools is in the house of pleasure.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 I t is better to hear the rebuke of the wise than to hear the song of fools.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

6 T he laughter of the fool is as the crackling of thorns under a pot, and this also (the laughter or prosperity of the fool) is vanity.

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 ¶ Surely oppression makes a wise man mad, and a gift destroys the heart.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 B etter is the end of a thing than its beginning, and he who has suffered in spirit is better than the proud in spirit.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

9 D o not be hasty in thy spirit to be angry, for anger rests in the bosom of fools.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

10 N ever say, What is the cause that the former days were better than these? for thou dost not enquire wisely concerning this.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 ¶ Knowledge is good with an inheritance and is the excellency of those that see the sun.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 F or knowledge is a defence, and money is a defence; but wisdom excels in that it gives life to those that have it.

Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 C onsider the work of God; for who can make straight that which he has twisted?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n the day of good enjoy that which is good, but in the day of adversity open your eyes and learn: God also has made the one (the day of adversity) before the other, to the end that man should find nothing after him.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 A ll things have I seen in the days of my vanity: there is a just man that perishes for his righteousness, and there is a wicked man that prolongs his days by his wickedness.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

16 D o not be too legalistic; neither make thyself over wise in thine own eyes: why should thou destroy thyself?

Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 D o not be hasty to condemn, neither be thou foolish: why should thou die in the midst of thy labours?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 I t is good that thou should take hold of this; and also from the other not withdraw thy hand; for he that fears God shall come through with everything.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

19 W isdom strengthens the wise more than ten mighty men who are in the city.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 F or surely there is not a just man upon earth that in doing good does not sin.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 A lso do not take to heart all the words that are spoken lest thou hear thy slave speak evil of thee:

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

22 F or thine own heart knows that thou thyself likewise hast spoken evil of others many times.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

23 ¶ All this I have proved by wisdom: I said, I will be wise, but it was far from me.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

24 T hat which has been is far off and that which is exceeding deep, who can find it out?

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

25 I applied my heart to know and to search and to seek out wisdom and the reason of things, and to know the wickedness of folly and the madness of error;

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

26 a nd I find more bitter than death the woman whose heart is snares and nets, and her hands are bonds; whosoever pleases God shall escape from her, but the sinner shall be held prisoner in her.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

27 B ehold, this I have found, saith the preacher, weighing things one by one to find out the answer,

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

28 w hich my soul yet seeks, but I find not: one man among a thousand I have found, but a woman among all those I have not found.

Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

29 B ehold, this only have I found: that God has made man upright, but they have sought out many perversions.

(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.